Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                                     № 394   София, 18.05.2010г.   В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в открито заседание на десети  май  две хиляди и десета година, в състав :                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                       ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Ц. Н. и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д. № 1584/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 162 от 16.02.2010 год., по касационна жалба на А. Н. А. от гр. П. на осн. чл. 280,ал.1, т.3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението от 08.05.2009 год., постановено по гр.д. №4006/2006 год. на СГС, ІІ В въззивен състав, в частта, в която след като е отменено решението на първата инстанция, е постановено ново решение, с което предявеният от него иск с пр. осн. чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен. Касационното обжалване на решението в тази част е допуснато по процесуалноправния въпрос дали страната е длъжна да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът А. А. моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново решение, с което предявеният от него иск да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба „Т” Е. , гр. С., не взема становище по касационната жалба. В отговор на поставения процесуалноправен въпрос следва да се посочи, че отрицателен факт не подлежи на доказване. Поради което за страната, която се позовава на такъв факт и има интерес от установяването му, не съществува доказателствена тежест за неговото доказване. Разпоредбите на чл. 127 ,ал.1 ГПК / отм./, респ. чл. 154,ал.1 ГПК, касаят положителните факти, които се твърдят от страните и на които същите основават своите искания и възражения . Само тези факти като състояли се събития са се обективирали в действителността и с оглед на това могат да бъдат доказани. В тази връзка неправилна е практиката на съдилищата, при разрешаване на спор за присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение , но за не повече от 6 месеца, да се възлага в тежест на работника установяването на факта, че за това време не е работил на друго място и не е получавал възнаграждение. Предявявайки иска за присъждане на обезщетение за определен период от време в рамките на законоустановените 6 месеца, работникът имплицитно навежда твърдение, че през това време е останал без работа и не е получавал доходи, поради което в тежест на работодателя е да установи в процеса обстоятелството, че работникът е работил на друго място и е получавал възнаграждение. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е представил нито като писмено доказателство, нито за констатация оригинала на трудовата си книжка , нито е ангажирал каквито и да било други доказателства, от които да се установи дали след уволнението в течение на процесния 6-месечен период , действително не е постъпвал на работа, т.е., че е останал без работа. Според решаващия съд, съгл. чл. 127,ал.1,изр. 1 ГПК / отм./ в тежест на ищеца е да установи това обстоятелство и доколкото не е сторено, искът е недоказан по основание, поради което е отхвърлен. С оглед дадения отговор на повдигнатия процесуалноправен въпрос, тези съображения не могат да бъдат споделени. Конкретно в случая, по искане на ищеца, ответникът – работодател заедно с цялото трудово досие е представил заверено копие на трудовата книжка , в която липсват данни ищецът А да е работил на друго място след прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Работодателят не е навеждал твърдения, за наличие на такива обстоятелства и не е представил доказателства в тази насока. Съобразно това следва да се приеме, че по делото няма данни за исковия период от 22.02.2005 год. до 22.08.2005 год., ответникът да е работил на друго място и да е получавал възнаграждение, поради което му се дължи обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ. С оглед заключението на вещото лице от съдебно- счетоводната експертиза, приета по делото, обезщетението е в размер на сумата 3 078,48 лв., която следва да се присъди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На осн. чл. 78,ал.1 ГПК „Т” Е. , гр. С. следва да заплати на касатора - ищец А. Н. А. направените разноски за касационната инстанция в размер на 450 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 08.05.2009 год., постановено по гр.д. №4006/2006 год. на СГС, ІІ В въззивен състав, в частта, в която след като е отменено решението на първата инстанция, е постановено ново решение, с което предявеният от А. Н. А. от гр. П. срещу Т. С. ” Е. , гр. С. иск с пр. осн. чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за размера от 3 078,48 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Т” Е. , гр. София да заплати на А. Н. А. от гр. П. сума в размер на 3 078,48 лв., представляваща обезщетение за това, че е останал без работа поради незаконно уволнение за периода от 22.02.2005 год. до 22.08.2005 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 05.04.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 450 лв. разноски. В останалата част решението е влязло в законна сила.   Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: