О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 640 Гр.София, 16,07,2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 436 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т” ЕАД, гр. С. срещу определение от 09.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 214/10г. от Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 11.02.2010г. по гр.д. № 31/2010г. на Шуменския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице противоречива практика на съдилищата при определяне на размера на дължимите държавни такси по исковете за установяване на вземането по издадени заповеди за изпълнение. Ответникът И. М. И. , гр. Ш. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с кумулативно предявени искове, поради което размерът на държавната такса се определя по всяко от вземанията поотделно. Първоинстанционният съд правилно е изчислил държавната такса и след като не е довнесена сумата от 95.72 лв. обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е потвърдено. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът за размера на дължимата държавна такса за довнасяне по предявен установителен иск съгласно чл.415, ал.1 ГПК е от значение за редовността на исковата молба и видно от представените с частната жалба актове съществува противоречива практика на съдилищата.   Становището на състава на ВКС произтича от следното: При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия – цена на иска и интерес. Според чл.1 по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Съгласно чл.12 по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата на чл.72, ал.1 ГПК за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в който случай таксата се изчислява съобразно с цената на всеки иск. ВКС, ТК, І отд. е постановил с Опр. № 379/11.05.2010г. по ч.т.д. № 215/2010г., че когато с едно заявление по чл.410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания – напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената в нормата на чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сума. С предявения иск по чл.415, ал.1 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства приложение намира чл.1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл.415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл.72, ал.1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв. По тези съображения съставът на ВКС приема, че ищецът по установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл.72, ал.1 ГПК, т.е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл.1 от ТДТСГПК, т.е в размер на 4%, но не по –малко от 50 лв. От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. Например: При заявени в заповедното производство вземания за главница и лихва, държавната такса е определена по чл.12 на Тарифата върху интереса и е в минималния размер от 25 лв. По установителния иск се държи държавна такса върху цената на всеки иск – за главницата и за лихвата по 50 лв., т.е. общо 100 лв. От сумата 100 лв. се приспада платената в заповедното производство такса от 25 лв. и размерът на държавната такса за довнасяне е 75 лв. По същество на частната жалба. Заповедта за изпълнение е издадена за сумите 1067.90 лв. – главница, 245.27 лв. – договорна лихва и 43.85 лв. – неустойка. Заявителят е заплатил държавна такса в размер на 27.14 лв., представляваща 2 % върху интереса. По предявения установителен иск за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е заплатена държавна такса от 27.14 лв. Предявени са три кумулативно съединени иска, по всеки от които се дължи държавна такса в минимален размер от по 50 лв., т.е. общо 150 лв. Държавната такса за довнасяне представлява разликата между тези две суми или е размер на 122.86 лв. Претенция за заплащане на такса обслужване в размер на 84 лв. не била предмет на заповедното производство, поради което в тази част установителният иск по чл.415, ал.2 ГПК е недопустим. Първоинстанционният съд е определил сумата от 95.72 лв. за довнасяне, която е в по-нисък размер от дължимия, но и тази сумата не е заплатена от ищеца в указания му срок, поради което въззивното определение да потвърждаване на определението за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 214/10г. от Шуменския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.