2 Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр. София, 07.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа при закрити врата, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4020 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Г. Й. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 17/26.03.2015 г. по гр. дело № 110/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е допуснато пълно осиновяване на малолетната рождена дъщеря на молителя М. Г. Д. от Й. Г. Г. и е постановена промяна в имената на детето – на М. Й. Г.. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК. Молителят твърди, че не е бил уведомен за настаняването на дъщеря му в приемно семейство, както и за вписването ѝ в регистъра за пълно осиновяване, поради което поддържа, че не били налице предпоставките по чл. 93, ал. 3, във вр. с ал. 2 от СК за допускане на осиновяването без негово съгласие, както е приел съдът в атакуваното решение; респ. – поддържа, че той е следвало да участва в съдебното производство (чл. 91, ал. 1 от СК), но е бил лишен от възможността за това. Както е прието и в постановеното по делото, по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, определение № 313/18.09.2015 г., тези твърдения и съображения на молителя не могат да се квалифицират под соченото в молбата за отмяна, основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като молителят не твърди и не е бил конституиран като страна в съдебното производство по осиновяването. Ответницата по молбата за отмяна Й. Г. Г., в откритото съдебно заседание и в писмено становище излага съображения за неоснователност на молбата. Регионалната дирекция „С.“ (Р.) – [населено място], чрез свои представители – в писмено становище и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Прокурорът също излага в откритото съдебно заседание становище и съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват в исковото производство по делото, като главна страна, поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им, правото им на иск, или на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Съдебното производство по допускане на осиновяване не е исково, а е охранително съдебно производство, в което не се разрешава спор за субективно материално право със сила на пресъдено нещо; респ. – решението по допускане на осиновяването не би могло да има такава сила спрямо молителя – като неучаствал необходим другар в това производство. Разпоредбата на чл. 540 от ГПК и изрично изключва приложимостта по отношение на охранителните производства, на извънинстанционния процесуален ред за отмяна на влезли в сила решения (чл.чл. 303-309 от ГПК), каквото основателно възражение е направено от прокурора по делото. Само предвид така изложените съображения, подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение (в този смисъл е и решение № 260/22.02.2013 г. по гр. дело № 641/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС). Отделно от горното, неоснователни са и изложените в молбата за отмяна твърдения и съображения на молителя. Молителят е бил редовно уведомен със съобщение изх. № ЗД-94ГГ/0008 от 09.04.2014 г. по чл. 61, ал. 3 от АПК (лист 42 от делото на окръжния съд) за заповед № ЗД РД 01-0178/18.10.2013 г. на директора на Р.-гр. Я., с която малолетната дъщеря на молителя е била настанена в приемно семейство (лист 48 от делото на окръжния съд). Съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК съобщението е било обявено на посочената в него интернет-страница на Р.-гр. Я. на датата на издаването му 09.04.2014 г. Също така съобщението е било изпратено по пощата на постоянния адрес на молителя (който в случая е и неговият настоящ адрес – листове 40 и 41 от делото на окръжния съд), откъдето е върнато с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес“ с дата на пощенското клеймо 17.04.2014 г. (лист 43 от делото на окръжния съд). Към тази дата молителят все още не е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в Старозагорския затвор, видно от издадената от началника на последния служебна бележка зд № 414/2014 г. от 22.05.2015 г., приложена към молбата за отмяна (лист 8 от настоящото дело). При това положение, връчването по пощата на постоянния му адрес, също следва да се счита редовно извършено, тъй като съгласно чл. 93, ал. 5 от ЗГР, постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Заповед № 66/20.06.2014 г. на директора на Р.-гр. Я., с която малолетната дъщеря на молителя е вписана в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, е връчена лично срещу подпис на молителя на 23.10.2014 г. и е влязла в сила на 07.11.2014 г. (листове 27 и 28 от делото на окръжния съд). От горното е видно, че са несъстоятелни и двете изложени в молбата за отмяна, твърдения за неуведомяване на молителя за настаняването на малолетната му дъщеря в приемно семейство, както и за включването ѝ в регистъра за пълно осиновяване. Освен това, съгласно чл. 93, ал. 2 от СК, 6-месечният срок, в който молителят е следвало да поиска прекратяване на настаняването на дъщеря му в приемно семейство, за да не бъде допускано осиновяването без негово съгласие, тече не от датата на уведомяването му, а от датата на настаняването, в случая – 18.10.2013 г. и е изтекъл на 18.04.2014 г. Законодателят очевидно изхожда от житейската презумпция, че в рамките на този продължителен 6-месечният срок и при съвременните средства за комуникация, родителят, който полага нормалната дължима грижа за детето си, не би могъл да е в неизвестност относно неговото местонахождение, и без да е бил изрично уведомен за настаняването. В тази връзка следва да се отбележи и че изтъкваното в молбата за отмяна обстоятелство, че молителят е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ не е основателна причина по смисъла на чл. 93, ал. 2 от СК, тъй като той е изтърпявал това наказание в периода 04.07.2014 г. – 22.05.2015 г. (видно от посочената и по-горе служебна бележка зд № 414/2014 г. от 22.05.2015 г., издадено от началника на Старозагорския затвор – лист 8 от настоящото дело), т.е. – след изтичането на 6-месечният срок по чл. 93, ал. 2 от СК. От несъстоятелността на фактическите твърдения на молителя, че той не бил уведомен за настаняването на малолетната му дъщеря в приемно семейство и за включването ѝ в регистъра за пълно осиновяване, следва неоснователност и на правния му довод, че той бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, за да даде пред съда съгласие за осиновяването по чл. 91, ал. 1 от СК. По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на производството по молбата за отмяна, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата Й. Г. Г., претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 470 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Й. Д. за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение № 17/26.03.2015 г., постановено по гр. дело № 110/2015 г. на Ямболския окръжен съд; ОСЪЖДА Г. Й. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], общ. Т., обл. Я., да заплати на Й. Г.Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. „Д-р И. П.” № 17, сумата 470 лв. (четиристотин и седемдесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.