Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 16.11.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …двадесет и първи октомври …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА..… и на прокурора … ГАЛИНА СТОЯНОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 613 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. К. срещу решение № 136/ 24.04.2020 г. по внохд № 317/19 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 5483/2018 г. по нохд № 669/2017 г. на Благоевградския окръжен съд. С доводи по трите касационни основания на чл. 348 ал.1 от НПК се претендира връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- намаляване размера на наложеното наказание лишаване от права. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъдата на Благоевградския окръжен съд, потвърдена изцяло с атакуваното решение на Софийския апелативен съд, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 03.01.2016 г. в [населено място], при управление на л.а. „Тойота Ярис“ в нарушение на правилата за движение по чл. 21 ал.1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на К. К. и на основание чл. 343 ал.1 б.В и чл. 55 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Жалбата е неоснователна. Първият довод в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, който следва да бъде обсъден е, че досъдебното производство е водено от предубеден и небезпристрастен разследващ орган. Доводът е бил поставен на вниманието на Софийския апелативен съд и е получил задълбочен и убедителен отговор. Правилно е прието, че по делото липсват каквито и да било данни за предубеденост на разследващия полицай Д. П., който е провел процесуално-следствените действия, стриктно следвайки процесуалните норми на НПК и не е демонстрирал пристрастие към близките на пострадалото лице, нито е извършил действия, които да са нарушили правата на подсъдимия К.. Защитата не се позовава на конкретни обстоятелства, които да сочат на предубеденост или заинтересованост на разследващия полицай от изхода на делото, а твърди, че родствената връзка на началника на РПУ в гр. Гоце Делчев с пострадалия е довела до избирателно събиране на доказателствата, поради което е било уважено искането му за отвод на всички разследващи от това полицейско управление. Върховният касационен съд няма право да контролира действията на наблюдаващия прокурор от ОП Благоевград, уважил искането за отвод, но не може да се съгласи с изложената в постановлението му от 25.10.2017 г. теза, че независимо от отсъствието на обстоятелства, сочещи на проявена от разследващия тенденциозност или предубеденост, може да възникне съмнение за безпристрастност на разследващите полицаи поради служебната им зависимост от началника на РПУ. Въззивният съд правилно е посочил, че съгласно чл. 15 от ЗМВР разследващите органи се подчиняват на нормите на НПК, вземат решения по вътрешно убеждение / чл. 14 от НПК/, изпълняват писмените указания само на прокурора, а ръководителите им нямат право да се намесват в разследването. Разследващите органи в системата на МВР по закон са независими при осъществяване на дейността си от преките си ръководители, а конкретният разследващ полицай по делото не е извършил действия, сочещи на липса на безпристрастност. Твърденията на защитата за противоречие между отразените в огледния протокол следи и фотоалбума към него са напълно несъстоятелни, а упрекът към разследващия полицай за отхвърляне на единичната АТЕ и назначаването на тройна експертиза такава не може да се отчете като пристрастие към пострадалите, доколкото той е изпълнил указанията на прокурора, дадени в постановление от 12.01.2017 г. След възлагането на досъдебното производство на разследващ полицай от РПУ гр. Разлог не е било необходимо процесуално-следствените действия да бъдат повторени /за някои от които това е невъзможно/, а събраните доказателства са проверени от решаващите съдилища в условията на състезателния съдебен процес чрез разпит на свидетелите и вещите лица, като са допуснати и разпитани и допълнителни свидетели. Основната част от доводите в жалбата касаят цененото от въззивния съд експертно заключение на тройната АТЕ, което според защитата не дава отговор на съществени за правилното решаване на делото въпроси. Твърди се, че експертите не са анализирали наличните деформации по капака на автомобила и липсата на такива по покрива му, че не са отговорили как тялото на пострадалия се е озовало на такова разстояние от мястото на удара след като е отхвърлено, а не носено от автомобила, че вещите лица не са отчели метеорологичните условия и отражението им върху видимостта и осветеността на пътя, че експертизата неправилно е установила мястото на удара, приемайки пресичане на пострадалия косо на пътя и т.н. Жалбоподателят счита, че САС не е обсъдил възраженията му срещу кредитирането на тройната експертиза и игнорирането на единичната, както и че поначало мотивите на решаващия съд са бланкетни и без каквато и да било конкретика. Доводите са лишени от фактическо основание. Не е налице претендираният порок – бланкетни и без конкретика мотиви на въззивното решение, изразяващ се в необсъждане на възраженията на подсъдимия и неговия защитник. Съдържанието на атакувания съдебен акт отговаря на изискванията, визирани в нормата на чл. 339 ал.2 от НПК. Апелативният съд е описал приетата от него фактическа обстановка, извършил е анализ на събраните в първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства, които е оценил съобразно действителното им съдържание, подробно е обосновал правните си изводи и е отговорил на направените възражения. Посочил е основанията, поради които не приема доводите, в подкрепа на жалбата, като е изложил убедителни и подробни съображения. Съдът е извършил дължимата проверка на първоинстанционната присъда и е обосновал заключение, че фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и всички обстоятелства, включени в предмета на доказване са установени по несъмнен начин. Извършил е изключително подробен анализ на обясненията на подсъдимия, като е изследвал внимателно изложената от него версия за случилото се, в частност- твърдението, че е управлявал автомобила със скорост от 44 км.ч., като след удара пострадалият е паднал встрани от него. Извел е заключение за тяхната недостоверност, обслужваща защитната му позиция, позовавайки се на еднопосочните показания на свидетелите К., О., Ч., Й. и М., възприели премятането на тялото през покрива на автомобила и падането му зад него, както и на обстоятелството, че шапката на пострадалия е намерена закачена на задната чистачка. Основавайки се на категоричното становище на експертите, формирано на база анализа на констатираните деформации по автомобила- по предния капак и предното панорамно стъкло, на получените от пострадалия увреждания от първоначалния удар и разстоянието, на което тялото му е отхвърлено съдът е обосновал подробно защо приема, че подсъдимият е управлявал превозното средство със скорост от 72 км.ч. Въззивният съд не е приел безкритично заключението на тройната АТЕ, като в мотивите си е изложил съображения защо го намира за обосновано и безпристрастно, позовавайки се на данните за посоката на пресичане на пътното платно от К. К., изводими от съдържанието на огледния протокол и от показанията на свидетелите- очевидци. Съдът е направил анализ и на заключението на единичната експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. и е мотивирал решението си да не я кредитира по убедителен начин. Решението съдържа отговор и на останалите възражения на защитата, поради което касационният състав стигна до заключението, че съдебният акт не страда от процесуална незаконосъобразност, а искането за отмяната му не може да бъде удовлетворено. При така приетите от решаващия съд фактически положения, установени при спазване на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно. Жалбата не съдържа доводи по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което ВКС няма какво да добави към подробните правни аргументи, отразени във въззивното решение. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. То е индивидуализирано при основанието по чл. 55 от НК, под минимума на предвиденото в закона и допълнителното му намаляване би довело до явно несъответствие с тежестта на извършеното престъпление. От приложената по делото справка за наложени на подсъдимия наказания за допуснати нарушения на ЗДП е видно, че той е санкциониран многократно. Голяма част от съставените актове за административни нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановление се отнасят до нарушения, свързани с режима на скоростта. Това безспорно води до извод, че жалбоподателят не спазва нормативните изисквания на специалния закон, позволява си да управлява превозното средство със скорост, по-висока от определената и за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо да бъде лишен от правоуправление за достатъчно дълъг срок, какъвто е определеният с решението- две години. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136/ 24.04.2020 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 317/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: