Р Е Ш Е Н И Е № 304 София, 26 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети септември 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ............ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ................... .. Красимир Шекерджиев ......... при секретар .. Илияна Петкова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 957 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби от страна на защитника на подсъдимия В. Г. П. и на частните обвинители и граждански ищци Р. Н. Р. и С. Н. М., подадена чрез повереник, срещу решение № 92 от 23.03.15 год., постановено по ВНОХД № 57/15 год. на Софийския апелативен съд. С присъда № 232 от 03.10.14 год. по НОХД № 3566/14 год. на Софийски градски съд подсъдимият В. Г. П. е признат за виновен в това, че на 24.08.13 год. за времето от 09:30 ч. до 16:00 ч. в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, умишлено умъртвил С. М. Н., като й нанесъл множество удари в областта на главата и торса, с които й причинил тежка открита травма на лицето и главата, като всяка от травмите, подробно описани в диспозитива на присъдата, може да бъде самостоятелна причина за настъпването на смъртта и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК му е определил наказание „доживотен затвор”, което на основание чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК е заменил с наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. Г. П. за виновен в това, че на 24.08.2013 г. за времето от 09:30 ч. до 16:00 ч., в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4 отнел чужди движими вещи – телевизор марка „Грундиг” на стойност 294 лв. и сумата от 40 лв., всичко на обща стойност 334 лв., от владението на С. М. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с една трета, като е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия В. Г. П. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години, което да бъде изтърпяно на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНС при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание, времето през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдът е осъдил В. Г. П. да заплати на Р. Н. Р. и С. Н. М. сума от 50 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като е отхвърлил гражданските искове за неимуществени вреди за разликата до пълния им размер от 90 000 лв. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С въззивно решение № 92 от 23.03.15 год., постановено по ВНОХД № 57/15 год. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена, като при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК наложеното на В. Г. П. наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 от НК е намалено от 18 години „лишаване от свобода” на 12 години и 8 месеца „лишаване от свобода”. С решението съдът е изменил присъдата в частта относно определянето на едно общо най-тежко наказание на основание чл. 23 от НК определено на подсъдимия, като му е наложено наказание в размер 12 години и 8 месеца „лишаване от свобода”. Присъдата е изменена и в частта относно размера на присъденото на гражданските ищци Р. Н. Р. и С. Н. М. обезщетение за претърпени имуществени вреди, което е намалено от 167 лв. на 20 лв. за всяка от тях. В касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия В. Г. П. цифрово се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, но са релевирани доводи относими единствено към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Оспорва се изводът на съда, че умисълът за убийството е възникнал у подсъдимия внезапно и ненадейно в хода на разправията. В решението не се сочи дали той е пряк или евентуален, както и мотивът за извършване на деянието. Предлага да се приеме наличие на смесена вина, защото деецът е действал с умисъл - да набие раздразнилата го възрастна жена и по непредпазливост по отношение по отношение на настъпилия по-тежък резултат - смъртта на пострадалата. Моли въз основа на изложеното ВКС да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК и да намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” на 10 години и 8 месеца. В касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители Р. Н. Р. и С. Н. М. се поддържа, че наложеното общо най-тежко наказание е явно несправедливо. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения изразяващи се в надценяване на отегчаващите обстоятелства и недостатъчно оценяване на костатираните смекчаващи вината обстоятелства. Поддържа се, че безспорно установените факти и обстоятелства сочат, че извършеното от П. престъпление е изключително тежко и въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, относно размера на наложеното наказание, незаконосъобразно. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция и даване на задължителни указания при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, размерът на което да бъде увеличен. В хода на касационното производство повереникът на гражданските ищци и частни обвинители поддържа изложеното в жалбата. Моли касационната жалба на защитника на подсъдимия да бъде отхвърлена като неоснователна. Служебния защитник на подсъдимия моли жалбата на Р. Р. и С. М. да бъде оставена без уважение. Поддържа изложеното от него в подадената касационна жалба, като акцентира, че се касае до смесена вина и правната квалификация възприета от съда не е прецизна. Представителят на държавното обвинение счита, че изложените в жалбата на защитника на подсъдимия доводи са извън предмета на касационна проверка. Твърди, че наказанието е определено правилно и съразмерно на извършеното престъпление. Предлага да жалбите да бъдат оставени без уважение. В последната си дума подсъдимият моли размерът на наложеното му наказание да бъде намален. Върховният касационен съд, като взе предвид посочените с жалбите основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са неоснователни. По жалбата на защитника на подсъдимия В. П.: Производството пред СГС е протекло при условията на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”. Разглеждането на делото по диференцираната процедура е предпоставено от признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия П., заявено от него в съдебното заседание пред СГС на 03.10.2014 г. /л. 41 от н.о.х.д. № 3566/2014 г./ и съгласието да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Доколкото в подкрепа на направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание са изложени данни, обуславящи различна правна квалификация на инкриминираното деяние, което представлява самостоятелно касационно основание (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК), Върховният касационен съд следва да даде отговор относно приложението на материалния закон. Настоящият състав, счита че квалификацита е законосъобразна. Предходната съдебна инстанция се е постарала да изложи подробни аргументи в тази насока, които се подкрепят и от настоящия състав. Въззивният съд е направил допълнение на мотивите на присъдата относно субективната страна на деянието, тъй като фактологията, която описва изпълнителното деяние на убийството и поведението на подсъдимия по време и веднага след извършеното от него, напълно обективизират формата на вина, като пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение на правната квалификация на деянието. Съгласно т. 3 от Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на ПВС за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и от други обстоятелства. В конкретния случай, нанесените множество силни удари с бутилка от ракия, а впоследствие с бутилка от бира по главата и тялото на пострадалата, стъпването с коляно върху гърдите й, докато същата била увита с перде, физическото превъзходство на подс. П. над жертвата - жена на 85-годишна възраст, напълно законосъобразно са станали предпоставка инсанциите по фактите да квалифицират извършеното като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК. В този смисъл направеното оплакване за наличие на „смесена вина” - деецът е действал с умисъл да набие раздразнилата го възрастна жена и по непредпазливост по отношение на настъпилата смърт на пострадалата, е неоснователно. Възражението, че формата на умисъла не е диференцирана, не почива на внимателен прочит на въззивното съдебно решение. На стр. 9 съдът изрично е посочил, че е налице пряк умисъл, както и какви са мотивите за изграждането на този извод. Неоснователно е твърдението в писмените бележки представени в съдебно заседание, че възможностите за самоконтрол на дееца са изневерили и това следва да бъде третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство. Необходимостта от самокотрол, посредством който всеки субект на правото осъществява правомерно поведение, е задължение на всяко наказателноотговорно лице и лиспата или случаите, в които възможностите за такъв са „изневерили”, освен при особени обсоятелства като например афектен умисъл, не може да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като по този начин би се стигнало до неоснователно толериране на всяко лице извършило престъпно деяние. Липсата на други конкретни аргументи, извън свързаните с неправилно приложение на материалния закон, които обуславят явна несправедливост на наложеното наказание, е пречка настоящият състав да извърши по-нататъшен пълноценен контрол относно справедливостта на наложеното наказание. Касационният съд единствено намира за необходимо да отбележи, че отмереното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК и евентуалното му намаляване не би било справедливо с оглед обществената опасност на извършеното от една страна, а от друга не би гарантирало постигане на целите по чл. 36 от НК. По касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители: По отношение определянето размера на наказанието, свързано с третото касационно основание по чл. 348 от НПК, което се поддържа в касационната жалба на С. М. и Р. Р., възраженията са в посока отказа на въззивния съд да приеме за налични предпоставките на чл. 38а от НК, които обуславят рамките за налагане на наказание “доживотен затвор”. САС е изложил съображенията си за индивидуализация на наказанието по първата алтернативна възможност, визирана в санкционната част на горепосоченото престъпление – „лишаване от свобода” и последвалата я редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК, което е резултирало в намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Въззивната инстанция е приела, че не е налице условието по чл. 38а, ал. 2 НК – извършеното престъпление да е изключително тежко. Понятието „изключително тежко” не е законово дефинирано в Общата част на НК. Според разбирането, влагано в правната теория и съдебната практика, същото следва да се отличава с изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на престъпленията от съответния вид. Преценката е фактическа, като за нея следва да се съобразява личността на подсъдимия и пострадалия, обстоятелствата, които характеризират деянието, начинът на извършването му у последиците от него. Въззивният съд е счел, че установените от първоинстанционния съд обстоятелства не отговарят на условието за изключителна тежест на извършеното от подсъдимия П. тежко престъпление. С проявен юридически усет е констатирал, че не може да бъде споделен подходът на първоинстанционния съд, с едни и същи факти в мотивите на присъдата да се обосновават както изключителната тежест на извършеното престъпление по смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК, така и правната квалификация на деянието като извършено от дееца с особена жестокост. Законосъобразен е изводът, че извършената от подсъдимия кражба непосредствено след престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК не следва да бъде отчитана като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като за нея на П. е признат за виновен и осъден, както и че когато при съвкупност от престъпления, размерът на наложеното общо най-тежко наказание не е достатъчно висок за постигане целите на чл. 36, ал. 1 НК, процесуалният ред за отстраняване на допуснатата явна несправедливост на наложеното наказание е посредством увеличаването му по реда на чл. 24 НК, което в случая е било възможно след замяната на наказанието „доживотен затвор” по реда на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК. Не може да бъде споделено оплакването, че е преувеличена значимостта на направените от подсъдимия самопризнания. Правилно въззивният съд е отбелязал, че при липсата на очевидци на деянието направеното на 28.08.2013 г. от П. самопризнание значително е улеснило своевременното разкриване на престъплението. В заключение при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода САС е анализирал в детайли смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. В мотивите си апелативният съд аргументирано е изложил поради какви причини „наличието на отегчаващи обстоятелства със сериозна тежест”, съотнесени към целите на наказанието по чл. 36 НК, намира за най-подходящо и справедливо наказание това по най-леката алтернатива в санкционната част на чл. 116, ал. 1 НК – лишаване от свобода в размер от 19 години, вместо доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Настоящата инстанция приема за правилни направените изводи, като споделя изцяло подкрепящата ги аргументация, изложена във въззивния съдебен акт. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е определено при условията на чл. 54 НК, като с оглед на диференцираната процедура, която изисква приложението на чл. 58а от НК, наказанието от деветнадесет години лишаване от свобода в случая е намалено с една трета /чл.58а, ал.1 от НК/ и е в размер на дванадесет години и осем месеца лишаване от свобода. В обобщение на гореизложеното, при индивидуализацията на наказанието в рамките на проведеното пред СГС производство по Глава двадесет и седем от НПК, въззивният съд е обсъдил задълбочено всички данни по делото, отчел е конкретиката на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и личността на дееца. Поради тази причина, касационната инстанция счита, че определеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода в размера от дванадесет години и осем месеца (след редукцията му по чл. 58а, ал. 1 НК) отговаря на критерия за справедливост и едно последващо негово увеличаване или намаляване няма да съответства на целите по чл. 36 от НК, поради което намира, че протестираното въззивно решение на САС следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 92 от 23.03.15 год., постановено по ВНОХД № 57/15 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:......................................................... ..........................................................