Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 894


София, 16.12.2020 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д.№ 2240 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената касационна жалба от Й. В. Д. и П. С. Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. М., против въззивно решение № 88 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 1402/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1655 от 30.04.2019 год. по гр.д.N2725/2018 г. на Пловдивския районен съд и е развален поради неизпълнение сключеният с нотариален акт №..., том ІІ, нот. дело №..... от 19.07.2016 г. 2016 г. на нотариус М. П.-А., рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара на Република България договор, с който М. С. П. и съпругът ѝ И. С. К. са прехвърлили на Й. В. Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П. С. Д., срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с ид.№ .........., представляващ апартамент №2/13, находящ се в [населено място], ЖК „Т., бл....., със застоена площ 48,54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре ведно с избено помещение № .... с полезна площ от 3,71 кв.м.
Касаторите считат решението за неправилно, поради противоречието му с материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. При иск за разваляне на договор, по който ищецът се легитимира в лично качество и като наследник на другия прехвърлител, следва ли съдът да съобрази в решението си обема на правото на иск на ищеца /с оглед активната материалноправна легитимация/, съобразно наследствените му права, и следва ли да конституира другия наследник при претенция за разваляне на договора в пълен обем? В предявените за разваляне части извън притежаваните наследствени права, искът недопустим ли е или неоснователен? 2. При отказ от страна на кредитора да упражнява запазено в негова полза ограничено вещно право върху недвижими имот /отказ да упражнява права върху имот, който никога не е ползвал/, следва ли този отказ да се възприема като неизпълнение от страна на длъжника и има ли той задължението да трансформира в парично изпълнение /да заплаща/ правото на ползване на кредитора? 3. Когато при двама кредитори единият ползва имота, а другият отказва да го ползва и никога не го е ползвал, следва ли да се приеме, че е налице пълно неизпълнение? 4. При запазено право на ползване върху недвижим имот може ли трето лице да извърши ремонтни работи без съгласието на титулярите на правото, при липса на достъп до имота, и следва ли това да се възприема за неизпълнение на алеаторен договор, при липса на изрична уговорка в него в този смисъл? 5. При запазено право на ползване върху недвижим имот, може ли трето лице да извърши ремонтни работи без съгласието на титулярите на правото при липса на достъп до имота и следва ли това да се възприема за неизпълнение на алеаторен договор при липса на изрична уговорка в него в този смисъл? 6. При изрично уговорена престация в договора, заедно и поотделно, и при условие, че кредиторите не живеят заедно, следва ли да се приеме пълно неизпълнение при условие, че се твърди такова само от единия кредитор? 7. Следва ли при преценка на неизпълнението на договор за издръжка и гледане да се прецени обема на престациите по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, включително и такива, приети от кредиторите за минали периоди, при посочена в договора изрично делимост на задължението?
По поставените въпроси считат, че е налице противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС (основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) и сочат постановени решения на ВКС: по първи и седми въпрос – решение по гр.д.№ 1313/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о., тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2/1980 г. на ОСГК на ВКС и др.; по втори, трети и четвърти въпрос – решение по гр.д.№ 1534/2009 г. на IV г.о. на ВКС; по шести въпрос – решение по гр. д. № 46/2009 г. на III г.о. на ВКС. Позовават се и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. К., правоприемник на починалата в хода на процеса ищца М. П., чрез процесуалния ѝ представител адвокат Н. А., в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноските за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен, доколкото от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е имало периоди, през които ответниците не са полагали грижи за прехвърлителите – от м.12.2016 г. до м.07.2017 г. включително – за прехвърлителя И. К. и от м.08.2017 г. до завеждане на делото – за прехвърлителката М. П. въпреки, че те са се нуждаели от грижи и издръжка. От момента, в който М. П. е прекъснала отношенията си с приобретателката, длъжниците е трябвало веднага да поискат или да предложат трансформирано изпълнение. Приобретателите е следвало да поискат от съда да се трансформира изпълнението от натура в парично, за да бъдат изправна страна, което не е сторено. От приетите по делото епикризи било видно, че от м.май 2018 г. здравето на М. П. много се е влошило. Тя се е нуждаела от грижи, но ответниците в този период не изпълнявали задължението си да я гледат и издържат; не са изпълнили поетото задължение към нея да извършат ремонт на жилището в[жк], който се е налагал, за да може да се ползва от прехвърлителката. Неизпълнението на това задължение е принудило ищцата да излезе на квартира и да заплаща месечната наемна цена от пенсията си. Горното води до извода, че ответниците не са изпълнили поетото по договора задължение да осигурят на прехвърлителката спокоен и нормален живот – налице е неизпълнение на договора в пълен размер, което налага неговото разваляне, тъй като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че след като е налице необходимост от гледане и издръжка, то престацията е дължима и не е необходимо искане за престиране до приобретателя, което следва от двустранността и възмездността на алеаторния договор. Уговорката в договора, че задължението за издръжка и гледане се поема при „необходимост и при поискване“ е нищожна, тъй като задължението за гледане и издръжка е „носимо“ по своя характер, а не „търсимо“ – подобна клауза обезсмисля този вид договори, които имат възмезден характер. Основателен е и доводът във въззивната жалба, че при забава на кредитора – при отказ на кредитора да приеме престацията или поставяне на длъжника в невъзможност да изпълни задължението си, за да бъде той изправна страна, следва да поиска незабавно трансформиране на задължението в парично, което не е направено от ответниците.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия от повдигнатите от касаторите въпроси, а именно - при иск за разваляне на договор, по който ищецът се легитимира в лично качество и като наследник на другия прехвърлител, следва ли съдът да съобрази в решението си обема на правото на иск на ищеца /с оглед активната материалноправна легитимация/, съобразно наследствените му права. Същият е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговаря на изискването за общо основание за допустимост, съгласно изложеното в т. 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – трябва да се извърши проверка за съответствието на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС – решение по гр.д. № 1313/2009 г. на IV г.о. и решение по гр.д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о. По останалите повдигнати въпроси съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 479.26 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 1402/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 479.26 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.