Ключови фрази


4




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№369


гр. София,08.08.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МОРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1977 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „КТБ“ АД /н/, [населено място], срещу определение № 1241 от 12.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 201/2021г. от Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 904028 от 12.10.2020г. по т.д. № 46/2020г. на Окръжен съд – Благоевград в частта му, с която е прекратено производството по делото по исковете на „КТБ“ АД /н/ срещу „ВГД Комерс“ ЕООД, „В и ВГД Аранжерии Петрич“ ООД /н/ и „Топлофикация Петрич“ ЕАД /н/ по чл.26 ЗЗД за прогласяване за нищожни, поради привидност, на общо 24 сделки и действия.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че кредитор в производството по несъстоятелност не е активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно ЗЗД спрямо несъстоятелен длъжник за целите на попълване на масата на несъстоятелност. Твърди се, че при уважаване на исковете по чл.26 ЗЗД и на обусловения иск по чл.55 ЗЗД би се стигнало до попълване /увеличаване/ на масата на несъстоятелност, като допустимостта на исковете срещу несъстоятелния длъжник, извън предвидените в глава 41, раздел 1 ТЗ, е потвърдена в практиката на ВКС, обективирана в определение № 1/03.01.2020г. по т.д. № 2589/2019г. на II т.о. на ВКС. Поддържа се, че не може длъжника, съответно синдика да контролира предявяването на исковете, целящи попълване на масата на несъстоятелност, извън изброените в чл.649 ТЗ, като, според касатора, съдът неправилно се е позовал на ограниченията, заложени в чл.637, ал.6 и чл.638 ТЗ. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.649, ал.2 ТЗ, установяваща възможност, в случаите по ал.1, не само синдикът, но и кредитор да предяви обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелност.
Ответниците по частната жалба не представят отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството по исковете по чл.26 ЗЗД, въззивният съд е приел, че за ищеца, в качеството му на кредитор, липсва активна процесуална легитимация, като искът по чл.26, ал.2 ЗЗД може да бъде предявен само от името на длъжника в несъстоятелността – решение № 185/.09.03.2010г. по т.-д. № 672/2008г. на ВКС, II т.о. Съдът се е позовал на забраната на чл.637, ал.6 ТЗ за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, освен в предвидените от закона изключения /потестативни и вещни права/. Посочено е, че тази забрана, както недопустимостта по чл.638 ТЗ на индивидуално изпълнение по ГПК, цели установяването на качеството кредитор и удовлетворяването му в рамките единствено на производството по несъстоятелност, с оглед универсалния му характер, при взаимна конкуренция между кредиторите и осигуряване на възможност по чл.690, ал.1 ТЗ един кредитор да оспори вземането на друг кредитор, което изключва приложението на общия исков ред, освен в хипотезата на специалния установителен иск по чл.690 ТЗ и то след проведена в производството по несъстоятелност процедура по чл.692, ал.2 - ал.4 ТЗ. Прието е, че извън хипотезата на чл.649 и чл.694 ТЗ кредиторът не е процесуално легитимиран да предявява искове за прогласяване на нищожността на сделки, което следва от забраната на чл.637, ал.6 ТЗ. Изложени са съображения, че независимо, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността /водят до увеличението й/ не са изчерпателно изброени в Глава 41 на ТЗ, активно легитимиран по тези искове е единствено синдикът, респективно търговецът - длъжник - определение № 1/03.01.2020г. по т.д. № 2589/2019г. на II т.о. на ВКС.
В изложението към частната касационна жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са обусловили изхода на спора: „1/ Кои дела по чл.637, ал.6 ТЗ е недопустимо да бъдат образувани след откриване на производство несъстоятелност от ответника и може ли да се образува дело с предмет установителен иск за нищожност на договор като симулативен?; 2/ Допустимо ли е предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелност извън изчерпателно уредените в Глава 41 на ТЗ от кредитор на несъстоятелния длъжник?; 3/ Допустимо ли е предявяване на иск за прогласяване на нищожността на сделки и действия, поради привидност на основание чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД от кредитор на несъстоятелния длъжник?. Твърди се наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на първи въпрос /противоречие с определение № 285/08.06.2016г. по ч.т.д. № 1072/2016г. на II т.о. на ВКС и определение № 196 от 03.04.2017г. по ч.т.д. № 1956/2016г. на II т.о. на ВКС/ и на втори въпрос /несъответствие с определение № 1/03.01.2020г. по т.д. № 2589/2019г. на II т.о. на ВКС/, като спрямо всички въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от частния касатор въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, предвид следното: С исковата молба са предявени от „КТБ“ АД /н/ като главни искове по чл.26, ал.2 ЗЗД срещу две дружества, съдлъжници за вземания по договори за кредит към банката, като се поддържа, че вземанията на банката са приети в производствата по несъстоятелност, но се иска обявяване на нищожността на 24 сделки и действия между дружествата в производство по несъстоятелност и трето лице /“ВГД Комерс“ ЕООД/, тъй като въз основа на същите е създадено едно несъществуващо вземане в огромен размер в полза на третото лице – кредитор, чието приемане в производството по несъстоятелност той иска и по този начин се увреждат действителните кредитори на несъстоятелността, между които е и банката – кредитор с прието вземане. Поставените от банката – касатор въпроси не обхващат водещите /с оглед изложените в исковата молба обстоятелства/ мотиви на съда, че един кредитор може да оспори вземането на друг кредитор /включително на основание нищожност/, което изключва приложението на общия исков ред, освен в хипотеза на чл. 694 ТЗ, след проведена в производството по несъстоятелност процедура по чл. 692, ал.2 - ал.4 ТЗ. Ето защо, независимо че решаващият състав е изложил и други мотиви, вкл. такива касаещи приложението на чл.637, ал.6 ТЗ, формулираните въпроси не биха могли да обусловят промяна на изхода на спора, тъй като процедурата по установяване на вземанията в производството по несъстоятелност /чл.690 – чл. 692 ТЗ/, вкл. обслуждащият тази процедура иск по чл.694 ТЗ /ползващ се със сила на присъдено нещо спрямо всички кредитори на несъстоятелност/ не могат да бъдат заобиколени чрез предявяване на искове по чл.26 ЗЗД, които са от значение за съществуването на вземания на кредитори на несъстоятелността. Доколкото не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, не следва да бъдат обсъждани наведените от касатора допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тъкл. д. № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, следва да се отбележи, че обжалваният акт не е постановен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС: по ч.т.д. № 2589/2019г. не е предявен иск от кредитор за попълване на маса по несъстоятелност, като произнасянето е в хипотеза на предявен иск по чл.663, ал.3 ТЗ от длъжника към синдика; по ч.т.д. № 1072/2016г. е даден отговор на въпроса дали е допустимо, след откриване на производство по несъстоятелност на търговец, срещу него да се предяви иск за нищожност на сключена от него сделка с недвижим имот от лицето – прехвърлител, което,/за разлика от настоящия случай/ няма качеството на кредитор в производството по несъстоятелност; по ч.т.д. № 1956/2016г. е разгледана защита по чл.212 ГПК на ответници по отменителни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ чрез предявяване на инцидентни установителни искове за нищожност на сделките, предмет на конститутивните искове.
С оглед изложеното, определението не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1241 от 12.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 201/2021г. от Апелативен съд – София.
ПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.