Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 15 декември 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети юни ........................... 2014 .. год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова .................. .. Севдалин Мавров ................ при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................... НД № .. 698../.. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ю. Д. Л. атакуваща присъда № 12 от 20.02.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1161 по описа за 2013 година на Софийския апелативен съд, с която е отменена присъда на Благоевградския окръжен съд по н.о.х.д. № 212/2013 г. Жалбата визира всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на присъдата на Софийски апелативен съд и оправдаване на посдъдимия. Алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата и моли присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания, доводи и становището на страните намира следното: С цитираната присъда Ю. Д. Л. е признат за виновен в това, че на 05.02.2013 г. около 19:20 часа през ГКПП – Кулата /МБ Кулата при Митница Югозападна/ е пренесъл през границата на страната ни от Република Гърция стоки за търговски цели в големи размери, без знанието и разрешението на митниците – 950 стека по 10 кутии по 20 къса цигари марка „Raquel Slims” /Ракел Слимс/, с цена 7,50 лв. за кутия, на стойност 71 250 /седемдесет и една хиляди двеста и петдесет/ лева и 592 стека по 10 кутии по 20 къса цигари марка „Sunday” /Съндей/, с цена 7.50 лв. за кутия, на стойност 44 400 /четиридесет и четири хиляди и четиристотин/ лева, като цялото количество представлява тютюневи изделия цигари без облепен на потребителската опаковка акцизен бандерол и е на обща стойност 115 650 /сто и петнадесет хиляди и шестотин и петдесет/ лева, поради което на основание чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК и чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Съдът е отнел предмета на контрабандата. Основното оплакване, направено от защитата на подсъдимия, е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Аргументите в негова подкрепа обаче включват и твърдения за необоснованост на присъдата. Така на стр. 1 от касационната жалба може да се прочете, че „Нито един факт от тази теза на подсъдимия не е категорично опроверган в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие“. Това оплакване определено се позовава на конфликт между доказателствената съвкупност и фактическите изводи на въззивния състав, т.е. на необоснованост, която, както е добре известно, не попада в кръга на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Ето защо в рамките на извършваната от този състав проверка няма да бъдат коментирани доводите на касатора за доказателствена обезпеченост на установената от предходната инстанция фактическа обстановка. Част от касационната жалба обосновава допуснатото съществено процесуално нарушение с нарушение на разпоредбата на чл. 303 НПК. Възражението е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. При разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение, не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Спазването на процесуалните правила, свързани с доказването, както и на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата са позволили на решаващата инстанция да изгради стабилни фактически изводи. Апелативният съд внимателно е обсъдил и проверил чрез събраните доказателства версията на подсъдимия, според която той не е знаел какво превозва. На стр. 2 и 3 от мотивите си предходният съдебен състав е отделил достатъчно внимание на достоверността на обясненията на подсъдимия. Правилно съдът е подчертал, че те са вътрешно противоречиви и израз на защитна позиция. Твърденията, че лице (И.), за което не се сочат никакви правноиндидуализиращи белези, е възложило на подсъдимия (с когото не се познават добре) превоз на стоки, без документи, с МПС със значителна стойност, които да предаде на други две непознати лица (за които също не се сочат правноиндивидуализиращи белези), отново без документи, като последният е оставил повереното му МПС продължително време без надзор, неприсъствайки на разтоварването на стоката и фактът, че подсъдимият е професионален шофьор, но въпреки това по време на курса към България не му е направило впечатление, че товарното отделение е намалено с обем, който надхвърля размера на шофьорската кабина, не могат да се свържат разумно с останалите доказателства по делото, които са несъвместими с твърдяното от подсъдимия. Обобщено, по делото няма доказателства, които да подкрепят дадените от подсъдимия обяснения, че последният не е знаел за съществуващия тайник и за превозваните от него стоки. Напротив, доказателствената съвкупност еднопосочно разкрива, че той е знаел за скрития товар. Възражението, че процесните цигари не са приобщени като веществено доказателство по делото, е неоснователно и не е със съществено значение относно главния факт на доказване в наказателното производство – извършено ли е престъпление. Действително в протокола за извършен оглед на местопроизшествие от 05.02.2013 г. е написано, че веществени доказателства не са иззети, но последното действие се установява от приемно-предавателния протокол от 05.02.2013 г. и акта за установяване на административно нарушение от 05.02.2013 г. При все това само за пълнота следва да се посочи, ако се приеме, че предметът на престъплението не е приобщен по делото, т.е. липсва, освен проява на излишен формализъм, това би довело до влошаване положението на подсъдимия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 7 НК, ако посоченият предмет липсва, се присъжда неговата равностойност по съответните държавни цени на дребно. Във връзка с недаването вяра на обясненията на подсъдимия, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до неправилна оценка за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК. Наложеното на Л.наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Констатациите на въззивния съд, относно съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, ВКС намира за правилни. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което, на основание чл. 66 от НК, е отложено за срок от 3 години е справедливо. То е определено под предвидения в закона специален минимум, приложен е чл. 55, ал. 3 от НК и на дееца не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 242, ал. 1 от НК наказание „глоба“, същевременно въззивният съд е пропуснал да приложи ал. 8 от чл. 242 НК и да отнеме в полза на държавата МПС-то послужило за превозването на стоките предмет на контрабандата, което обстоятелство е без правно значение поради липса на съответен протест от страна на прокурора и може само да бъде отбелязано в мотивите на настоящото решение. В тази връзка по-голяма снизходителност от проявената от второинстанционния съд би била в противоречие с принципа на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 12 от 20.02.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1161 по описа за 2013 година на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: