2 определение по ч.гр.д.№ 1300 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 София, 22.06. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1300 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от М. А. М. частна касационна жалба срещу определение № 4165 от 20.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 6382 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определение № 4926 от 29.09.2017 г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 169 от 2017 г. по отношение на предявения от М. А. М. срещу [община] иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ за имот с идентификатор 17395.501.3373 по кадастралната карта на [населено място], обл.Б., одобрена със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните посочени от касатора и доуточнени от ВКС правни въпроси: 1. След като Общинската служба по земеделие е постановила отказ за възстановяване на правото на собственост върху определен земеделски имот, който не е бил включен в ТКЗС и се намира в урбанизирана територия от 1961 г., и след този отказ общината се е разпоредила с имота в полза на трето лице, налице ли е правно основание за бившия собственик на имота за предявяване на иск по чл.108 З. за този имот, при притежавани безспорни писмени доказателства за правото му на собственост ? 2. Налице ли е правен интерес за предявяване на иск с правно основание чл.108 ЗС за имот, за който О. е постановила отказ за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, но ищецът твърди, че този имот е бил включен в урбанизирана територия и отнет за осъществяване на обществено мероприятие, което не е реализирано ? 3. При безспорни доказателства за наследствените права на останалите наследниците на бившия собственик съгласно актуално удостоверение за наследници, възможно ли е тяхното конституиране в първото по делото съдебно заседание като съищци на ищеца ? 4. В този случай длъжен ли е първоинстанционният съд да остави исковата молба без движение и да даде указание на ищеца да представи препис от исковата молба и доказателствата към нея за връчването им на останалите наследници ? 5. Може ли съдът да прекрати дело за собственост, заведено от един от наследниците на бившия собственик, с мотив, че са предявени чужди права ? 6. Непосочването на това каква част от имота претендира ищеца като един от наследниците на бившия собственик основание ли е за прекратяване на заведеното от него дело ? Пълномощникът на ответника по жалбата [община] оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 18.01.2018 г., а частната жалба е подадена на 25.01.2018 г./ и срещу определение за прекратяване на гражданско дело по иск за собственост, което по аргумент за противното от чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване. Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК за да е допустимо касационното обжалване на това определение, е необходимо да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от М. А. М. срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС за имот с идентификатор 17395.501.3373 по кадастралната карта на [населено място], тъй като след оставяне на исковата молба без движение и изтичане на дадения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на тази искова молба, тя е останала нередовна. Съдът е приел, че ищецът не твърди обстоятелства, от които може да се заключи, че за имота е приложим друг закон, различен от ЗСПЗЗ, по който процедурата вече е приключила с отказ за възстановяване на собствеността и решение за обезщетяване. Прието е, че правилно е приложена съдебната практика, че при неправомерно отнемане на един имот от значение затова по кой реституционен закон ще се възстанови собствеността върху този имот е обстоятелството, дали имотът е бил със земеделски характер към момента на отнемането му, а не по реда на кой закон е бил отнет. Не на последно място съдът е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, защото установяването на правото на собственост на ищеца съвпада с предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Като допълнителен аргумент за недопустимостта на иска е посочено неизпълнението от страна на ищеца на указанията на съда да посочи размера на идеалната част от правото на собственост, която претендира, с оглед недопустимостта на ревандикациония иск в установителната му част за правото на собственост на останалите съсобственици. При тези мотиви на съда в обжалваното определение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по втория поставен въпрос: налице ли е правен интерес за предявяване на иск с правно основание чл.108 ЗС за имот, за който О. е постановила отказ за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, но ищецът твърди, че този имот е бил включен в урбанизирана територия и отнет за осъществяване на обществено мероприятие, което не е реализирано ? Този въпрос е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното определение и е от значение за конкретното дело. По него касаторът не е посочил съдебна практика, а въпросът очевидно е свързан с неяснота в прилагането и тълкуването на разпоредбата на чл.108 ЗС относно правния интерес за предявяване на предвидения в тази разпоредба на ЗС иск, което налага необходимостта от произнасянето на ВКС. Посочената от първоинстанционния съд съдебна практика /определение № 376 от 11.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 482 от 2011 г. на ВКС, ГК, първо г.о. по чл.274, ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на определение на Варненския апелативен съд/ не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с това определение съдът не се е произнесъл по правен въпрос, а само относно това дали е налице основание за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно определение. Освен това, посоченото определение е неотносимо към настоящото дело, тъй като касае случай, в който ищецът твърди, че е собственик на земеделски имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, докато в настоящия случай ищецът М. М. е изложил твърдения за приложимостта на други реституционни закони- Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ или евентуално Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, доколкото в уточнителни молби от 26.02.2015 г., от 22.03.2017 г. и от 13.09.2017 г. ищецът твърди, че имотът не е бил отчуждаван, а е бил включен в урбанизирана територия /тоест загубил е земеделския си характер/ и отреден за осъществяване на обществено мероприятие, като понастоящем представлявал част от парк. По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Искът с правно основание чл.108 ЗС е осъдителен по своя характер. Ищците по осъдителните искове винаги имат правен интерес от предявяването им. Той се изразява в необходимостта да им бъде присъдена една дължима престация или вещ /движима или недвижима/. Дори и когато от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът не е собственик на претендирания имот, искът по чл.108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не към допустимостта на иска. Предвид отговора на този въпрос, неправилни са и като такива следва да бъдат отменени обжалваното определение на Софийския апелативен съд и потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на предявения от М. М. срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС за имот с идентификатор 17395.501.3373 по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., в които е прието, че искът е недопустим, тъй като е предявен за имот, собствеността върху който вече е отказана да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Извън гореизложеното, следва да се отбележи и че неправилно съдът е приел, че предявеният от М. А. М. иск по чл.108 ЗС съвпада с предмета на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищецът не претендира за установяване на правото му на собственост върху имота към минал момент /момента на отнемането на имота и включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация/, нито твърди, че между него и ответника съществува спор за собственост към онзи минал момент. Неправилно е прието и че исковата молба по чл.108 ЗС, предявена от един от съсобствениците на имота, е нередовна, ако ищецът не уточни каква е притежаваната от него идеална част от този имот. С. на един имот има право да претендира ревандикация на целия имот от ответник, който не е съсобственик и владее имота без правно основание. В този случай за редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да посочи на какво основание е съсобственик на имота /наследяване, правна сделка или др./, без да е необходимо нито да посочва кои са другите съсобственици на имота, нито какъв е размерът на притежаваната от него идеална част от този имот. Последното /когато се твърди съсобственост по наследяване/ е правен въпрос по приложение на нормите на Закона за наследството, който следва да бъде решен от съда при постановяване на решението му. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4165 от 20.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 6382 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав. ОТМЕНЯ определение № 4165 от 20.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 6382 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав и потвърденото с него определение № 4926 от 29.09.2017 г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 169 от 2017 г. по отношение на предявения от М. А. М. срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС за имот с идентификатор 17395.501.3373 по кадастралната карта на [населено място], обл. Б., одобрена със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.№ 185 от 21.04.2016 г. ВРЪЩА делото на същия състав на Благоевградския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.