Ключови фрази
държавна такса * указания на съда * връщане на въззивна жалба


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 386

София, 21.06.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №346/2011 година.


Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] - София, против въззивно определение от 07.3.2011 г. по ч.гр.д.№1646/2011 г. по описа на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение от 12.10.2010 г. по гр.д.№21042/2010 г. Софийският районен съд, 52 състав, е уважил изцяло предявените от А. В. К. от [населено място] против [фирма] - София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба, вх.№1035243/02.11.2010 г., от ответника по исковата молба - [фирма] - София.
С разпореждане от 05.11.2010 г. по горепосоченото дело първоинстанционният съд е дал указания на въззивника да представи документ за внесена държавна такса в размер на 320 лева, като е указано, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.
Съобщението с указанията е получено лично от управителя на дружеството на 15.11.2010 г.
С определение от 03.12.2010 г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба, поради неизпълнение на указанията.
С определение 07.3.2011 г.по ч.гр.д.№1646/2011 г., по частна въззивна жалба от ответника по исковата молба - [фирма] – София, Софийският градски съд, е потвърдил определението на първата инстанция за връщане на въззивната жалба. Съдът е приел, че определението на първата инстанция е правилно, тъй като въззивникът е следвало да представи в седмичен срок от получаване на съобщението доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба, а представеното с последната банково бордеро удостоверява само внасянето в срок на таксата, но не и изпълнение на указанията, съобразно разпореждането.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд. е подадена частна касационна жалба от ответника по исковата молба - [фирма] – София, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Навежда се довод, че указанията на съда са изпълнение своевременно, но молбата с квитанцията не се намират в кориците на делото, като деловодителят на състава не е дал входящ номер при подаването й.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси, които според частния касационен жалбоподател са съществени:
1. Дали определящият момент за отстраняване нередовностите на въззивната жалба по чл.262 ГПК е изпълнението указанията на съда или представяне на доказателствата в съда ?”, и
2. Следва ли поради чуждо недобросъвестно или небрежно поведение/неиздаване на входящ номер и загуба на квитанцията за внесена държавна такса/ негативните последици да се търпят от страната, надлежно изпълнила указанията на съда.
По първия въпрос се сочи наличието на противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно решения: №1682/26.10.2010 г. по ч.гр.д.№1487/2010 г. на САС, ГК, 1 състав; определение №756/30.7.2008 г. по ч.гр.д.№3207/2008 г. на СГС, и определение №147/25.5.2000 г. по гр.д.№49/2000 г. на ВКС, 5 чл.състав.
По втория въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба и продължаване на съдопроизводството по въззивната жалба.
Ответницата по частната касационна жалба – А. В. К., посредством процесуалния си представител – адв. М., е депозирала отговор по чл.276 ГПК.
За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното:
По първия процесуалноправен въпрос – Дали определящият момент за отстраняване нередовностите на въззивната жалба по чл.262 ГПК е изпълнението указанията на съда или представяне на доказателствата в съда ?” намира, че представеното определение №1682/26.10.2010 г. по ч.гр.д.№1487/2010 г. на САС, ГО, 1 състав, не следва да се обсъжда, тъй като за него липсват доказателства то да е влязло в сила, след като в самото определение изрично е посочено, че подлежи на касационно обжалване.
С определение №147/25.5.2000 г. по гр.д.№49/2000 г. на ВКС, 5 чл.състав, е прието, че жалбата се връща, ако в дадения от съда срок не се представи документ за внесена държавна такса, макар внасянето да е станало в срок.
С определение №756/30.7.2008 г. по ч.гр.д.№3207/2008 г. на СГС е прието, че определящ е момента на изпълнение на указанията на съда, а не на представянето на доказателствата за това на съда.
Разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК установява, че “жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности”. От друга страна разпоредбата на алинея първа на чл.262 ГПК предвижда изпращане на съобщение за отстраняване на нередовности на жалбата в едноседмичен срок. Така формулирана посочената правна норма дава възможност на съда да определя параметрите на едноседмичния срок, а именно дали изпълнението да бъде в седмичен срок от получаване на съобщението, без определяне на срок за представяне в съда на доказателства за това, или едноседмичният срок да е обвързан и с представяне на доказателства за изпълнението на указанията.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че съдът при даване на указанията може да подходи и по двата начина. В случай обаче, че указанията по чл.261 ГПК включват и представяне на доказателства за изпълнение на указанията, то страната следва да ги депозира в съда в срока за тяхното изпълнение. Или в този случай изпълнението на указанията инкорпорира в себе си и доказване за изпълнението им в рамките на дадения от съда срок.
По втория процесуалноправен въпрос – “Следва ли поради чуждо недобросъвестно или небрежно поведение/неиздаване на входящ номер и загуба на квитанцията за внесена държавна такса/ негативните последици да се търпят от страната, надлежно изпълнила указанията на съда ?”, съдът намира, че същият е зададен бланкетно, поради което отговор не следва да бъде даден.
По съществото на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство, намира, че жалбата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението за Софийския градски съд е правилно.
С оглед отговора на първия въпрос касационната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно. До изтичане на дадения от съда срок липсват доказателства, от които да се установи, че указанията по чл.262 ГПК са изпълнени. Неоснователни са оплакванията, че по делото е представен своевременно документ за внесена държавна такса. Доводите за липса в кориците на делото на молбата и втория екземпляр от квитанцията за внесена държавна такса представляват само твърдения, които не се подкрепят от доказателства. Неоснователно е и твърдението, че деловодителят на състав не е дал на процесуалния представител въззивника входящ номер. Това твърдение също не се подкрепя от никакви доказателства. Представителят на въззивния жалбоподател е следвало да предостави вторият екземпляр от молбата си за нанасяне върху нея на датата на подаването, подпис на деловодителя и поставяне на печат на съда, предвид създадената практика за такива случаи, или на подаде молбата с квитанцията за внесена държавна такса в регистратурата на съда. Липсата дори на твърдения за отказ на деловодителя на извърши посочените действия сочи на изводи, които опровергават тезата на частния касационен жалбоподател.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,




О П Р Е Д Е Л И:



ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 07.3.2011 г. по ч.гр.д.№1646/2011 г. по опис на Софийския градски съд, т.о., VІ-7 състав,
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение от 07.3.2011 г. по ч.гр.д.№1646/2011 г. по опис на Софийския градски съд, т.о., VІ-7 състав,
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: