5 Р Е Ш Е Н И Е № 371 гр. София, 27 септември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 342 по описа за 2010 г Касационното производство е образувано по протест на П. апелативна прокуратура срещу решение на П. апелативен съд № 56 от 12.05.2010 г, по ВНОХД № 59/10, с което е изменена присъда на П. окръжен съд № 157 от 4.12.2009 г, по НОХД № 225/09, като наказанието, наложено, за престъпление по чл. 116 НК, е намалено на три години „лишаване от свобода”, деянието по чл. 216, ал. 1 НК е преквалифицирано по чл. 216, ал. 4 НК, както и е намалено наложеното за това престъпление наказание на три месеца „лишаване от свобода”, намалено е определеното най-тежко общо наказание, определено, по реда на чл. 23, ал. 1 НК, на три години „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, считано от 10.03.08 г до 18.03.08 г и от 19.03.08 г до 23.05.08 г, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Д. И. Д. е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления , както следва: 1/ в това, че на 9.03.08 г, в гр. П., е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина, и е останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, 2/ в това, че по същото време и на същото място, противозаконно е повредил чужда движима вещ, собственост на Л. К. Г., като щетата възлиза на 150 лв, с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, 3/ в това, че по същото време и на същото място, като е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежния правилник на ЗКВВООБ, с оглед на което и на основание чл. 338, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 10.03.08 г до 18.03.08 г, както и от 19.03.08 г до 23.05.08 г. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Л. К. Г. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 150 лв, и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици, а на останалите граждански ищци: Д. К. Д., М. Й. Д. и Х. Й. Д., на всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 2 000 лв, заедно със законните последици. С протеста се релевира явна несправедливост на наказанието, произтичаща от смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия. Сочи се, че наложеното наказание е занижено по размер и по начин на изтърпяване и не би могло да изпълни целите по чл. 36 НК. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ЯОС. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият Н. заявява, че не е извършил инкриминираното престъпление. Подсъдимият С. не се явява и не изразява становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са налице. Въззивният съд, правейки собствен анализ на доказателствената съвкупност, не е допуснал порок във вътрешното си убеждение по релевантните факти. Оценката на доказателствата е извършена при спазване на изискванията по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Настоящето обвинение е изградено на показанията, депозирани от св. Ш. и св. Я., които обаче се явяват и участници в инкриминираното деяние, а този факт не може да бъде пренебрегнат, независимо от отредената им процесуална роля на свидетели. В посочената хипотеза, преценката на техните твърдения следва да бъде същата като при „оговор”, което предполага търсене на потвърждение на казаното от тях, изводимо от други доказателствени източници. Поначало, свидетелските показания, на които се основава осъдителна присъда, следва да са последователни, еднозначни и категорични относно фактите, включени в предмета на доказване. В случая, казаното от св. Ш. и св. Я. не обслужва конкретното обвинение, тъй като касае деяние, сходно с инкриминираното, но несъвпадащо с него по време, по място и по начин на извършване. Различие има и относно предмета на престъплението, тъй като свидетелите са посочили общо „железа” или „метални части”, без да са ги конкретизирали по вид и по брой. При това положение, не би могло да възникне съответствие между фактите, изяснени чрез показанията на цитираните свидетели, и фактите, изводими от останалите доказателствени източници, а и при съвкупния анализ на последните също не се формира надеждна доказателствена основа на осъдителна присъда. Св. Р. е заявил, че „знае кои са извършителите”, но не е уточнил откъде и как е получил тази информация, а св. П., че не познава подсъдимите и не му е известно същите лица да са предавали отпадъчно желязо в пункта на ЕТ „К.”. Предметът на престъплението не е намерен / нито у подсъдимите, нито другаде /, липсват гласни или писмени доказателства / например, отбелязване в книгата / подсъдимите да са предавали инкриминираните вещи в пункт за „В. суровини”, подсъдимите са отрекли извършването на инкриминираното деяние. При липсата на достатъчно доказателства за авторството без практическа стойност е обстоятелството дали и в кой пункт за „В. суровини” са предадени инкриминираните вещи. По изложените съображения, ВКС намери, че въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимите с престъплението, предмет на обвинението, постановяването на оправдателна присъда не нарушава материалния закон, тоест липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ЯОС, тъй като релевираните касационни основания не са налице. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Я. окръжен съд № 53 от 14.04.2010 г, по ВНОХД № 44/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: