Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 09.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 384 по описа за 2022 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 04.11.2021 г. присъда № 4 от 19.10.2021 г. по в.н.о.х.д. № 380/ 2021 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане на стадия на въззивното съдебно производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Главният прокурор твърди, че оправдаването на И. Р. е незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения за признаците от състава на чл. 172б, ал. 1 от НК и на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения (отм), реализирани с деянието. Излага още, че въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, с което не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПК и е допуснал съществено процесуално нарушение в дейността си по разкриване на обективната истина, а изложените правни изводи не са основани на цялостен анализ на доказателствения материал. Доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК допълва с оплакване за неясно изразено вътрешно съдийско убеждение по възприетите с доверие показанията на свид. М. и отхвърлените показанията на свид. К.. Настоява за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него подробни съображения. В съдебно заседание оправданият И. С. Р. не взема становище. Неговият защитник адвокат И. Л. оспорва постъпилото искане и направените с него доводи, като ги счита за неоснователни и предлага приключилото наказателно производство да не се възобновява. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на главния прокурор, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 101 от 04.12.2018 г. по н.о.х.д. № 370/ 2017 г. Дупнишкият районен съд признал подсъдимия И. С. Р. за виновен в това, че на 10.10.2011 г., в качеството му на управител на „П.“ ЕООД, със седалище в гр. Благоевград, в производствено помещение намиращо се в гр. Благоевград, ул. "С." № 1, без съгласието на притежателите на изключителното право върху търговските марки PUMA („Пума“), с притежател PUMA AG Rudolf Dassler Sport, Федерална република Германия и LEVIS („Ливайс“), с притежател LEVI STRAUSS& CO, САЩ, с представител за територията на Република България - „Т. е. Т.” ООД, гр. София, използвал по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения (отм) в търговската си дейност обекти на това изключително право – стоки на обща стойност 153 430.00 лв., поради което и на основание чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от шест месеца лишаване от свобода и хиляда лева глоба. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Присъдата е била обжалвана неколкократно и след направени от осъдения Р. искания до Софийски апелативен съд наказателното производство е било възобновявано и връщано два пъти за разглеждането му от въззивната инстанция. При третото по ред разглеждане от въззивния съд (след възобновяване с Решение № 240 от 12.07.2021 г. по н.д. № 505/ 2021 г., по описа на Софийски апелативен съд) с нова присъда № 4 от 19.10.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 380/ 2021 г., Кюстендилският окръжен съд отменил първоинстанционния съдебен акт и изцяло оправдал подсъдимия Р. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Предмет на разглеждане по настоящото производство по възобновяване по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е именно новата присъда на Кюстендилския окръжен съд, която не е била проверявана по касационен ред (не е подаван касационен протест) и то в частта, с която И. Р. е бил оправдан по обвинението по чл. 172б, ал. 1 от НК за използване без разрешение в търговската дейност на марка Puma – съхранявал с цел продажба на стоки, подробно описани в диспозитива на първоинстанционната присъда, на обща стойност 120 280 лева. Искането на главния прокурор е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от постановяване на оправдателната присъда (искането е постъпило на 29.03.2022 г.). І. Преди да разгледа по същество искането на главния прокурор, настоящата касационна инстанция счита за необходимо да изложи отговор по направеното в съдебно заседание възражение, че при неколкократните съдебни проверки подсъдимият Р. незаконосъобразно е бил осъден за част от стоките, за които по-рано бил оправдан, възобновяванията на апелативния съд са инициирани по негово искане и поради това е допуснато влошаване на неговото процесуално положение – довод, който е предявен в извънредното производство по н.д. № 505/ 2021 г. пред Софийския апелативен съд и е послужил като решаващо основание за възобновяване на делото. Възражението е основателно. А. С първоинстанционната присъда № 101 от 04.12.2018 г. по н.о.х.д. № 370/ 2017 г. Дупнишкият районен съд е оправдал подсъд. Р. за част от предмета на престъпление – 10 броя долнища на анцуг означени с марката „Puma“, описани като обект № 34, тъй като в протокола за претърсване и изземване били означени като 30 броя, а фактически били 20 броя. Б. В обвинителния акт и в присъдата на Дупнишкия районен съд бланкетът на изпълнителното деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК – „използва в търговската дейност марка“ допълнително е прецизиран с цитат от разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО, обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г.). Законът е действал по време на инкриминираното деяние и е бил отменен с нов закон със същото заглавие, обнародван в ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г., в сила от 17.12.2019 г. Нормите на чл. 13, ал. 2, т. 2 от отменения и от новия закон са напълно идентични, дори номерацията им съвпада. Под понятието „използва в търговската дейност“ нормативната регламентация влага следното съдържание: „предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак“. В. При първото обжалване на присъдата на Дупнишкия районен съд въззивният съд постановил решение № 145 от 27.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 422/ 2019 г., с което частично оправдал подсъд. Р. досежно част от повдигнатите конкретни форми на изпълнителното деяние – да е предлагал стоки (общо 1455 бр. спортни артикула с марката Puma), пускал същите на пазара и е предлагал или е предоставял услуги с този знак, както и за това, да е предлагал стоки (общо 510 бр. тениски Levis), пускал ги е на пазара, съхранявал ги е с тези цели, както и да е предлагал или предоставял услуги с този знак. В останалата част Кюстендилският окръжен съд потвърдил осъдителната присъда. Наказателното производство било възобновено по искане на осъдения И. С. Р. и с решение № 10316 от 22.10.2020 г. по н.д. № 640/ 2020 г. на Софийския апелативен съд делото било върнато за повторното му разглеждане. Сред основанията за възобновяване апелативният съд посочил, че липсват мотиви за елементите от състава на престъплението, липсва обсъждане на обективната съставомерност на вмененото в отговорност на подсъдимия деяние „произвеждал стоки“, както и че обвинение за формите на изпълнителното деяние, за които молителят бил оправдан, не било внасяно в съда (л. 48 и 49). Правилността и законосъобразността на някои от правните изводи за възобновяване на апелативния съд не могат да бъдат предмет на разглеждане в отделно съдебно производство, включително и в настоящото съдебно производство. Решенията на апелативните съдилища по реда на възобновяване са окончателни и в закона не е предвидена възможност за последващата им ревизия, дори и от Върховния касационен съд. Г. При това второ по ред въззивно производство подсъд. Р. отново бил частично оправдан с решение № 260024 от 18.02.2021 г., по в.н.о.х.д. № 550/ 2020 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд, да „е използвал в търговската си дейност по см. на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО двете търговски марки, обекти на това изключително право, като е произвеждал процесните стоки…“. В останалата част присъдата на Дупнишкия районен съд била потвърдена. Д. Отново по искане на осъденият И. Р. Софийският апелативен съд за втори път отменил въззивното решение и върнал делото за поредното му, трето по ред разглеждане. В решение № 240 от 12.07.2021 г. по н.д. № 505/ 2021 г. апелативният съд посочил, че процесуалното положение на осъдения е влошено с незаконосъобразното му осъждане за формата на изпълнително деяние съхранение на стоки с марка Levis с цел продажба, за която форма молителят бил оправдан още с първото решение на въззивния съд (по в.н.о.х.д. № 422/ 2019 г.), а искането за възобновяване било направено единствено от осъдения. При третото по ред разглеждане на въззивното производство подсъд. Р. бил изцяло оправдан. Проявената юридическа непрецизност – подсъдимото лице да бъде двукратно оневинявано: с първоначалния и с инстанционния съдебен акт по реда на въззивния контрол, не представлява основание за отмяна на въззивната присъда, защото не са нарушени процесуалните права на някоя от страните по делото по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК (останалите абсолютни касационни основания по т.т. 2-4 не се претендират да са нарушени, с изключение на липсата на мотиви, за което доводи са изложени по-долу). Е. При така изложените обстоятелства настоящата касационната инстанция приема, че в пределите на упражнявания понастоящем извънреден съдебен контрол по възобновяване е правилността на въззивната присъда по обвинението за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК при форма на изпълнителното деяние: използва в търговската дейност – съхранявал с цел продажба на стоки с търговската марка Puma („Пума“), на обща стойност от 120 280 лева, без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка PUMA AG Rudolf Dassler Sport, Федерална република Германия. В останалата оправдателна част новата въззивна присъда ненужно преповтаря оправдателните диспозитиви на предходни съдебни актове, постановени от по-рано, спрямо които правото на възобновяване на главния прокурор с цел утежняване на процесуалното положение на дееца е преклудирано, поради неупражняването му в срок от влизането на тези актове в сила. Неправилно в новата оправдателна присъда на Кюстендилския окръжен съд се твърди, че предмет на въззивното производство е правилността на присъдата на Дупнишкия районен съд с която подсъд. Р. е признат за виновен и в това да е съхранявал с цел продажба стоки – 510 броя блузи (тениски) с марка Levis, на обща стойност 33 150 лева (заедно с дрехите и заготовките с другата марка Puma. За тези конкретни стоки с марка Levis подсъдимият Р. е бил оправдан още с въззивно решение № 145 от 27.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 422/ 2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, неправилно отменено изцяло от Софийския апелативен съд в оправдателната му част, предвид постъпилото само от осъдения искане за възобновяване (в оправдателната част искане за reformatio in pejus не е правено). ІІ. Разгледано по същество искането на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Въззивният съд е подходил незадълбочено при извършения самостоятелен анализ на доказателствата от делото, като е мотивирал неубедено и с неверни аргументи оправдаването на подсъд. И. Р. по повдигнатото му обвинение. Съдът е подценил изпълнението на своите професионални задължения и повърхностно е подходил към изготвяне на мотивите, неглижирайки обосновката на вътрешното си съдийско убеждение по невиновността на дееца. Затова и с право е упрекнат в искането на главния прокурор за нарушено процесуално задължение по чл. 14 от НПК – фактите и обстоятелствата по делото не са обсъдени обективно, всестранно и пълно. Въззивният съд е изложил същата фактическа обстановка, която е приета за установена в първоинстанционните мотиви. Не е намерил нови доказателства, нито е констатирал неправилен доказателствен анализ, за да промени установените по делото факти или да обоснове съвсем различна фактология от описаната от първостепенния съд. Дрехите носещи неразрешената за употреба търговска марка Puma на готови облекла: анцузи (долнища и горнища), тениски, блузи, както и 679 броя детайли от блузи с надпис от същата марка, са били намерени в производствено помещение на „П.“ ЕООД, с управител подсъд. И. Р. – в кроячната и в магазин на фирмата. За да отхвърли специалното предназначение на съхраняваните стоки въззивният съд наложил свои разбирания за тяхната продажба – да бъдат опаковани, изложени на вниманието на потребителите, с поставени етикети с цени или табелки с цени (с. 6 от мотивите). Част от наведените изисквания не се вместват в съвременната житейска логика – излаганите за продажба стоки не е необходимо непременно да бъдат опаковани; поставянето на цените е важно условие да започне продажбата, по излагането им в магазин с обществен достъп, дори и без поставени цени, не отменя тяхното предназначение. На с. 3 от мотивите, където описва фактите, същият съд е приел за доказано, че в шивашкия цех имало готови облекла и заготовки – „…ръкави, предни части, разкроени, които са били подготвени да бъдат ушити, както и етикети „Пума“…В това помещение имало маси за кроене, а на масите имало разкроени и разхвърляни заготовки на дрехи. До кроячните маси имало поставени кашони, в които също имало дрехи и заготовки с надпис „Пума“. Според тези свидетели на входа в дясно имало магазинче с опаковани облекла на „Пума“… на част от тях отпред имало лого „Пума“, а на етикета-„Произведено от „П.“. Производството на готови облекла от заготовки, каквито са намерени в производствения цех (кроячната), както и наличието на отделни етикети Pumа, предназначени за ушиване на готовия продукт, не е повдигано в обвинение. Обвинението е ограничено само до формата на изпълнително деяние „съхранява с цел продажба“. А намерените при проверката заготовки на дрехи и етикети с логото на търговската марка Pumа могат да послужат за довод за отхвърляне на оправдателната теза на дееца – че е упражнил право на задържане спрямо гръцкия си контрахенд от неплатена услуга по гладене и опаковане на готовите облекла. Съдът си послужил с описание на изображението, заснето на фотоснимка № 4 от фотоалбума (прил. на д.п.), на което липсвали етикети с цени на подредените в магазина стоки с марка Puma. Този изолиран факт послужил на окръжния съд да отхвърли изцяло достоверността на показанията на свид. С. К., според когото имало етикети с цени, но той не помнел дали са в лева или в друга парична единица. Съдът не е съпоставил показанията на този свидетел с показанията на другите двама свидетел, извършили съвместно проверката на инкриминираната дата. Съдебният състав не е подкрепил своите разбирания за продаваните на 10.10.2011 г. облекла в страната и в частност – в Благоевград. Най-вече – откъде произлизат неговите разбирания, че стоката винаги трябва да е опакована, за да се продава. В магазина на фирмата отделните артикули са били подредени. Дори и без поставени цени на всеки артикул, специалното предназначение на всяка изложена в магазин стока се налага по категоричен и несъмнен начин от мястото им на съхранение. Друг би бил изводът, ако дрехите не бяха в магазин, а в друго обособено помещение и без цени – тогава можеха да бъдат съхранявани без специалното им предназначение за продажба. Действително свидетелите К., К. и П. не са установили продажба в момента на проверката, но и формата на изпълнителното деяние на обвинението – съхранява с цел продажба, не изисква да е била сключена покупко-продажба на поне един артикул, за да се реализира точно тази форма на изпълнителното деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК. Обичайно изложените в магазин стоки – окачени, подредени на рафтове и др., не са опаковани, каквото разбиране налага окръжния съд; опакованите стоки обикновено се съхраняват в склад към магазина или в отделен склад на фирмата-доставчик, поставени са в кашони, за да се запазят чисти, или са наредени в шкафове в магазина, като са изложени само по един артикул от вида стока. Обикновено при доставка дрехите също са опаковани. Това обаче не означава, че щом са неопаковани същите не са предназначени за продажба, макар и подредени в търговския обект. Логиката на Кюстендилския окръжен съд не се вмества в съвременната житейска и формална логика. Трудно защитима е и тезата, че ако стока се намира в магазин, изложена е на вниманието на потребителите, но на нея няма поставена цена, то тя не е предназначена за продажба. Стоките в магазина не са само за показ. Съждението на окръжните съдии в тази насока е крайно нелогично, неубедително и разкрива повърхностно отношение към проведената въззивна проверка. Поради това, оправдателната присъда почива на предположения; такива са и въведените в мотивите изисквания за продажбата на облекла. Същият формален подход е проявен и при анализа на показанията на свид. С. К.. Всъщност, самостоятелен анализ на показанията на всеки от свидетелите и съпоставка на доказателствата помежду им, не е правен. Едновременно съдът си противоречи, като се доверява на полицейските служители и излага за факти установеното от тях при проверката, а отхвърля цялостно показанията на свид. К. като недостоверни, защото фотоснимка не потвърждавала неговия спомен за наличието на цени в магазина. И след като е ноторно известно, че цените в страната ни (тогава, а и понастоящем) са нормативно определени само в български лева, какво отношение към достоверността на показанията на същия свидетел има липсата на спомен дали цените върху дрехите с марка Puma са били в лева или в друга валута; не е възможно стока във вътрешността на страната да се предлага в чужда валута. Съждението на с. 6-7, че по отношение на инкриминираните стоки не са били извършвани никакви фактически действия по продажба, по предлагането им за продажба или по предоставянето на услуги с марката на Puma е ирелевантно, защото осъждането на подсъдимия от районния съд е само за съхранение с цел продажба, а за цитираните форми на деянието той е оправдан още при първото разглеждане на въззивното производство (в.н.о.х.д. № 422/ 2019 г.). В мотивите към оправдателната присъда на Кюстендилския окръжен съд се съдържат и други неотносими към същинска въззивна проверка разсъждения на професионален орган. Кюстендилският окръжен съд не е обсъдил и още едно важно твърдение по делото, изложено от подсъд. Р. и прието за установен факт по делото – че стоките с марка Puma са съхранявани от него като право на задържане спрямо неуредени финансови отношения с гръцката фирма „Н.“. Според приетото от фактическа страна дружеството на подсъдимия „П.“ ЕООД е следвало да осъществи по договореност с гръцкия си контрахент само довършителни дейности, а именно – гладене и опаковане на облеклата. Доказателствата по делото обаче разкриват нещо съвсем друго – че анцузите, тениските и блузите с марка Puma не са били гладени и опаковани, а са били подредени по рафтове в магазина, друга част от готовите облекла са били в кашони в производствения цех (кроячната), където още са намерени общо 679 броя части от облекла от същия вид и марка (приготвени за ушиване). Правото на задържане не включва разопаковане, ако стоката е била предварително опакована, според постигнатите договорености, нито включва производство на готово облекло (ушиването му) от разкроени части, независимо къде са кроени – в цеха в гр. Благоевград или извън страната. Правото на задържане също не може да бъде защитено от фактическото намиране на стоката, върху която то се осъществява – в магазина на фирмата-производител, изложена на вниманието на потребителите – разопакована и подредена по рафтове, макар и без категорични данни за поставени цени на всеки продукт. Неглижиран е въпросът с фактическата дейност на подсъд. Р., за когото е признато, че притежава качеството на управител на дружеството-производител „П.“ ЕООД, но е отречена възможността управителят да е осъществявал непосредствено и производствена дейност в шивашката фабрика (с. 7 от мотивите). Обвинението е за неразрешено използване в търговската дейност – съхранение на стоки с цел продажба, а не за тяхното производство, разкрояване и ушиване. Търговската дейност се осъществява от ръководния орган на дружеството, а не от заетите с производството на стоки работници и служители на същото дружество. Всичко изложено дотук показва формалния подход на съдебния състав да постигне предварително уговорената при тайното съвещание крайна цел да оправдае подсъдимия, но с минимални усилия и при крайно формалистично изпълнение на професионалните задължения. Затова и не е сполучил да изведе убедителни и верни правни изводи. Допуснатото от Кюстендилския окръжен съд съществено процесуално нарушение по чл. 14, ал. 1 от НПК е довело до липсата на мотиви, а оправдаването на подсъд. Р. е извършено при отсъствие на обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. Ето защо с постановената присъда въззивният съдът неправилно е приложил материалния закон по чл. 172б, ал. 1 от НК. Правните изводи на първата инстанция за реализиран състав на това престъпление остават неопровергани и налагат надежден въззивен контрол за пореден път. Ето защо, приключилото наказателно производство следва да бъде възобновено и делото върнато за правилното му решаване и приложение на материалния закон. Новата оправдателна присъда на Кюстендилския окръжен съд като незаконосъобразна следва да бъде отменена, но само В ЧАСТТА, с която подсъд. И. Р. е оправдан по чл. 172б, ал. 1 от НК да е използвал без разрешение в търговската дейност – да е съхранявал с цел продажба, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО (отм), стоки с марка Puma („Пума“), на обща стойност 120 280 лева, без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка PUMA AG Rudolf Dassler Sport, Федерална република Германия (с представител за територията на Република България - „Т. е. Т.” ООД, гр. София). В останалата оправдателна част присъдата следва да остане в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в.н.о.х.д. № 380/ 2021 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд. ОТМЕНЯ влязлата в сила на 04.11.2021 г. присъда № 4 от 19.10.2021 г. по в.н.о.х.д. № 380/ 2021 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която И. С. Р. е оправдан да е извършил престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК: да е използвал без разрешение в търговската дейност – да е съхранявал с цел продажба, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО (отм), стоки с марка Puma („Пума“), на обща стойност 120 280 лева, без съгласието на притежателя на изключителното право върху тази марка PUMA AG Rudolf Dassler Sport, Федерална република Германия (с представител за територията на Република България - „Т. е. Т.” ООД,гр. София). ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Кюстендилския окръжен съд, от стадия на въззивното съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.