Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 03 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 593 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. И. А. против въззивно решение № 1/26.01.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 605/2011 г. С него е било потвърдено осъждането му по присъда № 116/04.11.2011 г. по НОХД № 517/2011 г. на Пловдивския окръжен съд за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК – за това, че на 14.04.2010 г., в 5-то РПУ – Пловдив, дал подкуп в размер на 55 лв. на полицейските служители Т. А., Д. И. и Н. М., за да не извършат действие по служба (да не съставят акт за проява на дребно хулиганство), за което му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, като само е било намалено кумулативното наказание глоба от 1000 на 500 лв. В жалбата се изтъкват доводи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че правото му на защита е било съществено ограничено поради необсъждане на дадените от него обяснения, както и отказ за събиране на доказателства, имащи значение за изясняване на обективната истина и изясняване на противоречия в тях. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд. Подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко, липсва основание да се счита, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено поради отказ на въззивната инстанция да проведе допълнително съдебно следствие и преразпита свидетелите с оглед установяване на правно релевантните факти, което е било заявено в допълнението към въззивната жалба. Преценката за достатъчност на доказателствената основа е била проведена в производството по чл. 327 от НПК, като е изразена позиция, че липсва необходимост от събирането на допълнителни доказателства, което очевидно е сторено в контекста на направените възражения по правилната им оценка. Извън това, в с. з. защитата не е имала никакви искания по доказателствата, за да се коментира дали отказът за събирането им е бил законосъобразен. Неоснователни са и доводите за необсъждане на противоречия в доказателствените източници и неизвършване на оценка за тяхната достоверност. Внимателния прочит на въззивните мотиви дава ясна представа за стриктно изпълнение на изискванията по чл. 314 и чл. 339 ал. 2 от НПК. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда, вкл. по повод изтъкнатите от подсъдимия възражения (за неправилно кредитиране противоречивите показания на полицейските служители и игнориране обясненията на подсъдимия) и въз основа на събраните доказателства и собствения им анализ е подкрепил изводите на първата инстанция по фактите и приложимия закон. Изложил е конкретни и убедителни съображения защо се доверява на показанията на св. А. и М., както и в коя част е ценил и поради какви причини тези на св. И. - относно отделните моменти от развитието на инцидента, по повод на който подсъдимият е бил заведен в РПУ и с каква цел, а също и какви са били последващите му действия, вкл. за неколкократното предлагане на двете банкноти на обща сума от 55 лв. и тяхното предназначение, което е било подкрепено и от показанията на св. К. и Т.. На тази основа е отчел обясненията на подсъдимия, че не е предлагал посочената сума, за опровергани, за което също са изложени подробни доводи. Законосъобразно е отговорено и поради какви причини е било недопустимо да се разпитва като свидетел Е. И., която е действала като защитник на подсъдимия в ДП. След като е бил извършен анализ на противоречивите доказателства, като съответно са изложени причините за възприетите за доказани факти, ВКС няма основание да се намесва в тази типична за инстанциите по същество дейност по оценка на доказателствата. Всъщност, видно е от съдържанието на жалбата, че изтъкването на процесуалните нарушения е само формален предтекст за атакуване на въззивното решение, като в действителност се изразява несъгласие с резултата от извършената съдебна проверка., респ. с обосноваността, което не е касационно основание. При установените факти, материалния закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК, като в тази връзка не се излагат възражения, които да изискват касационен отговор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1/26.01.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 605/2011 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.