Ключови фрази


4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 169
София, 26.07.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия:Маргарита Соколова

като изслуша докладваното от съдията ч. гр. д. N 2374/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 257 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. - последната чрез пълномощника си Ц. В. Т., вх. № 287795/25.05.2022 г. за определяне на срок при бавност, поддържана с последващо заявление вх. № 289697/06.06.2022 г.
На основание чл. 255, ал. 2 ГПК съдията-докладчик е изразил становище, че молба вх. № 287795/25.05.2022 г. е депозирана във връзка с искане вх. № 275768/21.03.2022 г. за отмяна на определение от открито съдебно заседание на 07.02.2022 г., с което е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, и постановяване на друго определение, с което да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на устните състезания. Тъй като делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2022 г., съдът е отложил произнасянето си по искането именно за тогава. С оглед депозирането на молба вх. № 287795/25.05.2022 г. за определяне на срок при бавност съдът съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 ГПК на 30.05.2022 г. се е произнесъл по искането от 21.03.2022 г. По тези съображения съдията-докладчик счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Като обсъди данните по делото, съдът намира следното:
Производството пред Софийския градски съд, IV-А въззивен състав, по гр. д. № 8197/2020 г. е образувано по въззивна жалба на Н. И. Т. срещу решение № 79475/30.04.2020 г. по гр. д. № 12079/2019 г. на Софийския районен съд, 26-ти състав, с което предявеният от молителите Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е уважен.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2021 г., въззивният съд, с оглед задължението си да следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми и съобразно разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е намерил, че по делото следва да бъде допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза по въпроса какво е разстоянието от центъра на всяко едно дърво, предмет на спора, до границата на имотите и поставената помежду им ограда, като за вещо лице е назначил изготвилият в първоинстанционното производство първоначалната експертиза инж. А. И. Т..
В откритото съдебно заседание на 07.02.2022 г., след като е изслушал вещото лице, въззивният съд е констатирал, че вещото лице не е отговорило в цялост на поставените задачи, като е посочило, че за него е налице обективна невъзможност да отговори на задачите в цялост, и като е установил, че вещото лице, с оглед притежаваната от него специалност, не разполага с необходимите специални знания, е намерил, че следва да допусне допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите какво е разстоянието от центъра на посочени в определението две дървета; за вещо лице е назначил инж. Ю. П.. Делото е отложено за 06.06.2022 г.
На 21.03.2022 г. молителите - въззиваеми в производството пред Софийския градски съд, са подали искане вх. № 275768 за отмяна и замяна на определението за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като същото е мотивирано с голословно, изфабрикувано и невярно твърдение, при явно противоречие с другите процесуални действия на същия състав, надлежно събрани в кориците на делото. Изложили са подробни съображения и по трите мотива на въззивния съд, че „…вещото лице не е отговорило в цялост на поставените задачи…“, че „…е посочило, че за него е налице обективна невъзможност да отговори на задачите в цялост…“ и че „…вещото лице, с оглед притежаваната от него специалност, не разполага с необходимите специални знания…“, като сочат, че те не се подкрепят от данните по делото. Възразяват и срещу вида на назначената нова експертиза, като твърдят, че по същество тя е повторна, а не допълнителна, както и че при липса на установена некомпетентност на вещото лице инж. Т. със специалност „горско стопанство“ и лична невъзможност на същото да изпълни задачата, същият е заменен с друго вещо лице. По този начин в нарушение на чл. 200, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът се домогвал частично да обори вече приетата лесотехническа експертиза, което пък е в полза на въззивния жалбоподател. Още повече, че назначеното вещо лице е със специалност „геодезия“ и изобщо няма специални знания да отговори на поставената задача. Сочат още, че въззивният съд не е успял да състави смислена задача поради пропуск на необходими елементи от формулировката. Възразяват и срещу становището на съда, че не са налице основания за увеличаване депозита за изготвената експертиза с оглед поставените задачи и дадените от вещото лице отговори. Считат, че е налице основание по чл. 253 ГПК за отмяна на определението за назначаване на допълнителна експертиза и замяна с определение за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания в следващото съдебно заседание, тъй като от протоколите за съдебните заседания от 04.10.2021 г. и 07.02.2022 г. е съвършено очевидно, че делото е изяснено от фактическа и юридическа страна още преди заседанието на 04.10.2021 г., ответната страна не инициира никакви процесуални действия и се потъпква правото на молителите на процес в разумен срок. Към молбата е приложена квалификационна характеристика на образователно-квалификационната степен „магистър“ по специалност „геодезия“.
С молба вх. № 287795/25.05.2022 г. молителите са поискали определяне на срок при бавност относно непроизнасяне на Софийския градски съд, IV-А въззивен състав, по искане вх. № 275768/21.03.2022 г. за отмяна на определение на основание чл. 253 ГПК и замяната му с определение за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания. Сочат, че вече две години с ирелевантни действия съдът им прегражда пътя към върховната инстанция, като не постановява решение. Изтъкват, че процесуалното поведение на въззивния жалбоподател се характеризира с пълна пасивност от близо две години след завеждането на въззивната жалба на 01.06.2020 г. Забавяне от два месеца на произнасянето по искането им с вх. № 275768/21.03.2022 г. на фона на общата продължителност на въззивното дело намират за нетърпимо.
На 30.05.2022 г. въззивният съд е постановил определение в състав от трима съдии в закрито заседание, написано на ръка върху молбата от 21.03.2022 г., с което е оставил без уважение искането по чл. 253 ГПК. Съдът е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК за отмяна на определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.02.2022 г., с което е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза.
На 06.06.2022 г. молителите са подали заявление вх. № 289697 с правно основание чл. 256, ал. 2 ГПК, с което заявяват, че поддържат молбата за определяне срок при бавност вх. № 287795/25.05.2022 г. Сочат, че ръкописната бележка върху молбата им от 21.03.2022 г. не притежава качеството на валиден съдебен акт, тъй като не съдържа мотиви съгласно чл. 254, ал. 1 ГПК и чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ, както и необходимите реквизити на определение, постановено в закрито съдебно заседание, а изразеното становище е непълно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не следва да се определя срок за произнасяне от Софийския градски съд по молба вх. № 275768/21.03.2022 г. Както е изяснено в практиката на ВКС, целта на производството по чл. 255 и сл. ГПК е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия. В случая действията, конкретно визирани в молбите за определяне на срок при бавност, са вече извършени - налице е произнасяне с определение от 30.05.2022 г., с което искането по чл. 253 ГПК е оставено без уважение. Доводите на молителите за незаконосъобразност на определението от 07.02.2022 г., чиято отмяна и изменение се иска, не подлежат на проверка в настоящото производство, доколкото молбата по чл. 255 ГПК следва да се основава на твърдения за бездействие във връзка с дължимо процесуално действие от страна на съда, но не и на неправилност на процесуални действия, извършени от съда. Съдът в това производство не може да преценява дали делото е изяснено от фактическа и правна страна, дали процесуалните действия във връзка с допускане на доказателства, които се събират служебно от съда /в случая заключение на вещо лице/, включително и по поставяне на конкретна задача и определяне на конкретно вещо лице, са били необходими и правилно извършени, в каквато насока молителите са изложили оплаквания. По същите съображения настоящата инстанция не може да се произнесе и по валидността и правилността на определението от 30.05.2022 г. Преценката от касационната инстанция на процесуалните действия на въззивния съд не може да се извърши извън производство по обжалване на крайния съдебен акт по делото, каквото настоящото не е. При това положение не се налага извод за допуснато необосновано забавяне при разглеждането на гр. д. № 8197/2020 г. на Софийския градски съд, поради което няма предпоставки за определяне на срок. Като неоснователна, молбата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 257, ал. 2, изр. 2-ро ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 287795/25.05.2022 г., поддържана със заявление вх. № 289697/06.06.2022 г., двете подадени от Ц. В. Т., Е. И. Т. и И. И. В. - последната чрез пълномощника си Ц. В. Т., за определяне на срок при бавност при разглеждане на гр. д. № 8197/2020 г. на Софийския градски съд, IV-А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: