О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159 гр. София,12.03. 2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1376 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. Ц., чрез адв.Св.С. срещу решение №1458 от 28.02.2019г. по в.гр.д. №6116/2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение №312950 от 15.01.2018г. по гр.д. № 22870/2016 г. на СРС, 74 състав, изменено с определение № 378743 от 04.04.2018г. по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е осъдено „Д. Застраховане" АД да заплати на С. М. Ц. сумата над 15 000 лева до 25 000 лева за неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП, като частичен от обща претенция в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата от 10 000 лева от 17.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; и в частта за разноските, с която е осъдено „Д. Застраховане" АД да заплати на АД „Г. и партньори“ сумата над 758.40 лева до 1 896.00 лева с ДДС при условията на чл.38 ЗАдв., и на СРС държавна такса над 600 лева до 1000 лева, като вместо него е отхвърлен предявеният от С. М. Ц. срещу „Д. Застраховане" АД иск на основание по чл.226, ал.1 КЗ, вр. чл.266, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2015г. ПТП за сумата 10 000 лева /разликата над уважения размер от 15 000 лева до предявения размер от 25 000 лева като частичен от обща претенция в размер на 30 000 лева/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като необоснован извода на съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 30%, като излага подробни доводи, че решаващият съдебен състав е допуснал процесуално нарушение /не е кредитирал свидетелски показания, които не противоречат на останалите доказателства/ и въпреки събраните доказателства неправилно е възприел механизма на ПТП. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявеният иск до пълния предявен размер. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Може ли изводът на съда за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №54/22.05.2012г., т.д.№316/2011г., ІІ т.о.; решение №99/08.10.2013г., т.д.№44/2012г., ІІ т.о.; решение №98/24.06.2013г., т.д.№596/2012г., ІІ т.о. и др. - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. „2. Следва ли съдът да кредитира показанията на свидетел, който не е сред лицата изброени в чл.172 ГПК, при положение, че останалите доказателства по делото не противоречат на показанията му?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №428/15.07.2010г., гр.д.№843/2009г., І г.о.; решение №131/12.04.2013г., гр.д.№1/2013г., ІV г.о.; решение №176/28.05.2011г., гр.д.№759/2010г., ІІ г.о., решение №79/12.07.2017г., гр.д.№3244/2016г., ІV г.о. - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението. Ответникът „Д. Застраховане“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи както за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неговата правилност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд, с оглед влизане в сила на решението в частта, в която искът е уважен до 15 000 лева, приема, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти- настъпване на покрит застрахователен риск /ПТП на 17.09.2015г. на посоченото в исковата молба място/, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на участвалото в ПТП МПС и ответното дружество, причинени травми на ищцата като пешеходец от това ПТП, изпитвани от ищцата болки и страдания от травмите й в процеса на възстановяване. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважен предявеният иск на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева, решаващият съдебен състав излага доводи, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е определеният от първоинстанционния съд – 25 000 лева, но от доказателствата по делото се установява съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Като излага мотиви за наличие на съпричиняване- принос на ищцата в размер на 30%, съдът формира извод, че приносът на водача и на пешеходеца е равен, поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с Ѕ на основание чл.51, ал.2 ЗЗД- до сумата 5 000 лева. Крайният извод в решението е за намаляване определеното обезщетение от 25 000 лева на 12 500 лева /на половина/, като с оглед обжалването на решението само за сумата над 15 000 лева, съдът излага мотиви, че е налице основание за уважаване на жалбата и отмяна на решението в обжалваната част над 15 000 лева до предявения размер от 25 000 лева. Касационно обжалване следва да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, тъй като при изложени мотиви за наличие на съпричиняване- принос на ищцата като пешеходец за настъпили вреди в размер на 30%, съдът формира краен извод, че приносът на застрахования водач и на пешеходеца е равен, поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с Ѕ на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като по поставените правни въпроси ще се произнесе със съдебното решение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 200.00 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1458 от 28.02.2019г. по в.гр.д. №6116/2018г. на Софийски градски съд,. УКАЗВА на касационния жалбоподател С. М. Ц., ЕГН [ЕГН] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 200.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.