Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
Гр. София, 04 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 533/18 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по глава ХXXІІІ от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.ч.д. № 356/2017 г., на Окръжен съд – Благоевград и отмяна на постановеното по същото дело определение № 5610/09.11.2017 г., с което е извършена замяна с лишаване от свобода на неизтърпения остатък от наказанието пробация, наложено на осъдения А. М. П. и е приложен чл.59 от НК и за връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд.
В искането на Главния прокурор е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, нарушение на материалния закон, което е и основание за възобновяване на наказателно дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В подкрепа на същото се твърди, че при постановяване на определението неправилно е приложен чл.59 от НК, като е извършено приспадане на изтърпяната част от наказанието пробация,/преди извършване на замяната /наложено на осъденото на лице, от определеното на основание чл.43а, т.2 от НК наказание лишаване от свобода. Както и че при условията на чл.59 от НК се зачита само времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, а не и наказание „пробация“. Сочи се също, че приспадане на наказанието пробация е предвидено в случаите на определяне на общо наказание по реда на чл.25, ал.3 от НК, когато наказанията, включени в съвкупността са различни по вид, едно от тях е пробация и е изтърпяно. Поради липса на тези предпоставки в настоящият случай, разпоредбата на чл.59 от НК се сочи, че е неприложима, поради което се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП поддържа направеното искане от Главния прокурор и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Счита, че с прилагането на чл.59 от НК по отношение на изтърпяната част от наказанието пробация от страна на осъдения П., съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено с отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане.
Осъденият П., редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява пред ВКС. Представлява се от адв. Б., служебно назначен защитник, който намира искането на Главния прокурор за основателно и счита, че определението на съда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените от страните по делото доводи и в рамките на правомощията си, намери следното :
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в рамките на шест-месечния срок по чл.421, ал.1 от НПК / определението на съда е влязло в сила на 17.11.2017 г., а искането на Главния прокурор е постъпило в Окръжен съд – Благоевград на 20.04.2018 г. / от легитимиран правен субект, насочено е срещу влязъл в сила съдебен акт, /присъда/ от категорията по чл.419 от НПК, непроверяван по касационен ред.
Разгледано по същество искането се явява и основателно.
С присъда № 830/2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1467/2016 г , по описа на РС – Благоевград, подсъдимият П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 , вр. чл.20, ал.2 от НК и му е било наложено наказание „ пробация“ със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото – 300 часа за срок от една година.
Изпълнението на наказанието пробация, наложено на П. е започнало на 06.04.2017 г., като осъденият е изтърпял 2 месеца и 14 дни от същото. В хода на изпълнение на наказанието е постъпило предложение от председателя на Пробационния съвет за замяна на остатъка от неизтърпяното от осъдения наказание пробация с лишаване от свобода, на осн. чл.43а, т.2 от НК. Във връзка с направеното предложение за замяна, пред Окръжен съд – Благоевград е било образувано н.ч.д. № 356/17 г. за разглеждане на производство по чл.451 и сл. от НПК. Същото е приключило с определение № 5610/09.11.2017 г., с което е заменен изцяло неизтърпения остатък от наказанието пробация, наложено на осъдения П. с влязлата в сила присъда № 830/2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1467/2016 г , по описа на РС – Благоевград, който е в размер на една година и 16 дни, с лишаване от свобода за срок от 6 / шест / месеца и 8 дни, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим. Със същото определение съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – „най-дългия срок от наказанието пробация“ , а именно 2 месеца и 14 дни, като е зачел два дни пробация за един ден лишаване от свобода. В мотивите към определението на съда като законово основание, на което е извършено приспадането на изтърпяната част от наказанието пробация от лишаването от свобода е посочен чл.59 от НК. Със същото определение съдът е постановил при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, принудително лекуване на осъдения П..
Определението на съда не е било обжалвано или протестирано в законовия срок за обжалване, поради което е влязло в сила на 17.11.2017 г.
При постановяване на определението по чл. 451 от НПК, вр.чл.43а, т.2 от НК съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Нарушението се изразява в неправилното прилагане на чл.59 от НК относно приспадане на изтърпяна част от наказание „пробация“ при изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода. Съгласно чл.59 от НК, времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация. Изтърпяната част от наказанието пробация не е предвидено да се зачита по реда на чл.59 от НК, като в закона изобщо липсва такава хипотеза.
Законова възможност за приспадане на изтърпяна част от наказанието пробация се съдържа в разпоредбата на чл.25, ал.3 от НК, когато лицето е осъдено с отделни присъди. В разпоредбата на чл.25, ал.3 от НК е предвидено при налагане на общо наказание, определено по реда на чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК, когато лицето е осъдено с отделни присъди и са му наложени наказания лишаване от свобода и пробация, че изтърпяната част от съответния вид наказание се приспада при изпълнението на другото наказание, при положение, че наказанията са предмет на различни присъди.
В конкретният случай се касае до замяна на неизтърпян остатък от наказание пробация с лишаване от свобода, на осн. чл.43а, т.2 от НК. Замяната на неизтърпяната част от наказанието пробация не променя обстоятелството, че на осъдения е наложено едно наказание, определено с конкретна присъда и не означава, че за него е приложима разпоредбата на чл.25 от НК. Замяната на част от наказанието пробация с друг вид наказание, която е по причина на виновното неизпълнение от страна на осъденото лице, не представлява основание за определяне на общо наказание измежду изтърпяната и заменената част, тъй като става въпрос за едно наказание, което е било наложено за конкретно деяние, а не за две отделни престъпления, извършени в условията на съвкупност, поради което и в случая не са налице предпоставките на чл.25 от НК.
Правната същност на института по чл.43а, т.2 от НК е била предмет на конституционно разглеждане, като с решение № 5/2014 г. на КС на РБ е отхвърлено искането за противоконституционност на текста. В същото решение е прието, че замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода не представлява санкциониране на деяние, различно от това, за което е постановена влязлата в сила присъда, с която е наложена пробацията, а има за основание виновното неизпълнение от страна на осъденото лице на определената му пробационна мярка.
В същия смисъл е и ТР № 6 / 2014 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което по-тежкото наказание лишаване от свобода, с което се заменя пробацията в производство по чл. 451-452 от НПК, по своите правни характеристики е идентично с наказанието по чл.37, т.2 от НК и не може да бъде отграничено от него, независимо, че налагането му е обусловено и от виновното неизпълнение на осъденото лице на наложеното му наказание пробация. Наложеното с влязлата в сила присъда наказание „пробация“ на осъдения П. за извършеното от него деяние е едно самостоятелно наказание и последващата замяна на неизтърпяната част от същото наказание с лишаване от свобода не създава предпоставки за определяне на общо наказание между тези две наказания, за което е необходимо да е налице съвкупност от престъпления, с наложени самостоятелни наказания.
С оглед изложеното, извършеното от съда приспадане на изтърпяната част от наказанието пробация при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, с което е била заменена останалата неизтърпяна част от същото наказание, по причина на последващо неправомерно поведение на осъдения, е в нарушение на материалния закон, поради липса на законово основание за това. Нарушението е съществено по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, предвид обстоятелството, че е приложена законова норма, която в конкретната хипотеза не би могла да се приложи.
При тези данни са налице законовите предпоставки за уважаване на искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по делото и за отмяна на постановеното по същото дело определение, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон.
Предвид обстоятелството, че отмяната на приложението на чл.59 от НК би довела до влошаване положението на осъдения П., не е в правомощията на ВКС да реши делото по същество, поради което определението на съда следва да се отмени изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Водим от горното и на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.ч.д. № 356/2017 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград и ОТМЕНЯ постановеното по същото дело определение № 5610/09.11.2017 г., спрямо осъдения А. М. П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |