Р Е Ш Е Н И Е № 214 Гр.София, 26.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 762/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №327/11.12.15 г., постановена от ГС-София /СГС/ по Н.Д.3850/15 г., подсъдимият О. А. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,изр.1,пр.4 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо заведение от открит тип. Отнет е в полза на държавата предметът на престъплението. С решение № 230/03.06.16 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 2 състав по В.Н.Д. 396/16 г., присъдата е изменена,като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на три години и изтърпяването му е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от пет години. В останалата част съдебният акт е потвърден. Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимия, в което са развити всички касационни основания. Иска се ВКС да упражни правомощията си и или да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление- чл.354 А,ал.3,т.1 НК- и да определи ниско наказание; или да намали наложеното наказание лишаване от свобода по актуалната квалификация, както и срока на условното осъждане. В съдебно заседание пред висшата инстанция по наказателни дела подсъдимият, редовно призован,не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с развитите в нея доводи. Представителят на ВКП намира,че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея възражения, като обмисли становищата на страните в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Най-същественото оплакване касае неправилно приложение на материалния закон, реализирано с отказа на въззивната инстанция да уважи претенцията за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление-такова по чл.354 А,ал.3,т.1 НК. Същевременно обаче, формулирането на позицията по този довод е неразривно свързано по жалбата с развито оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като приетите от САС съображения по престъпната деятелност по ал.1 на цитирания законов текст почиват на предположения и неправилна доказателствена интерпретация. Отразеното току-що бива разчетено по посочения начин от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, доколкото в основата на претендирането на необходимост от прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление, стоят обясненията на подсъдимия, депозирани от него в съдебно заседание пред СГС. Всъщност, желае се разработеният в жалбата анализ на обясненията да послужи като сигурна основа за извеждане на позиция за държане на инкриминираните наркотични вещества, но не с цел те да бъдат разпространявани. Точно в тази връзка в съдебно заседание пред ВКС се настоява да се обърне внимание на обстоятелството, че доказателствената съвкупност не дава основания да се приложи материалният закон, чиято норма е ангажирана от първата и втората инстанция-чл.354 А, ал.1 НК. На л.33 и 34 от второстепенното съдебно дело са изложени пространни съображения на САС защо обясненията на подсъдимия се считат за недостоверни. Тази преценка, наред с останалия събран по делото и годен за ценене доказателствен материал, е позволила на въззивната инстанция законосъобразно да извлече заключение за подкрепяне на обвинението,каквото то е залегнало в процесния обвинителен инструмент, с направени уточнения за произволност на някои съдебни интерпретации на СГС. При липса на изведени пороци за годността на преценката на доказателствените източници и неконтрадиктност на начина, по който е формирана съдебната воля, не следва третираното гласно доказателствено средство /обясненията/ да се обсъжда, при това както на касатора се струва правилно да бъде разчетено. Огледано по изложения в жалбата начин, то е отречено да звучи правдоподобно, като са му противопоставени изводи, свързани със събраните по делото доказателства. Това от своя страна е дало възможност на САС да продължи разсъжденията си в насока защо не може да се изведе наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.354 А,ал.3,т.1 НПК. С оглед тези съображения не са състоятелни оплакванията за допускане на възведените в касационната жалба нарушения- на материалния и процесуалния закон. Ето защо е безпредметно да се разсъждава по изтъкнатите в нея доводи какво е дължимото наказание, което е редно да се наложи при дирената преквалификация на деянието от страна на ВКС. Подходът към депозираните от самия подсъдим обяснения, макар и неприети от САС, е намерил повторно проявление в обосноваване и на третото касационно основание-явна несправедливост на наложеното наказание. Само по този начин могат да бъдат определени претендираните да бъдат окачествени като смекчаващи обстоятелства, че подбудите на дееца нямат инцидентен характер и се коренят в проявеното нездраво любопитство, оказало се фатално за него; както и че е попаднал в една нестандартна и бързо развиваща се ситуация, в която не е преценил правилно последиците от действията си. Така отразените аргументи отново препращат към обясненията, дадени в съдебно заседание пред първо-инстанционния съд, които контролираната инстанция по изричен начин е отразила, че възприема като защитна теза в решаващата им част. Не може да бъде подминато обстоятелството, че спонтанната реакция на А. при срещата му с полицейските служители /ако и това се има предвид при нестандартната и бързо развиваща се ситуация/ е обмислена изцяло в негова полза, доколкото е преценено,че той не е лице с ясно оформен престъпен профил и закоравели криминални навици. На следващо място, взета е предвид информацията за липса на противообществени прояви на касатора и след инкриминираната дата, в каквато връзка е уважено възражението на защитата, че се касае за инцидентен случай в неговия живот и превъзпитанието му е започнало още преди постановяване на осъдителната присъда. Общо казано, САС е преценил всички възможни облекчаващи отговорността фактори, наложил е наказание почти към минимума на предвиденото такова в санкционната част на материалната наказателноправна норма /глобата е буквално минимално отмерена/ и тази инстанция не съзира аргументи за удовлетворяване на искането за определяне на „значително по-леко наказание.” Същото се отнася и до размера на наложения изпитателен срок по силата на чл.66,ал.1 НК. Вярно е,че той е максималният такъв, предвиден по закон, но същевременно ВКС се солидаризира с изразената от САС аргументация, че от една страна е необходим на касатора с цел преосмисляне на поведението му, а от друга е достатъчен, за да достигне той до извод какво занапред да бъде неговото дължимо поведение в обществото. По-нататъшно снизхождение по отношение на дълготрайността на определения начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на фона на основната угроза подсъдимият да бъде изолиран в пенитенциарно заведение, не е необходимо. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/03.06.16 г., постановено от АС- София, НО, 2 състав по В.Н.Д. 396/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/