2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 П Р О Т О К О Л гр. София, 23 март 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурор Петя Маринова сложи за разглеждане частно наказателно дело № 286 по описа за 2016 година докладвано от Председателя На именното повикване частният жалбоподател подсъдим Й. Л. Й. се явява лично и с адвокат Ю. С. от САК. ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Адвокат С.: Да се даде ход на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА. Съдът О П Р Е Д Е Л И: ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО. Адвокат С.: Моля да отмените определението от 25 февруари 2016 година по нд № 160 / 2014 година по описа на Специализирания Апелативен наказателен съд, с което след постановяването на решение, е променена взетата по отношение на подзащитния ми мярка за неотклонение парична гаранция, пак в парична гаранция, но в по-голям размер, с което неоснователно е утежнено положението на подзащитния ми. Моля да отмените цитираното определение по следните съображения: на първо място, СпАНС по никакъв начин не е мотивирал наличието на законовите предпоставки за утежняване положението на доверителя ми във връзка с наложената му мярка за неотклонение. В определението не е посочено защо следва да се наложи по-тежка мярка за неотклонение – дали е налице опасност Й. да се укрие или да извърши друго престъпление, поради което считам, че е налице пълна липса на мотиви. В настоящото наказателно производство не следва да се коментират въпросите относно авторството на инкриминираното деяние, но аз смятам, че от всички материали по делото е видно, че взетата по отношение на подзащитния ми мярка за неотклонение не следва да се утежнява. Постановявайки обжалваното определение, апелативният съд не е съобразил материалното състояние на Й. и това дали е в неговите възможности да внесе към вече внесените 1 000 лева още 4 000 лева. При положение, че видът на мярката за неотклонение не се изменя, не виждам каква ще е разликата като се завиши размерът на паричната гаранция. Фактът, че доверителят ми не може да я внесе, означава, че той ще бъде задържан преди влизането в сила на евентуално осъдителната присъда. Единствената промяна, внесена с решението на апелативния съд, е начинът на изтърпяване на наказанието – от условно, както е определил наказанието първоинстанционният съд, СпАНС го е променил в ефективно, пак в размер от 3 години лишаване от свобода. Дори нямаме наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което да обуслови извода, че е налице опасност подсъдимият да се укрие. Не считам, че наказание от 3 години лишаване от свобода с първоначален общ режим на изтърпяване в общежитие от открит тип, води до извода, че подсъдимият ще се укрие или ще извърши друго престъпление. Доверителят ми има добри характеристични данни, не е пречил на хода на наказателното производство и няма данни да се е укривал в който и да е момент от него. В крайна сметка той е осъден не за нещо, което е извършил, а за нещо, което е мислел да направи, и то с ефективно наказание. Без да коментирам дали присъдата ще остане в сила в тази част, аз считам, че определеното наказание и данните за личността на доверителя ми не сочат реална опасност той да се укрие. По изложените съображения моля да отмените атакуваното определение, тъй като, ако същото остане в сила, доверителят ми ще трябва да започне да изтърпява наказание, при положение, че присъдата, с която то е наложено, дори не е влязла в сила. Моля също да ми бъде издаден препис от протокола от днешното заседание по делото, тъй като заради него не се явих по друго дело, също насрочено за днес. Подсъдимият Й.: /право на лична защита/ Изцяло се присъединявам към казаното от адвокат С.. Моля да уважите жалбата, нямам намерение нито да се укривам, нито каквото и да било. Винаги съм се явявал, когато съм бил призоваван. ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С решението си апелативният съд е изменил осъдителната спрямо Й. присъда, като е отменил приложението на чл.66 НК. С определение по реда на чл.309, ал.2 НПК съдът правилно е приел, че с цел да се обезпечи евентуалното привеждане в изпълнение на осъдителната присъда вече взетата мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1 000 лева следва да бъде изменена в по-тежка такава, а именно парична гаранция в размер на 5 000 лева. За да увеличи размера на паричната гаранция, апелативният съд е събрал разпечатки от движението по банковите сметки на подсъдимия. Моля да потвърдите определението от 25 февруари 2016 година на СпАНС, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Й. мярка за неотклонение. Съдът се оттегля на съвещание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след съвещание и като взе предвид доводите в частната жалба, становищата на страните, явили се в днешното съдебно заседание, и материалите по делото, намери жалбата за основателна по следните съображения: Настоящото производство е по реда на чл.340, ал.3 във вр. чл.309, ал.2 от НПК. В посочената хипотеза е необходимо съдът да изследва налице ли са кумулативните предпоставки на чл.309, ал.2 НПК, а именно осъждане на лишаване от свобода, за което не е приложен чл.66 НК – в случая произнасянето на въззивния съд е в този смисъл, както и преценката, че е налице реална опасност подсъдимият да се укрие, която следва да произтича от обстоятелства, съобразени от въззивната инстанция и обсъдени в мотивите на определението. В настоящия казус в своето определение от 25 февруари 2016 година Специализираният Апелативен наказателен съд декларативно е посочил, че е налице първата предпоставка за изменение мярката за неотклонение на подсъдимия Й., парична гаранция от 1 000 лева, която, макар и да остава същата по вид, с оглед увеличаването на нейния размер води до утежняване положението на подсъдимия, но съдът е пропуснал да изложи съображения защо е приел, че е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно наличието на реална опасност лицето да се укрие и да осуети привеждането в изпълнение на евентуалната осъдителна присъда след влизането й в сила, ако присъдата остане във варианта, възприет от въззивната инстанция. При това положение настоящият съдебен състав намира, че липсват съображения, които да мотивират законосъобразното изменение размера на паричната гаранция, който е 1 000 лева и който до настоящия момент е обезпечавал безпроблемното протичане на наказателното производство, поради което счита, че по реда на инстанционния контрол, след като констатира, че обжалваното определение е незаконосъобразно, следва да го отмени. По изложените съображения и на основание чл.340, ал.3 във вр. чл.309, ал.2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение в настоящия състав О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение на Специализирания Апелативен наказателен съд, ІІ въззивен състав от 25 февруари 2016 година, постановено по внохд № 160 / 2014 година по описа на същия съд, с което по отношение на подсъдимия Й. Л. Й. е изменен размерът на паричната гаранция от 1 000 лева на 5 000 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от настоящия протокол на адвокат Ю. С. от САК. Председател: Членове: Секретар: