2 Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 28.01.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1921 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Сдружение „Ловно – рибарско дружество Сокол” АД, [населено място], молба от 11.07.2019г. за отмяна на влязло в сила решение № 31/ 03.01.2019г. по т.д. № 70/2018г. на Окръжен съд - Разград, с което са отменени на основание чл.25, ал.1 ЗЮЛНЦ решенията на Общото събрание на сдружението, приети на 18.05.2018г., с които на Г. Р. Г. и Д. Г. Г. са наложени наказания по чл.24, ал.1, б. „б” от устава - лишаване от членство за срок от две години. Молителят твърди, че въз основа на писма изх. № 51/ 15.04.2019г. и изх. № 60/03.06.2019г. на ЛРС „Сокол” и писмо изх. № РД-09-836/17.05.2019г. на ТП Държавно горско стопанство - Разград, след влизане в сила на решението е узнал обстоятелствата, че ищците по време на висящността на исковото производство са били приети на 04.07.2018г. за членове на Ловна дружина [населено място], общ. Разград, и зачислени в ЛРС „Сокол”, [населено място], като на 05.07.2018г. са им издадени членски карти, съответно ловен билет от ДГС – Разград. С оглед на това се поддържа, че считано от 04 - 05.07.2018г., с оглед членството на Г. в друго ловно сдружение, ищците са загубили правния си интерес от постановяване на решението по делото. Претендира направени по делото разноски в размер на 1040 лева, като представя списък по чл.80 ГПК. Ответниците, Г. Р. Г. и Д. Г. Г., поддържа становище за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна. Твърдят, че молбата е просрочена, а сочените обстоятелства и писмени доказателства нямат отношение към предмета на делото и не биха довели до различен изход на разгледания спор. Ответникът Г. претендира присъждане на разноски за производството в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: С решението, предмет на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, са отменени на основание чл.25, ал.1 ЗЮЛНЦ решенията на Общото събрание на сдружението, приети на 18.05.2018г., с които на Г. Р. Г. и Д. Г. Г. са наложени наказания по чл.24, ал.1, б. „б” от устава - лишаване от членство за срок от две години. Въззивният съд се е мотивирал, че ищците са членове на сдружението и като такива имат право да атакуват посредством искова защита решенията на общото събрание на сдружението. Исковете са уважени въз основа на констатирана материална и процесуална незаконосъобразност на решенията на общото събрание на сдружението. Молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допустима, тъй като липсват доказателства сдружението да е узнало за обстоятелствата, на които тя се основава, в един по-ранен момент от момента на получаване от него на писмата ЛРС „Сокол” и писмо „Държавно горско стопанство Разград”. По същество молбата за отмяна на влязлото в сила решение се явява неоснователна, предвид следното: Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. От сочените от молителя доказателства – писма на ЛРС „Сокол” и писмо Държавно горско стопанство - Разград се установява, че ищците по време на висящността на исковото производство са били приети на 04.07.2018г. за членове на Ловна дружина [населено място], общ. Разград, и зачислени в ЛРС „Сокол”, [населено място], като на 05.07.2018г. са им издадени членски карти, съответно ловен билет от ДГС – Разград. Тези обстоятелства не са от значение за спора по чл.25, ал.1 ЗЮЛНЦ, тъй като активната легитимация на съдружник за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на сдружението произтича от качеството му на такъв към момента на взимане на решението, като по -късно осъществили се обстоятелства, които имат значение за качество им на съдружници, не водят до отпадане на активната легитимация по иска. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че не се доказва сочените от молителя доказателства да са от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора, на ответника Г. следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „Ловно – рибарско дружество Сокол” АД, [населено място], от 11.07.2019г. за отмяна на решение № 31/ 03.01.2019г. по т.д. № 70/2018г. на Окръжен съд – Разград. ОСЪЖДА Сдружение „Ловно – рибарско дружество Сокол” АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Р. Г., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.