Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 2304/2020 г., стр. 5/5 РЕШЕНИЕ № 50103 София,17.08.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 26.09.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2304 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд в частта относно уважената до размер на 80000 лв. част от предявения от Р. Р. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът оспорва жалбата. Привлечените на страната на ответника трети лица – помагачи Р. Р. и А. Р. не изразяват становище. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено въз основа на показанията на свид. З. И., че ищцата от ранна възраст е живяла с пострадалия, като е била отгледана от него и баба си, пострадалият я подкрепял морално и финансово, отнасял се с нея като баща и самата ищца го чувствала за такъв. Приел е също, че ищцата тежко е преживяла смъртта на пострадалия, изпаднала в депресия, станала необщителна, изпадала в панически кризи и др. С тези обстоятелства съдът е обосновал извода си, че връзката между ищцата и починалия е била по-дълбока от обичайната привързаност между дядо и внучка, доближавайки се до и замествайки в голяма степен връзката баща-дъщеря, поради което и съобразно ТР № 1/2016 е приел, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По отношение на приетия размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД въззивният съд е съобразил обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалия, нейната внезапност, установената между него и ищцата силна и трайна емоционална връзка и поддържаните близки отношения, отражението на смъртта на пострадалия върху психиката на ищцата, възрастта и на двамата, както и икономическите условия в страната към момента на произшествието. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като основание за възникване на право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лице извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69. В задължителната практика на ВКС съгласно ТР № 1/2016 на ОСНГТК са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 и № 5/69 на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Последователна е и казуалната практика на ВКС (напр. т. д. № 1275/2019 г., II т. о., т. д. № 1796/2020 г., I т. о., т. д. № 1700/2020 г., II т. о. и др.), според която от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/61 г. и № 5/1969 г. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. С оглед посочената практика на ВКС въззивното решение е неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания срещу решаващия правен извод на въззивния съд за наличие на трайна и особено силна и дълбока между ищцата и починалия неин дядо. Единственото ангажирано от ищцата доказателствено средство в тази насока са показанията на свид. И., които обаче не са достатъчни за обосноваване на подобен извод. Същите се ограничават до възпроизвеждане на твърдения на самата ищца пред свидетелката, в частност за предоставяни парични средства. Единствените лични впечатления на свидетелката се свеждат до това, че е виждала дядото да пазарува дрехи за ищцата. Същевременно твърденията на свидетелката, че ищцата е била изоставена от майка си и е била отгледана от дядото и бабата, освен че са общи и неподкрепени с конкретни възприети от свидетелката обстоятелства, не съответстват на изложеното в самата искова молба, където липсват твърдения ищцата да е била отгледана от дядо си, а е посочено, че починалият е отделял от времето си, за да се вижда с внуците си, като на ищцата е отделял специално внимание, стараейки се да задоволява желанията ѝ и насърчавайки я да следва мечтите си. Изрично е посочено, че дядото често оставал в [населено място], където живее ищцата, което сочи на извод, че същите не са живеели заедно и относно което обстоятелство свидетелските показания не съдържат конкретни данни. В заключение не е доказано между ищцата и пострадалия да е била създадена особено близка връзка, надхвърляща по дълбочина и интензивност обичайното съдържание на връзката между дядо и внучка. Не е налице следователно основната предпоставка за основателност на предявения иск, поради което въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК - следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на предявения иск в обжалваната част. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и предвид неоснователността на иска изцяло ищцата дължи на ответника всички направени в производството разноски, както следва: 1630 лв. за касационното производство и допълнително 1756 лв. разноски и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът не дължи възнаграждение на упълномощения от ищцата адвокат. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 251/20.08.2020 г. по т. д. № 277/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно уважената до размер на 80 000 лв., заедно със законната лихва, иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и в частта относно присъдените за първоинстанционното и въззивното производство възнаграждения по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вместо което постановява: Отхвърля като неоснователен за разликата до 80 000 лв., заедно със законната лихва, предявения от Р. С. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] баня, [улица], срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. И. Н., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 06.11.2015 г. Осъжда Р. С. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] баня, [улица], да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за касационното производство в размер на 1600 лв. и допълнително разноски в размер на 1756 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. за първоинстанционното и въззивното производство. Решението е постановено с участието на Р. А. Р., ЕГН [ЕГН], и А. А. Р., ЕГН [ЕГН], като трети лица – помагачи на страната на ответника ЗК „Лев инс“ АД. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: