4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352 гр. София, 01.08.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1104 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, представлявано от адв. В. Д., срещу определение № 91 от 09.03.2020г. по ч.гр.д. № 106/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 37332/20.12.2019г. по в.гр.д. № 1352/2019г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото разпореждане е върната касационната жалба на дружеството срещу постановеното по делото въззивно решение с оглед цената на иска, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилност на извода на апелативния съд за необжалваемост на въззивното решение, като сочи, че едната от страните по делото е потребител – нетърговец, поради което прагът за достъп до касационно обжалване е като по граждански дела – 5000 лева. Ответниците Н. Г. и И. И., представляващи от адв. Д. Г., оспорват частната касационна жалба, като излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. С определение № 365/30.09.2020г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отд., като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: За да потвърди разпореждането на Пловдивски окръжен съд за връщане на касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, Пловдивски апелативен съд е приел, че постановеното по в.гр.д. № 1352/2019г. на Пловдивски окръжен съд въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като делото е търговско и цената на исковете е 20 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК за служебна проверка на допустимостта на определението на Пловдивски апелативен съд. В Тълкувателно решение № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това този акт не попада в приложеното поле на чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. С оглед изложеното, Пловдивски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от ЗК „Лев Инс“ АД частна жалба срещу разпореждането на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд. Поради това определение № 91 от 09.03.2020г. по ч.гр.д. № 106/2020г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно правилността на разпореждането на Пловдивски окръжен съд за връщане на касационната жалба следва да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд, по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ГПК. Разпореждането е правилно. По силата на императивната разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Правилна е преценката на Пловдивски окръжен съд, че производството по настоящото дело има характера на търговско дело по смисъла на чл.365 ГПК с цена на исковете 20 000 лв. Предявени са от Н. Д. Г. и И. Х. И. против ЗК „Лев Инс“ АД искове за заплащане на всяка от тях на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2015г. ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. Ответникът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. на основание застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявените обективно съединени искове съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол. Без значение за този извод е качеството на третото лице, предявило иска, тъй като делото не се трансформира в гражданско поради това, че ищецът е физическо лице – потребител. В Тълкувателно решение № 3/23.02.2022г. по тълк.д. №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, относимо и към правоотношения, породени от договор за застраховка, изрично е посочено, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр. 100/20.12.2019г. не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт, тъй като възможността за касационно обжалване е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исковия процес. Следователно, доколкото въззивното решение е постановено на 12.11.2019г., преди изменението на разпоредбата на чл.113 от ГПК, обстоятелството, че ищците имат качеството на потребител по договора за застраховка е ирелевантно и в случая следва да се съблюдава минималният праг за касационно обжалване по търговски дела – над 20 000 лв. Доколкото характерът на сделката обуславя и характеристиката на делото като търговско, без значение е и по кой ред се е развил процесът – общия ред или по реда на гл.XXXII от ГПК. По изложените съображения е правилен изводът на Пловдивски окръжен съд, че въззивното решение на основание чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 1104/2020г. на Върховен касационен съд, II т.о. ОБЕЗСИЛВА определение № 91 от 09.03.2020г. по ч.гр.д. № 106/2020г. на Пловдивски апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 37332/20.12.2019г. по в.гр.д. № 1352/2019г. на Пловдивски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.