Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 147     София  01.04.2010 г.       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на единадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                                                                                    МАРИО ПЪРВАНОВ       при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2427/2008 г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. А., с. Д., Пловдивска област и Й. И. А., град К., подадена от пълномощниците им адвокат П адвокат Б. Д. , срещу въззивно решение №182 от 04.02.2008 г. по гр. дело № 2289/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по касационната жалба Й. И. В., И. Й. В., Н. И. А., Ц. П. П. , П. В. Д., И. П. Д., Г. П. Д., Й. Ф. П., И. Ф. П. и М. Д. П. не са заявили становище. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №182 от 04.02.2008 г. по гр. дело № 2289/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №113 от 12.06.2006 г. по гр. д. №525/2005 г. на Пловдивския районен съд и е допусната делба на земеделски земи – ниви между Й. И. В. при 9/144 идеални части, И. Й. В. при 9/144 идеални части, Й. И. А. при 9/144 идеални части, Н. И. А. при 9/144 идеални части, В. П. А. при 18/144 идеални части, Ц. П. П. при 18/144 идеални части, П. В. Д. при 8/144 идеални части, И. П. Д. при 8/144 идеални части, Г. П. Д. при 8/144 идеални части, Й. Ф. П. при 12/144 идеални части, И. Ф. П. при 12/144 идеални части и М. Д. П. при 24/144 идеални части. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това може ли само въз основа на решението по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и без да има постановено решение на ОСЗ в полза на наследниците да се приеме, че има съсобственост върху процесните земеделски земи. Според едни съдебни решения искът за делба на земеделски земи е неоснователен в случаите, когато спорът за материално право между сънаследниците е разрешен с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в полза на всички сънаследници, след като няма последващо решение на ОСЗ, тъй като единствено то може да ги легитимира като съсобственици. Според други - съдебното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ може да легитимира съделителите като съсобственици на възстановените от ОСЗ земеделски земи по заявление на един от наследниците на общия наследодател в това му качество, тъй като по спор между всички наследници, с решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е определен кръгът от субекти, имащи права върху вече възстановените с решение на ОСЗ земеделски земи. Правилно е второто разрешение. В случая възстановяването на собствеността върху процесните земеделски земи е станало, въз основа на заявление от 27.01.1992 г., подадено от В. П. А. като един от наследниците на братята Д. И. Р. /Балемезов/ и В. /Феличо/ И. Р. /Балемезов/. В самите решения на П. комисия – с. К. от 10.08.1994 г. обаче е посочено, че земеделските земи се възстановяват на наследниците на братя И. Това са само двама от наследниците на Р. В. А. Последната е единствена наследница на В. /Феличо/ И. Р. /Балемезов/. Според разпоредбата на чл.14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник, ползва всички останали наследници. С решението на ОСЗ собствеността се възстановява на всички наследници – чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Спорът за материално право е бил между сънаследниците за това дали същите земеделски земи са възстановени в полза само на част от наследниците на В. Р. или в полза на всички наследници на братята Д. и В. Р. По реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение е установено не само правото на собственост към момента на масовизацията на земята, но е определен точно и кръгът от субекти, имащи права върху вече възстановените с решение на ОСЗ земеделски земи. След като е определено точно по спор между страните по делото на кого принадлежи правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи и вече има решение на ОСЗ за възстановявяне на собствеността в конкретни граници, то има и съсобственост върху същите земеделски земи. Решението за допускане на делба е установително. То установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право за делба на съсобствените земеделски земи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът за делба на посочените по-горе земеделски земи е основателен, тъй като е установено, че те са съсобствени между страните по делото като наследници на братята Д. и В. Р. Неоснователно е възражението на съделителите В. П. А. и Й. И. А. за придобиване на процесните земеделски земи по силата на изтекла в тяхна полза давност, считано от 19.12.1994 г. Въззивното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с решения на ПК – с. К. от 1994 г. собствеността върху процесните земеделски земи е възстановена на страните по делото като наследници на Д. И. Р. /Балемезов/ и на наследниците на брат му В. /Филичо/ И. Р. /Балемезов/. Съдът е направил анализ на доказателствата по делото, при който е достигнал до правилния извод, че касаторите не са придобили процесните имоти по давност. При наследствено правоприемство, каквото има в случая, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другия сънаследник. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към съответните други наследници и да показват несъмнено, че наследниците, които упражняват фактическата власт отричат правата на останалите върху имота и го владеят само за себе си. По делото няма такива доказателства. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №182 от 04.02.2008 г. по гр. дело № 2289/2006 г. на Пловдивския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ:1.       2.