7 Р Е Ш Е Н И Е № 233 [населено място] ,03.04.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 412/2018 год.,за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лясковски лозя„ АД против решение № 250/17.11.2017 г. по т.д.№ 175/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106 по т.д.№ 121/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.С потвърденото решение е прекратено дружеството – касатор, на основание чл.252 ал.1 т.5 вр. с т.4 от ТЗ, по предявен от прокурора иск. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.3 ГПК, тъй като съдът не е съобразил извършеното в хода на въззивното производство намаление на капитала на дружеството – ответник, с решение на ОС, както и поради неправилно приложение на материалния закон – чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ. Обосновава несъответствие на чл.252 ал.1 т.5 с Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент, преработила Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13.12.1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите – членки за дружествата по смисъла на чл.54 ал.2 от Договора, за защита интересите както на съдружниците,така и на третите лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал, с цел тези гаранции да станат равностойни.Съществено нарушение на съдопроизводствените правила се извежда от липсата на мотиви относно представените нови писмени доказателства - решение на СД на „Лясковски лозя„ АД от 15.06.2017 г., за преоценка на ДМА на дружеството, с прилагане на НСС–16 раздел 7.2. Съгласно извършената преоценка, стойността на ДМА на дружеството към 30.06.2017 г. значително надвишава стойността на вписания капитал, което, според страната, е следвало да се отчете от съда. Ответната страна - Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура - Велико Търново - не е взела становище по касационната жалба. С определение № 310/13.06.2018 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл.235 ал.3 ГПК, взето в хода на производство, образувано по иск за прекратяване на акционерно дружество на основание чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството? Въпросът се явява обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика в отговор на същия и нуждата от квалифициране характера и предназначението на срока по чл.252 ал.1 т.5 пр.второ ТЗ, в аспект на съществените за търговския оборот последици от прекратяването на търговец. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Прокуратурата е завела иск за прекратяване на „ Лясковски лозя „ АД , на основание чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ, позовавайки се на факта, че чистата стойност на имуществото на дружеството по чл.247а ал.2 ТЗ е под размера на вписания капитал и една година след възникването на това обстоятелство ОСА не е взело решение за намаляване на капитала, преобразуване или прекратяване на дружеството. Спадането на чистата стойност на имуществото под стойността на вписания капитал се сочи установимо от годишните финансови отчети за 2012 г. и последващите 2013г., 2014 г. и 2015 г. . Ответникът не оспорва факта на спадане чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал към момента на предявяване на иска. Противопоставя правните последици на взети решения на ОСА от 09.09.2016 г. и 10.11.2016 г. / за едновременно намаление и увеличение на капитала и за приемане промени в Устава , с оглед регламентиране на законосъобразни възможности за намаление на капитала /, които не са предмет на касационен довод. Първоинстанционният съд е уважил иска, съобразявайки че според баланса на ответното дружество, съгласно чл.247а ал.2 ТЗ, към която разпоредба препраща чл.252 ал.1 т.5 ТЗ, за всяка от годините 2012г., 2013г., 2014 г. и 2015 г., вписаният капитал превишава чистата стойност на имуществото, като не са представени доказателства за обстоятелство , съгласно чл.252 ал.1 т.5 пр.второ ТЗ – взето решение на ОСА за намаление на капитала, преобразуване или прекратяване на дружеството. С въззивната си жалба ответникът е представил протокол от ОСА от 06.04.2017 г., с решение на което е прието намаление на капитала на дружеството, при условията на чл.187а ал.1 т.1 вр. с чл.201 ал.1 пр. второ и чл.202 ал.2 от ТЗ ,чрез обратно придобиване на акции от дружеството, в размер на 136 000 лева, безвъзмездно от акционерите, пропорционално на притежаваните от тях акции в капитала, което решение е вписано в Търговския регистър. Страната се позовава и на междувременно извършена преоценка на ДМА – с решение на СД от 01.06.2017 г., в резултат на която чистата стойност на имуществото превишава размера на вписания капитал, установено към датата 30.06.2017 г.. Въззивният съд е потвърдил в мнозинството си първоинстанционното решение, приемайки за установени към предявяването на иска предпоставките на чл.252 ал.1 т.5 пр.първо и пр. второ ТЗ, като за кумулативната им изискуемост се позовава на чл.17 от Втора Директива на Съвета от 13.12.1976 г., действала до 04.12.2012 г. и възпроизведена в чл.19 пар.1 със същия текст в действащата понастоящем Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, на чийто пък пар.2, неприложен от съда, се позовава ответникът – касатор. Изискуемостта и на двете предпоставки е изследвана единствено към момента на подаването на исковата молба, като едногодишният срок по чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ въззивният съд е счел,че тече от приемането на ГФО от ОСА за предходната година , т.е. в случая - от 21.06.2013 г.. Според въззивния съд намалението на капитала, на основание решението на ОСА от 06.04.2017 г., съответно вписано, като настъпило след изтичането на едногодишния срок по чл.252 ал.1 т.5 пр. второ от ТЗ, не следва да бъде зачетено, придавайки на срока преклузивен характер, въведен в защита интересите не само на акционерите, но и на третите лица – кредитори на дружеството. Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава, в което, изхождайки от последващо взетото решение за намаление на капитала, съответно вписването на нов размер на капитала към 02.06.2017 г., е съобразен факта на отпадането на визираната в чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ предпоставка. Отчетен е принципа за съхраняване на търговския субект, оправдано и с оглед нормалното развитие на възникналите от дейността му правоотношения с други търговски субекти. Отпадането на временните пречки от икономическо или организационно естество, за привеждане на капитала на дружеството в съответствие с изискванията на чл.247а ал.2 ТЗ, според подписалия с особено мнение член на състава, следва да бъде съобразено в хода на производството по чл.252 ал.1 т.5 ТЗ, на основание чл.235 ал.3 ГПК. Особеното мнение се позовава и на чл.19 пар.2 от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г.. По правния въпрос : Чл.252 ал.1 т.5 ТЗ предвижда, че акционерното дружество се прекратява, когато чистата стойност на имуществото му по чл.247а, ал.2 спадне под размера на вписания капитал / предл. първо /” . Предложение второ на разпоредбата предвижда, че „ ако в срок от една година Общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т.4 „, т.е. с решение на съда по седалището , по иск на прокурора. Въззивният съд прилага разпоредбата , изключвайки възможността решението на ОС по смисъла на чл.252 ал.1 т.5 пр. второ от ТЗ да бъде взето извън едногодишния срок, считано от установяване спадането на чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал, вкл. в хода на производството по предявения на основание чл.252 ал.1 т.5 вр. с т.4 от ТЗ иск. Според въззивния съд решението за намаление на капитала / а следователно и за преобразуване или прекратяване на дружеството, като алтернативни възможности / може да бъде валидно упражнено единствено и само в рамките на едногодишния срок, респ. вземането му по-късно е без каквито и да било правни последици .Само така не би имало основание то да се съобрази, съгласно чл.235 ал.3 ГПК, доколкото безспорно рефлектира върху наличието на визираната в предложение първо предпоставка. Така въззивният съд придава преклузивен характер на едногодишния срок по чл. 252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ. Такова разбиране не може да бъде споделено, предвид следното: Преклузивните срокове са приложими по отношение защитата на потестативни субективни права, т.е. такива, които нямат самостоятелно съществуване извън друго основно правоотношение и чието упражняване предпоставя промяна в нечия правна сфера, във връзка със съществуването и регулирането на това основно правоотношение. Неупражняването им в срок или изобщо запазва съществуващото правно положение. Срокът тече от възникване на субективното потестативно право и с изтичането му се погасява самото субективно материално право. Правата на акционерите, упражними чрез волеобразуващия орган на дружеството - ОСА, за вземане на решения, съобразно компетентността му по чл.221 т.2 и т.3 от ТЗ, не са потестативни, възникват с учредяването на дружеството и не са ограничени от законодателя със срок. Тяхното упражняване не въздейства върху чужда правна сфера във връзка със съществуващо между носителя им и друг/други правни субекти правоотношение. Възприетата от въззивния съд преклузия, противно на закона, предпоставя ограничаването им със срок и възприемането на различен от преждепосочения / учредяването на търговското дружество / момент на възникване, спрямо който и съблюдаване на едногодишния срок за упражняване. Следователно, възприетото от въззивния съд тълкуване на характера на срока по чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ГПК е в разрив с характеристиката на упражнимите, чрез волеобразуващия орган на дружеството - ОСА, управленски права на акционерите. Ограничаването на субективни права е допустимо само по изключение, в защита на особено значим обществен интерес, какъвто в случая не е налице. Както за търговското дружество, така и за съконтрахентите на същото е предпочтително запазването му в търговския оборот, вместо възможността, често ограничена или изключена, да се удовлетворят в производство по ликвидация. При това следва да се зачете като значим не само интереса на кредиторите на търговското дружество, но и на потенциалните му съконтрахенти и клиенти, с оглед интереса от осъществяваната от него търговска дейност, т.е. интереса от запазването му в търговския оборот. Даденото от въззивния съд тълкуване на правното значение на едногодишния срок в чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ недопустимо ограничава субективни права. Тълкуването на въззивния съд за характера на срока в чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ е и в разрив с правилата на логиката. Според същото искът би следвало да се уважи и в случай, че и към момента на предявяването му / предходно на предявяването му / е взето решение от ОСА, със съдържание, съгласно предл. второ на разпоредбата,но не и в едногодишния срок / доколкото същият не е и преклузивен срок за предявяването на самия иск /. Така приложен чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ би изключил съобразяването на задължителната предпоставка и единствено о с н о в а н и е на прекратяването на дружеството в тази хипотеза - спадане на чистата стойност на имуществото му под размера на вписания капитал. Следва да се има предвид и обстоятелството, че чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ предвижда не само решение на ОС за намаляване на капитала, но и за преобразуване или прекратяване на дружеството. Напълно нелогично би било да се приеме, че упражнено извън едногодишния срок право да се прекрати или преобразува дружеството по съответстващ, за да би било изключено основанието по чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ, начин, породило правни последици по смисъла на чл.252 ал.1 т.1 ТЗ / няма въведено законово основание подобно решение на ОСА – извън едногодишния срок - да бъде отказано за вписване /, не конфронтира с предявяването на иск по чл.252 ал.1 т.5 вр. с т.4 ТЗ, заведен след прекратяването на дружеството / доколкото и за същия няма предвиден изричен срок, а само съобразяване с изтичането на едногодишния срок в чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ /. Този срок е предвиден от законодателя единствено като ориентир, за да се приеме, че състоянието по чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ е трайно, а акционерите – дезинтересирани от преодоляването му, вкл. за прекратяването му, поради което и последното следва да се предприеме по реда на чл.252 ал.1 т.4 ТЗ. Изтичането му е началният момент на допустимо предявяване иска от прокурора, предвид бездействието на акционерите, неограничено във времето. Не на последно място, даденото от въззивния съд тълкуване недопустимо извежда непредвидена от законодателя основно санкционна по отношение бездействието на акционерите цел на прекратяването в тази хипотеза, противно на интереса на търговското дружество и останалите участници в търговския оборот. Не такава е изводимата от разпоредбата цел на законодателя - единствено привеждане вписания капитал в съответствие с обективното имуществено състояние на дружеството, охранявайки чрез вписването му интересите на третите лица / чл.158 ал.1 ТЗ /, респ. гарантирайки това съответствие към всеки един момент от съществуването на търговското дружество. Санкционното намерение на законодателя предпоставя изрично материализиране на воля в този смисъл и изключва извеждането му чрез разширително тълкуване. Предвид гореизложеното, отговорът на правния въпрос е: Единственото правно основание за прекратяване на акционерно дружество по чл.252 ал.1 т.5 ТЗ е спадане чистата стойност на имуществото му по чл.247а ал.2 ТЗ под размера на вписания капитал. Решение на ОСА, за намаление на капитала, преобразуване или прекратяване на акционерното дружество, с което се преодолява основанието по чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ, следва да бъде съобразено по реда на чл.235 ал.3 ГПК в производството по иска с правно основание чл.252 ал.1 т.5 вр. с т.4 ТЗ, ако бъде взето в хода на висящото производство по този иск и следователно след изтичане на едногодишния срок, съгласно чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ. Аналогично, преодоляването на превишението на вписания капитал над чистата стойност на имуществото в хода на висящото производство по иска по чл.252 ал.1 т.5 ТЗ, също следва да бъде взето предвид по реда на чл.235 ал.3 ГПК. По съществото на касационната жалба : Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на значими за изхода на спора факти, в противоречие с чл.235 ал.3 ГПК, довело и до неправилно прилагане на чл.252 ал.1 т.5 ТЗ. В съответствие с отговора на правния въпрос, независимо от вземането му след изтичане на едногодишния срок по чл.252 ал.1 т.5 пр. второ ТЗ, решението на ОСА на ответното дружество за намаление на капитала следва да бъде зачетено, като изключващо наличието на единственото законово основание за прекратяване на дружеството в хипотезата на чл.252 ал.1 т.5 вр. с т.4 ТЗ – превишение на вписания капитал спрямо чистата стойност на имуществото по чл.247а ал.2 ТЗ. Спор относно законосъобразността на решението на ОСА за намаление на капитала не е въведен, а и не би могъл да е предмет на произнасянето, след като е вписано в търговския регистър и не е последващо отменено. Правилни са съображенията на касатора, че преценката за наличието на основанието по чл.252 ал.1 т.5 пр. първо ТЗ е дължима във всеки един момент и до момента на приключване устните състезания по делото, но само въз основа на нововъзникнали обстоятелства и доказателства за същите, чрез които се преодолява визираното в разпоредбата превишение в хода на производството. Позоваването на ответника на извършена, съобразно неприложена предходно методика, преоценка на чистата стойност на имуществото му / и то ограничена до дълготрайните му материални активи /, не се основава на такива нововъзникнали обстоятелства / за разлика от взетото решение на ОСА за намаление на капитала /, а като защитно възражение срещу основателността на иска, заявено едва с въззивната жалба и подлежащо на доказване, се явява преклудирано. Последното , обаче, е без самостоятелно значение за правния резултат. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 250/17.11.2017 г. по т.д.№ 175/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106 по т.д.№ 121/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Прокуратурата на Република България - Окръжна прокуратура [населено място] срещу „ Лясковски лозя„АД иск, с правно основание чл.252 ал.1 т.5 вр. с т.4 от ТЗ, за прекратяване на дружеството. ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – [населено място], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на „Лясковски лозя„АД понесените в производството разноски, както следва : 800 лева – за първа, 40 лева – за въззивна и 70 лева – за касационна инстанция или общо сумата от 910 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: