Р Е Ш Е Н И Е № 50155 гр. София, 04.11.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 20 октомври , две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1712/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „ДЗИ-Общо застраховане АД “- [населено място], с която е обжалвано решение № 260057 от 16.03.2021 г. г. по в.т.д. № 760 /19 на Апелативен съд-Пловдив, с което след отмяна на първоинстанционното решение по т.д. № 374/2019 г. на ОС-Стара Загора, касаторът е осъден да заплати на ищеца М. К. С. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 50 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. К. С.-негов брат , като следствие от ПТП на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане, както и в частта за разноските. В КЖ се развиват доводи и оплаквания в насока на необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на изключителна близост в отношенията между ищеца и неговия брат-загинал при процесното ПТП като предпоставка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК да се приеме, че ищецът е активнолегитимиран да получи обезщетяване от застрахователя на ГО на водач на МПС на претърпени болки и страдания от загубата на своя брат. Твърди се, че става въпрос за нормалната връзка на привързаност, уважение и обич между двамата братя, характерна за този род роднинска близост. Ето защо и доколкото, съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК , само по изключение и при доказана изключителна близост се присъжда застрахователно обезщетение на лица, извън кръга на най-близките роднини по права линия и преживял съпруг, то искът следва да се счете за неоснователен. Ответникът по жалбата М. К. С. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: От свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание на 20.07.2020 година пред първата инстанция свидетели се установява, че между починалия при настъпването на процесното ПТП Н. С. и неговия брат М. С. , за които е установено, че са братя, е имало много силна връзка от най-ранните им детски години и до смъртта на първия: още от раждането на Н. ищецът се е грижел за него, първоначално подпомагайки майка си, а след като тя се върнала на работа –самостоятелно. Това се налагало, тъй като родителите им често отсъствали от дома, включително нощем, заради работата си. Ищецът се грижел за брат си при отсъствието на родителите, помагал му в училище, напътствал го. Н. разчитал за всичко на М., споделял с него неща, които не можел да сподели с родителите си, включително такива, свързани с брака му и последвалия развод, както и с установената впоследствие връзка с друг партньор. През всички тези събития двамата братя били заедно, споделяли добро и лошо, подкрепяли се емоционално, заедно извършвали необходимите дейности по ремонт на жилището на загиналия при ПТП брат, по отглеждането и възпитанието на децата на ищеца, по попълване на документи и пътувания за кандидатстване за висше училище и за работа на Н.. Последният се гордеел с брат си, запознавал с него приятелите си, като им споделял, че разчита много на него. Прието е, че силната връзка на ищеца с родителите и неговия брат, изградена още от ранното му детство, продължила и по-късно, когато ищецът вече имал свое семейство и деца. Двамата братя продължавали да се събират, много държали на връзката помежду си. След развода си починалият, същият първоначално заживял при родителите си, но тъй като не се чувствал добре, се преместил в жилището на брат си М. и неговото семейство. От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е седем години по-голям от починалия си брат Н.. Според съда, от свидетелските показания, както и от приетата медицинска документация, се установява, че в началото на 2015 година майката на двамата братя е била диагностицирана с онкологично заболяване, заради което се е наложило да претърпи редица оперативни интервенции. Свидетелите установяват, че двамата братя са се подкрепяли в този труден за тях период, грижели се за майка си и си вдъхвали надежда. Към момента на смъртта на Н. майката била отново на болнично лечение. Именно ищецът е този, който пръв е уведомен за смъртта на своя брат и на когото се е наложило да организира прибирането му от моргата, организирането на погребението и уведомяването на близките, включително на родителите си, за смъртта му. За начина, по който се е чувствал ищецът след смъртта на своя брат, въззивният съд се е позовал на свидетелски показания, от които се установява, че ищецът станал затворен, загубил интерес и напуснал работата с . Имало период от време, през който ищецът дори мислел да напусне семейството си. От заключението на вещото лице – клиничен психолог се установява, че след смъртта на брат си ищецът е преживял психичен шок, или т.нар остра стресова реакция, представляваща краткотрайно преходно разстройство със значителна тежест, продължаващо от часове до няколко дни и изразяващо се в първоначално усещане на „зашеметеност“. След острата стресова реакция при ищеца се е стигнало до разстройство в адаптацията, изразяващо се в дезинтересираност от всичко и отразяващо се на неговото личностно и социално функциониране, което според вещото лице е продължило около шест месеца. След този период и до момента негативните психични изживявания при ищеца не са отзвучали напълно, макар да са с намалена сила и интензивност. Психологичната реакция при ищеца, според вещото лице, е свързана с преживяване на загуба и скръб – субективно чувство на тъга от загубата на близък и значим човек. Ищецът е успял до голяма степен да възстанови личностното си и социално функциониране, но живеел с усещането за тъга и непълнота поради това, че е отнета частица от неговия свят, който е обичал. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на брат си. Позовал се е на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК, доколкото правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП, по изключение, принадлежи и на всяко различно от най-близките роднини по права линия и съпруга друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Имайки предвид събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, съдът е приел за установена силната и трайна взаимна близост и емоционална привързаност и подкрепа между двамата братя, която е установена от най-ранните им детски години и е продължила до смъртта на загиналия, не е прекъсвана и не се е повлияла от създаването на собствени семейства и връзки на двамата. Налице са и силните и продължителни болки и страдания, причинени на ищеца от смъртта на неговия брат, които са се отразили на личния му живот и професионалната му реализация. С оглед гореизложеното, въззивният съд е счел за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между братята, при която смъртта на единия брат, която освен това е настъпила в много тежък за тях момент, свързан със заболяването на тяхната майка, е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. С оглед на това съдът е счел, че са налице предпоставките за уважаване на иска в пълнопредявения размер от 50 000 лева. С определение № 307 от 31.05.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроси, които обобщено се свеждат до предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП на различно от най-близките по степен низходящи и възходящи роднини по права линия и съпруга лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания , с оглед проверка за съответствие, на отговора, даден с обжалваното решение, с този в практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. и др. По отговора на правния въпрос: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,и в тези случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за получаването от този кръг правоимащи на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК: например-Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о., както и всички постановени понастоящем съдебни решения на ВКС се приема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства , обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./ така Р №92/ 17.11.2020 година по т. д. № 1275/2019г./ , а за връзката между братята и сестрите – например-израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., както и горецитираното). По основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Касационната жалба е основателна. Необоснован се явява изводът на въззивния съд, че между ищеца и неговия загинал при процесното ПТП брат е съществувала особено силна връзка и че поради това първият е понесъл неимуществени вреди, болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства и установени от тях гореизложени факти. Последните разкриват нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между двамата братя. Не се установява понасянето на душевни болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки един от смъртта на своя по-малък брат, когото е обичал , обгрижвал в детска възраст и му е оказвал морална подкрепа в по-късните му години – силна и непреодолима скръб от загубата му. Същите, обаче, не могат да се преценят като предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, тъй като не водят до извод за изключителността на емоционалната връзка между двамата братя водеща и до особено интензивни болки и страдания на ищеца от загубата на неговия брат при процесното ПТП. Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, с оглед на което , след отмяна на въззивното решение, искът следва да бъде отхвърлен. В полза на касатора се дължат разноските му пред настоящата инстанция , както следва : 1000 лева-д.т. по КЖ и 1827 лева – договорено и платено възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, съобразно направеното искане в тази насока, представения списък по чл.80 ГПК , споразумение към договор за правна помощ и платежно нареждане да плащане на адв.възнаграждение. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260057 от 16.03.2021 г. г. по в.т.д. № 760 /19 на Апелативен съд-Пловдив, включително и в частта за присъдените в тежест на „ДЗИ-Общо застраховане АД “- [населено място] съдебноделоводни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. С. ЕГН: [ЕГН] срещу „ДЗИ-Общо застраховане АД “- [населено място] ЕИК[ЕИК] за присъждане на сумата от 50 000 лева–застрахователно обезщетение по риск „ГО“ за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на Н. К. С., като следствие от ПТП на 24.04.2016 г., както и за законната лихва върху обезщетението от тази дата до окончателното плащане ОСЪЖДА М. К. С. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане АД “- [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата от общо 2 827 лева-разноски пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.