2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117 гр. София, 15 септември 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар………………………………..…………………и при становището на прокурора………Божидар ДЖАМБАЗОВ………изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 1176 по описа за 2014 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 14.07.2014г. на съдията - докладчик по чнд № 2852/14г. по описа на Софийски градски съд, НО – 34 състав, с което е прекратено съдебното производство и повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от В. е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е СГС, тъй като с новата въззивна присъда е отменена постановената от районния съд оправдателна присъда. В този смисъл според прокурора, с оглед нормата на чл.39, ал.1 от НПК последната влязла в сила присъда е тази на СГС. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Чнд № 8542/13г. по описа на СРС, НО – 115 с-в, е образувано по внесено предложение от СРП за определяне на общо наказание на Н. К. С. по нохд № 7708/12г. и нохд № 8854/11г., и двете по описа на СРС. С разпореждане от 31.10.2013г. съдията- докладчик по делото прекратил производството и го изпратил по компетентност на СГС, който съд постановил последната влязла в сила присъда. С разпореждане от 14.07.2014г., постановено по чнд № 2852/14г. по описа на СГС, съдията - докладчик прекратил образуваното дело и повдигнал спор за подсъдност. Като съображение за това е изтъкнато обстоятелството, че в нормата на чл.39, ал.1 от НПК не е включено изискване последната влязла в сила присъда да е непременно осъдителна, поради което „последна” е присъдата, постановена по първоинстанционното дело, макар и от въззивен съд – в случая СГС. Изложените доводи в разпореждането на съдията - докладчик по чнд № 2852/2014г. на СГС не могат да бъдат споделени. Принципното съображение, че последната влязла в сила присъда по смисъла на чл.39, ал.1 от НПК може да е и оправдателна е лишено от правна логика. При постановяването на оправдателна присъда не се налага наказание, поради което тази присъда не може да бъде взета предвид при определянето на общо наказание по предишни осъждания. Ново групиране на наказания по предходни влезли в сила присъди е възможно само след ново осъждане – т.3 от ТР № 3 от 16.11.2009г. на ОСНК на ВКС. С присъдата по нохд № 8854/11г., първоинстанционният Софийски районен съд оправдал подсъдимия С.. С новата въззивна присъда по внохд № 6144/11г., СГС отменил изцяло оправдателната присъда и постановил нова, с която осъдил С. на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение по касационно дело № 335/12г. на ВКС, І н.о. и е влязла в законна сила на 26.04.2012г. След като първоинстанционният съдебен акт е бил изцяло отменен с новата въззивна присъда, той не поражда правни последици и няма как да влезе в сила. По делото е налице една присъда – постановена във въззивното производство и потвърдена от касационния съд. Това предопределя компетентност на Софийския градски съд да се произнесе по направеното предложение за определяне на общо наказание на Н. С. по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА чнд № 2852/14г. по описа на Софийски градски съд, НО – 34 с-в, за разглеждане от същия съд. Копие от определението да се изпрати на Софийски районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.