5 Р Е Ш Е Н И Е №. 178 София, 28.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 89/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Д. срещу въззивно решение № 1691 от 09.11.2011 г. по гр.д.№ 1965/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 08.04.2010 г. по гр.д.№ 6656/2009 г. на Софийски градски съд в отхвърлителаната част по предявения от него иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над 14 000 лв. до предявения му размер от 60 000 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация ЗК [фирма] не е изразил становище по жалбата. С определение № 330 от 18.05.2013 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на претърпените от ищеца и настоящ касатор неимуществени вреди в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на получените от процесното ПТП увреждания, решаващият състав приел, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на 21 000 лв., но поради отчетено съпричиняване на вредоносния резултат, същото е намалено с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Касационната жалба е частично основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП, настъпило на 25.05.2009 г., ищецът като пешеходец е получил счупване на двете кости на дясна подбедрица в средно-долната част и счупване на две ребра. След хоспитализацията му в И. голямопищялната кост е била оперативно наместена и остеосинтезирана с назначена тройна антибиотична комбинация поради откритото счупване, а малкият пищял поради раздробеното счупване е оставен на самолечение, което е довело до забавена консолидация. По тази причина времето за възстановяване от 3-4 месеца е продължило практически почти двойно – 7-8 месеца, като през първите от тях интензитетът на болките е бил много силен, а заради счупените ребра е бил на постелен режим поне 20 дни. Според заключението на вещото лице пострадалият не е възстановен напълно и към настоящия момент, като според прогнозата му и след изваждане на дисталните заключващи винта до пълно възстановяване на анатомично възможния обем на движение в дясната глезенна става няма да се стигне. В заключението му се посочва, че пострадалият ходи с накуцване, малкият пищял не е напълно зарастнал и с уговорката, че до още 2-3 месеца последният ще се консолидира достатъчно, за да не го боли при натоварване, сумарно болките и страданията на ищеца са в период от 1 година. При правилно очертан от решаващият състав обем на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, въззивният съд неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Настоящият състав намира, че с определеното на пострадалия обезщетение в размер на 21 000 лв. не е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. не е спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В резултат на това дължимото на ищеца обезщетение се явява занижено и с оглед точното приложение на закона необходимият паричният еквивалент на болките и страданията й, определен към момента на увреждането е в размер на 30 000 лв. Поддържаният от касатора касационен довод за постановяване на решението в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователен. Следва да се отбележи, че за наличието на принос при увреждането не е необходимо пострадалото лице да е действало виновно - достатъчно е поведението му фактически да се намира в причинна връзка с настъпилото вредоносно събитие. В конкретния случай правилно въззивният съд е приел, че като е предприел пресичане на пътно платно в населено место на необозночено за това место, пострадалият е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП. По решаващият въпрос за приноса му към настъпване на вредоносния резултат оплакванията му по същество се свеждат до обективната невъзможност пешеходците да предприемат на пресичане на платното поради липсата на сфетофарна уредба и на пешеходни пътеки. Касае се до факти, от които благоприятни последици извлича ищецът и поради това изцяло е била негова доказателствената тежест за тяхното установяване, което не е било предприето в хода на процеса. Въззивният съд е приложил материалният закон в съответствие с изложеното по- горе в отговор на поставения въпрос. Развити са включително съображения при извода за причинна връзка между допуснатите от участниците в ПТП нарушения на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат. Този резултат е в причинна връзка и с поведението на касатора като пострадало от него лице, щом същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал.1 ЗДвП и съображението на въззивния съд в тази насока следва да бъде споделено, поради което настоящата инстанция намира, че определеният от него принос на ищеца в размер на 1/3 е съобразен изцяло с установените по делото факти. С оглед така на приетия принос на пострадалата, определеното от настоящата инстанция като справедливо обезщетение за претърпяното от ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. подлежи на намаляване със сумата 10 000 лв., при което предявеният иск се явява основателен за 20 000 лв. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд за сумата 6 000 лв., която сума на основание чл.226, ал.1 КЗ следва да бъдат присъдена допълнително на касатора Н. И. Д.. Независимо от изхода на делото разноски не се присъждат на касатора, тъй като такива не са поискани. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1691 от 09.11.2011 г. по гр.д.№ 1965/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 08.04.2010 г. по гр.д.№ 6656/2009 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част по предявения от Н. И. Д. иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над 14 000 лв. до 20 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на Н. И. Д. от [населено място], [улица] още сумата 6 000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2009 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: