Р Е Ш Е Н И Е                                                  № 851                 София, 27.10.2009 год.                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                     Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА  Членове:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                               при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3815 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Р. К. П. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение №656 от 02.06.08г. по гр.д. №2506/05г. на ВКС, ІІІ ГО. Молбата се основава на твърдение, че след приключване на делото, молителката се е снабдила с доказателства, от които се установяват обстоятелства, от значение за правилното решаване на правния спор. Ответникът в производството РПК „Н” гр. П. оспорва молбата. Счита, че представените с нея доказателства не са новооткрити, тъй като изхождат от молителката и тя е могла да ги представи своевременно пред съда. Освен това те не биха могли да доведат до други правни изводи и да променят изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд е отменил решение №1632 от 21.10.05г. по гр.д. №779/05г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлил предявения от Р. К. П. срещу РПК „Н” гр. П. иск по чл.222, ал.3 от КТ за присъждане на сумата от 5155,20лв.     Върховният съд е приел, че със заповед №10 от 10.05.88г. на главния директор на СД „Т”- П. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ трудовото правоотношение на ищцата Р. С. същата заповед е било разпоредено да и се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2 месечни възнаграждения. След това ищцата е сключила трудов договор с РПК „Н” гр. П.. Н. трудово правоотношение е било прекратено със заповед №4/27.08.04г., издадена също на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобито още на 10.06.88г. право на пенсия за изслужено време и възраст. При това уволнение на ищцата не е изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Съставът на ВКС е приел, че след като при първото уволнение ищцата е придобила право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тя не може повторно да се възползва от това право при последващото уволнение, като без значение за правния спор по делото е обстоятелството дали тя реално е получила обезщетението през 1988г. или не. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са заявление от 14.10.04г. за пенсиониране на молителката Р. П. ; извлечение от образец УП-2, удостоверение от РПК „Н” за трудовия и стаж; разпореждане от 05.01.05г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на молителката, извлечение от трудовата и книжка и справка от НОИ за осигурителните периоди при пенсионирането и. От тези доказателства се установява твърдяното от молителката обстоятелство, че тя е подала документи за пенсиониране за първи път през 2004г. Тези документи обаче не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. От една страна те не са „новооткрити” по смисъла на чл.303, т.1 от ГПК, тъй като са могли да бъдат представени пред съда още при висящността на спора в инстанциите по същество. От друга страна тези доказателства нямат значение за правилното решаване на правния спор по делото. Този спор се свежда до това дали лице, веднъж придобило право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, което обаче не е изплатено, може да се ползва от това право при последващо уволнение по чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Този спор не зависи от това кога реално се е пенсионирало лицето – след първото или след второто уволнение. Ето защо представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са от категорията на тези по чл.303, т.1 от ГПК и не може въз основа на тях да бъде отменено влязлото в сила решение. Не следва да се обсъждат и оплакванията на молителката за неправилност на атакуваното решение, тъй като те не са предмет на производство по отмяна на влязло в сила решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. К. П. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение №656 от 02.06.08г. по гр.д. №2506/05г. на ВКС, ІІІ ГО. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.