4 Р Е Ш Е Н И Е № 194 С. 13.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 7111/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 469 от 28.03.2014г., постановено по настоящото дело № 7111/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 1222 от 18.06.2013г. по в.гр.д. № 943/2012г., с което е отменено решението на Софийски градски съд от 16.12.2011г. по гр.д. № 14468/2010г. в осъдителната му част и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от Л. Д. Болт против М. М. К. искове по чл. 45 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД, и против [фирма] по чл. 55 ЗЗД, а в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД против [фирма] решението е потвърдено. Ответникът по касация М. М. К. и [фирма], чрез пълномощника си адв. Н. А. Д., молят решението да се остави в сила. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато извърши доклад за разпределение на доказателствената тежест по тези искове, по които първоинстанционният съд не е направил доклад и не се е произнесъл, да съобщи на страните изготвения от него доклад или да го докладва в открито заседание, съответно да осигури упражняването на процесуалните права на страните, предвидени в чл. 146 ГПК”, поради противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: С т. 2 на ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС е прието, че при констатиране на процесуални нарушения във връзка с доклада съдът дава указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. По основателността на касационната жалба: Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от Л. Д. Болт против [фирма] и М. М. К. искове съответно по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД като е отхвърлил иска срещу дружеството и го е уважил срещу евентуалния ответник в пълния му размер от общо 16 500 евро. В. съд е дал указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест по исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД с разпореждане в з.з. на 14.03.2012г., които не са съобщени на страните. С определение в открито с.з. на 24.10.2012г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение за уточняване на претенцията. В изпълнение на указанията на 31.10.2012г. ищецът е подал молба, върху която е постановено определение от 07.01.2013г. С него съдът е констатирал, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест /и не се е произнесъл/ по исковете по чл. 55 ЗЗД, поради което въззивният съд е дал указания на ищеца за кои обстоятелства трябва да представи доказателства по предявените искове с правно основание чл. 55 ЗЗД. Тези указания също не са съобщени на ищеца. Изпратеното до пълномощника му съобщение е върнато със забележка да се приложи разпореждането съобразно текста на съобщението. Повторно съобщение не е изпратено, определението не е докладвано и в с.з. С постановеното от въззивния съд решение исковете против М. М. К. по чл. 45 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД, и против [фирма] по чл. 55 ЗЗД са отхвърлени, и е потвърдено решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД против [фирма]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил противоправност на действията на ответника М. М.. Не са доказани и заявените в исковата молба вреди за ищеца. Осъществяването на разпоредителни действия със суми от сметки на ищеца не обосновава настъпването на вреда за него, тъй като от значение е последващото поведение по използване на изтеглените суми. Липсата на осъществен деликт от лице, на което е възложена работа изключва отговорността на възложителя на работата, регламентирана от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Относно исковете с правно основание неоснователно обогатяване, съдът е приел, че липсва материалноправна легитимация на [фирма] по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Относно ответника К. е приел, че е налице основание за осъществените две разпореждания със средства от банковата сметка на ищеца. Основанието за тях е учредената в негова полза представителна власт да извършва такива действия и липсата на доводи за обвързаност на упълномощаването от други правоотношения между страните. След като е констатирал, че не са изпълнени дадените с определението от 7.01.2013г. указания съдът е приел, че не е установено задължение на ответника физическо лице да използва сумите, които тегли, за определена цел или да ги възстанови на ищеца. Жалбата е основателна. В. съд е приел различна правна квалификация на предявените искове от определената от първоинстанционния съд. Съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/. В случая въззивният съд е постановил акт, с който е дал указания на ищеца за кои обстоятелства трябва да представи доказателства по предявените искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, но тези указания не са му били надлежно съобщени. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия във връзка с дадените указания. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 1222 от 18.06.2013г. по в.гр.д. № 943/2012г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: