Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 18 март 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 280/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. К. М. срещу решение № 337 от 15.10.2012 год. по внохд № 651/2012 год. на Софийския апелативен съд. От съдържанието й може да се извлекат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Иска се оправдаването на подсъдимия с крайно пестеливите доводи, че той не е автор на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Фактически защитата на подсъдимия оспорва и дейността на съда по оценката на събраните доказателства и крайните му изводи за доказаност на обвинението. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му по изложените в нея доводи. Представителят на ВКП излага становище, че не е налице релевираното в жалбата основание за отмяна на решението, което като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 168 от 07.06.2012 год. по нохд № 931/2012 год. на Софийския градски съд подсъдимият И. К. М. е признат за виновен в това, че на 02.11.2011 год. около 20.00 часа в гр.София, ул.”Д.Петков”, в близост до бул.”Тодор Александров, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 144.80лв. от владението на К. Ц. Е., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с причиняването на средна телесна повреда, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б.”а”, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода като на основание чл. 61,т. 3, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложеното от него наказание за деянието предмет на делото с наказанието по влязлата в сила присъда по нохд № 24141/2011год. на СРС, н.о.,122 състав , като му определил едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание времето, през което М. е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по двете дела, чиито наказания са били предмет на групирането. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец К. Ц. Е. сумата от четири хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, като за разликата до първоначално предявения размер от пет хиляди лева, искът е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по дължимата такса върху размера на уважения иск и по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК. Твърденията в жалбата на подсъдимия М. по изложените в нея основания и доводи са неоснователни. Впрочем, оплакванията в жалбата му са идентични с тези, правени от него и пред въззивната инстанция. В проверяваното решение съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на защитника на М.-адв. А. П. Г., както и в устната пледоария на последната и на втория защитник на подсъдимия-адв. Й. Г., включително по основанието за необоснованост на присъдата на първата инстанция. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на М. в деянието предмет на обвинението, довело до настъпването на съставомерните последици. Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на сила от страна на М., за да преодолее съпротивата на пострадалата при опита му противозаконно да отнеме ръчната й чанта с личните й вещи и пари, и причинената при това насилие средна телесна повреда на Е., са аналогични на констатациите на първата инстанция , които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото така, както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК. Както вече се посочи, възраженията на подсъдимия и защитата му пред касационната инстанция по обсъжданото касационно основание за допуснато нарушение на закона, всъщност, по съществото се повтарят с тези, направени пред втората инстанция. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на базата на събраната и проверена съвкупност правилно е прието, че с деянието си подсъдимият М. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, защото при извършения опит за грабеж/ останал недовършен, поради независещи от волята на подсъдимия причини/, при дърпането на чантата от ръцете на пострадалата, за да преодолее съпротивата й, той я блъснал силно и Е. паднала на земята, при което получила разместено счупване на дясната раменна кост в лакътния й край, което е довело до затрудняване движението на десния горен крайник, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. ` В случая, обективните действия на М. сочат, че е бил налице субективният признак на квалифицирания грабеж, защото при осъществяването на деянието той е съзнавал, че характерът и интензитетът на упражненото физическо насилие над пострадалата от така съчетаната дейност може да й причини телесна повреда, което е било и желана от него престъпна цел. Затова, оплакването от страна на защитата за неправилното приложение на закона, се явява неоснователно. Всички тези обстоятелства безспорно установени, преценени и в съвкупност водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия М., като нарушения по чл. 14 и чл. 303, ал. 2 от НПК въззивният съд не е допуснал. В хода на касационната проверка настоящият съдебен състав констатира, че съдилищата не са допуснали нарушение на закона и при определяне затворническото общежитие и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от М., съобразно установеното му съдебното минало. С определение от 23.08.2011год. за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 5678/2010 год. по описа на СРС, за деяние по чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК, извършено на 03.02.2010 год., М. е осъден на пробация. С определение от 16.12.2011 год. за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 24141/2011год. по описа на СРС, за деяние извършено на 21.10.2011 год. по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК, М. е осъден на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. Правилно съдилищата са приели, че М. е извършил две престъпления в съвкупност помежду им-това по нохд № 24141/2011год. и по нохд № 931/2012 год. по описа на СГС. Като е приел, че те са в съотношение на реална съвкупност и е определил общо наказание за тях по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е приложил правилно закона. Очертаното от престъпната деятелност правно положение на М. е третирано правилно като основание за приложение спрямо него на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като при извършеното групиране на наказанията по цитираните две дела и определянето на общо такова с ефективното му изтърпяване, фактически М. попада в категорията на осъдено за първи път лице на лишаване от свобода до 5 години за умишлено престъпление и не е рецидивист, съобразно определението дадено в §3, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ЗИНЗС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице релевираните от защитника на подсъдимия И. К. М. основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337 от 15.10.2012 год. по внохд № 651/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: