Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 20 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря .............Ив. Илиева............................ и в присъствието на прокурора от ВКП ........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1235/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на прокурор от В.-апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 3 от 26.01.2011 г., постановено по ВНОХД № 2/2011 г. от Военно-апелативен съд, с което по същество е била потвърдена присъдата по делото. С първоинстанционна присъда № 70/29.10.2010 г., постановена по НОХД № 70/2010г., Плевенският военен съд е признал подс. Г. П. П. за невинен в това на 18.06.2009г. в[населено място] пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура гр.Плевен да е набедил Б. П. С. в престъпление по служба, като знаел, че набеденият е невинен, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК. В протеста се съдържат аргументи за допуснати нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че за съставомерността на деянието е без значение обстоятелството дали прокуратурата е извършила проверка по жалбата на подсъдимия срещу С., или веднага е изготвила постановление за отказ да се образува предварително производство. Излагат се съображения за това, че в жалбата на П. до прокуратурата са били описани всички белези на престъплението „злоупотреба с власт”, с което деянието е било осъществено. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на нарушенията на материалния закон. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не взима отношение по протеста. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Протестът е неоснователен. Касационната инстанция намира, че предходната не е допуснала нарушение на материалния закон при постановяването на въззивното решение. При вярно установени от първата инстанция фактически положения военно-апелативният съд е приложил правилно нормата на чл. 286 ал.1 от НК. Набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но и лични интереси на неоснователно набеденото лице. По същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. От субективна страна престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу правосъдието. При прекия умисъл субектът на престъплението трябва да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган точно обратното. Възможно би било и осъществяването на престъплението и при евентуален умисъл – в случай, че деецът прави категорично изявление пред надлежния орган за осъществено престъпление от някого, без каквито и да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не са се осъществили точно по начина, по който той твърди. Следователно, ще липсва умисъл за набедяване / а оттам ще е налице и несъставомерност на деянието по чл. 286 от НК /, когато деецът е добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти. Израз на добросъвестността на дееца може да бъде демонстрираното от него възможно съмнение, несигурност, която чувства, но и я заявява пред компетентния орган на власт. Винаги, когато се установи, че е деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване. В противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат неистински. Това не може да бъде цел на нормите на НК, както и ще е в разрез със задължението на гражданите да сигнализират компетентните органи в случаите, в които станат свидетели на престъпление. И двете съдебни инстанции по фактите са установили, че по повод на жалбата на подсъдимия не е била провеждана проверка, но прокурор от РП-П. е изготвил постановление за отказ за образуване на предварително производство. Очевидно В.-окръжна прокуратура –П. е счела, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че с подаването на жалбата на подс. П. е осъществен състава на набедяването по чл. 286 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е действал при пряк умисъл. За да обоснове извода си за наличието на последния, прокурорът в обвинителния акт е посочил, че мотивът на П. е бил „... желанието му да обори съставения му акт и да не бъде наказан по административен ред за извършеното от него нарушение на правилата за движение”. Дори това да е така, то не означава, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъпление „набедяване”. Безспорно е, че пътната ситуация, която е описал подсъдимият П. в жалбата си до РП-П., действително се е състояла. Очевидно е, че той е изразил несъгласие с констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който е бил съставен от полицейския служител С., тъй като е считал, че те не отразяват вярно обективната действителност. Не може да се приеме, че той е съзнавал неистинността на изнасяните от него факти в жалбата, след като сам е бил участник в събитията и ги е възприел. Всички употребени от него думи в нея са били израз на неговата субективна увереност, че нещата са се осъществили точно по начина, по който той твърди, а с отразяването им от актосъставителя по друг начин в изготвения административен акт последният е извършил престъпление по служба. Изложените в жалбата обстоятелства са „субективната истина” на подсъдимия, която той последователно отстоява, поради което с жалбата иска от прокурора извършване на проверка, за да се установи „дали служителя С. е извършил престъпление от общ характер”. Поради това поведението му, изразило се в подаването на инкриминираната жалба, не може да се квалифицира като умишлено с цел набеждаване на св. С., тъй като у него не е съществувало и най-малкото съмнение, че описанието на фактите отразява неистинна. При това положение е безспорно, че липсва субективната страна на престъплението по чл. 286 ал.1 от НК. Правилното приложение на материалния закон към установените факти е изисквало съдът за приложи правомощието си по чл. 304, респ. чл. 334 т.2 от НПК и да оправдае подсъдимия, което е и е сторил. Поради това съдебните инстанции не са допуснали нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, както се твърди в касационния протест. Последният е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3 от 26.01.2011г., постановено от Военно-апелативния съд по ВНОХД № 2/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.