Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 18.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 603 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на В. И. И. от гр. Ямбол, чрез процесуален пълномощник, против Етажна собственост на сграда с административен адрес – с.Равда, община Несебър, ул. Бриз № 34, представлявано от председателя на УС – Х. И. М., за отмяна, алтернативно – за прогласяване на нищожността на арбитражно решение от 21.06.2017 г. по арб. дело № 11/2016 г., постановено от Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА”, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, респективно чл.47 ал.2 ЗМТА. Излагат се на първо място доводи, че решението е постановено при липса на надлежно учредена правораздавателна власт на арбитражния съд, доколкото страните по спора не са договорили арбитражна клауза по между си. Изборът на съд е бил направен еднолично от председателя на УС на етажната собственост, овластен за това от общото събрание на етажните собственици, което не може да замести изискваното от закона споразумение. Освен това, решението на ОСЕС по протокол от 27.07.2016 г. не обвързва ищцата, т.к. тя не е била уведомена, не е участвала в това събрание и не е изразявала воля в подобен смисъл. Поради липса на изрично договорена арбитражна клауза съобразно изискванията на закона, то арбитражният съд е разрешил спор извън неговата компетентност. Следващата група съображения в исковата молба са, че разрешеният спор е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.2 ГПК, т.к. може да бъде причислен към категорията спорове по ЗЗП. Касае се за страни по спор, които ползват услуги, непредназначени за търговска или професионална дейност, а именно по поддържане и стопанисване на общите части на сградата. Последното прави всеки един от етажните собственици страна в правоотношението по ползване на услуга, попадаща в предметния обхват на ЗЗП. Следователно, дори да се счете, че между страните има валидно арбитражно споразумение във връзка с този спор, то той по силата на закона не подлежи на разглеждане от арбитраж. В предоставения срок ответникът - Етажната собственост на сграда в с. Равда, община Несебър, ул. Бриз № 34, представляван от председателя на Управителния съвет, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва както допустимостта, така и основателността на исковата молба. Релевира доводи, че ищцата не е възразила пред арбитражния съд за липсата на компетентност в срока по чл.12 ал.1 от Правилника на МАПА и чл.20 ал.1 ЗМТА, а по-късно в процеса, поради което възраженията са преклудирани. Счита, че председателят на УС на етажната собственост е бил надлежно овластен от общото събрание на етажните собственици да направи конкретния избор на юрисдикция, която да разглежда спорове във връзка с неплатени от отделните собственици дължими суми по поддръжка и управление на общите части на сградата. Решенията на ОСЕС са задължителни за всички, а не само за присъствалите на общото събрание лица. Ищцата не е атакувала по исков ред решенията на събранието, нито е навела аргументи за незаконосъобразността им в рамките на арбитражния процес. Не се е противопоставила и на избора на арбитраж от страна на председателя на УС, след като е била уведомена за него, поради което така формираното арбитражно споразумение я обвързва. На последно място се твърди неприложимост в конкретните правоотношения на правилата на ЗЗП, по съображения, че нито една от страните по спора няма качество на потребител по смисъла на закона, за да има забрана за разрешаването на имуществения спор от арбитраж. В проведеното публично съдебно заседание исковата молба се поддържа така, както е предявена. Моли се същата да бъде уважена, с присъждане на разноските. Насрещната страна с писмена молба поддържа подадения отговор и също претендира присъждането на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Исковата молба е допустима – предявена е от надлежна страна, в рамките на тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от момента на получаване на арбитражното решение – 27.10.2017 г., поради което подлежи на разглеждане по същество. С атакуваното арбитражно решение ищцата е осъдена да заплати на насрещната страна, именувана „Сграда в режим на етажна собственост” с идентификатор 61056.502.572.1 и адм. адрес – с.Равда, община Несебър, ул. Бриз № 34, представлявана от председателя на Управителния съвет - Х. И. М., следните суми: 880 евро - сбор от дължимите за 2016 г. и 2017 г. суми за поддръжка и управление на общите части на[жк], 207 лв. - неустойка за забава, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба, и 636 лв. – разноски. От фактическа страна липсва спор, че на проведено на 27.07.2016 г. ОСЕС на сградата, на което И. не е присъствала, е взето решение за възлагане на председателя на УС на ЕС на правомощие за събиране на дължимите суми за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, както и за избор на юрисдикция /институция, сдружение/, на която да бъдат подсъдни споровете, както за възникналите, така и за бъдещите задължения към етажната собственост за неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на сградата. С протокол от 16.11.2016 г. Председателят Х. М. е взел решение подсъдността на горепосочените спорове да бъде пред Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА”, съобразно неговия правилник. След предявяване на исковата молба по арб. дело № 11/2016 г. на посочения арбитражен съд, ответницата В. И. е депозирала писмен отговор, в който оспорва компетентността на съда да разрешава спорове във връзка с управлението и стопанисването на етажната собственост, твърдейки, че никога не е договаряла подобна арбитражна клауза и доказателства в този смисъл не се съдържат към исковата молба против нея. Поддържа и възражение за неарбитрируемост на спора, на основание чл.19 ал.1 ГПК, доколкото счита, че има качество на потребител, съгласно § 13 т.1 от ДРЗЗП. От данните по арбитражното дело е видно, че отговорът на исковата молба е депозиран след указания от арбитражния съд 7-дневен срок. От правна страна съдът формира следните изводи: Доколкото исковете по чл.47 ал.1 т.2 и ал.2 ЗМТА са предявени алтернативно, следва на първо място да бъде разгледан този за нищожност на атакуваното арбитражно решение. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА, нищожни са арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Такива са посочените в чл.19 ал.1 ГПК, вкл. споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДРЗЗП /физическо лице, което придобива стоки и полза услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. В случая арбитражното решение разрешава спор с предмет - вземанията на етажната собственост към собственик на самостоятелен обект за такси за разходите за управление и поддържане на общите части, определени от общото събрание. Ответникът по този имуществен спор не може да се легитимира като потребител по смисъла на ЗЗП. Правоотношенията по повод притежаването на отделен обект в сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни съсобственици се подчиняват на специалния правен режим, установен в ЗС и ЗУЕС. Изрично предвидените в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата, са обусловени от установената в закона особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тя е построена /чл.38 ЗС/. Вземанията за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни, но не са с източник потребителски договор, а възникват по силата на закона /чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС/, като размерът на вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците /чл.11 ал.1 т.5 ЗУЕС/. Разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, в хипотезите на чл.51 ЗУЕС. Предвид изложеното, разрешеният спор не е изключен от компетентността на арбитражните съдилища по силата на чл.19 ал.1 ГПК и арбитражното решение не е нищожно, следователно, искът по чл.47 ал.2 ЗМТА се явява неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, основание за отмяна на арбитражното решение е налице, ако арбитражно споразумение не е сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон. Арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на компетентност на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са спазени изискванията на чл.7 ал.1 и ал. 2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно /извъндоговорно/ правоотношение. Съгласно чл.7 ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Така уредената в чл.7 ал.3 ЗМТА фикция, като изключение от общите правила, изисква активно поведение на ответника по спора. То може да се изрази чрез изрично заявление, потвърждаващо компетентността на арбитражния орган, или чрез участие /вземане на становище по материални и процесуални въпроси, устно или писмено/, но при неоспорване на компетентността на арбитража, равносилно на мълчаливото й потвърждаване. Ако не е извършено някое от изброените по-горе процесуални действия, редовното уведомяване на ответника за арбитражното производство и неподаването на отговор на исковата молба в предоставения срок не може да се приравни на участие в производството по смисъла на чл.7 ал.3 пр.2 ЗМТА. Разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗМТА, според която възражението против компетентността на арбитража трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба, не е аргумент за противното. Тя не трябва да се тълкува изолирано от нормата на чл.7 ЗМТА, като предвидената с нея преклузия следва да намери приложение в случая, когато страната е подала отговор на исковата молба /т.е. участва в производството/, но без да оспори с него компетентността на арбитража. При липса на арбитражно споразумение, ответникът не е длъжен да вземе участие в арбитражното производство, ето защо, ако той бездейства по тази причина, нормата на чл.20 ал.1 е неприложима. Предвид изложеното и с оглед съдържанието на подадения, макар и след указания 7 дн. срок, отговор на исковата молба, с който изрично се оспорва компетентността на арбитража, настоящият съдебен състав намира, че липсва конклудентно изразено съгласие по смисъла на чл.7 ал.3 ЗМТА. По основния спор между страните съдът счита, че решението на ОСЕС, от което ответникът черпи права, няма характер на арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА. Видно от дефиницията на това понятие, същото представлява договор – двустранна сделка, резултат на насрещни съвпадащи волеизявления на двете страни. Решението на ОСЕС по своята правна същност не е договор, тъй като волеизявленията за формирането му не са насрещни, а са насочени към постигане на една обща цел. Решението на ОСЕС отразява волята на мнозинството, а не постигнатото съгласие между две насрещни страни. Предвид изложеното, то не може да се приравни на арбитражно споразумение, особено в случая, когато лицето, на което се противопоставя, не е участвало в ОСЕС и не е изразило съгласие в предвидената протоколна форма с взетото решение, а именно споровете във връзка със задълженията към етажната собственост да се разрешават от избран от председателя на УС на ЕС арбитражен съд. С оглед горното, ирелевантни са възраженията на ответника, че ищцата не е атакувала по исков ред решенията на събранието, нито е навела аргументи за незаконосъобразността им в рамките на арбитражния процес. По тези съображения предявеният иск с правно основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА се преценява като основателен и атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено, като в полза на ищцата се присъдят и сторените от нея разноски за настоящото производство, в размер на 568.64 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА решение от 21.06.2017 г. по арб. дело № 11/2016 г., постановено от Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА”. ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с административен адрес с.Равда, община Несебър, ул. Бриз № 34, представлявана от председателя на УС – Х. И. М., да заплати на В. И. И. от гр.Ямбол сумата 568.64 лв. /петстотин шестдесет и осем и 0.64 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: