Р Е Ш Е Н И Е № 380 София, 04.08.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 110 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Николов от гр.В. Т. срещу решение №532 от 29.10.2008г. по гр.д.№862/08г. на В. окръжен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Неправилен бил изводът на съда, че владението върху процесния имот е изгубено след 1992г., поради което не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок след отмяната на ЗСГ за придобиване на собствеността по давност. Ответникът в производството община В. Т. не взема становище по жалбата. С определение №499 от 16.06.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, попадаща в приложното поле на чл.12, ал.2 от ЗСГ /отм./, за която не е заплащано обезщетение и която не е била отнемана фактически от собственика и; може ли да бъде придобита по давност такава земя и при какви условия, кои имоти се включват в обхвата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, какъв е техният статут, могат ли тези имоти да бъдат придобити по давност. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на В. окръжен съд е оставил в сила решение №578 от 02.07.08г. по гр.д.№203/08г. на В. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. П. Н. против община В. Т. положителен установителен иск – че ищецът е собственик на основание давностно владение и наследство на нива от 1 декар в местността “Т.”, в землището на с.Ар.. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца – П. Николов П. е закупил процесната нива от К. Дуполов, К. Дуполов и А. Дуполова с писмен договор от 18.08.1971г. и от този момент, до 1992г. е владял нивата като свой. Имотът не е отчуждаван, не е включван в селскостопанска организация, не е предоставян за ползване, не е възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, нито пък за него е изплащано обезщетение по ЗСГ. Обявен е за общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. От правна страна е прието, че договорът от 1971г. няма вещно прехвърлително действие и не легитимира праводателя на ищеца като собственик. Нивата не е придобита и по давност, тъй като ЗСГ спира течението на давността, а периодите от сключването на договора до влизане в сила на ЗСГ - 18.08.71г. - 30.03.73г., както и последващият период след отмяната на ЗСГ до преустановяване на владението – 20.03.90г. – до 1992г. не формират 10 годишния срок, изискуем по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на имота по давност. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Съгласно чл.12, ал.1 от ЗСГ /отм./, лицата, които се занимават със селскостопанска дейност, могат да притежават селскостопански имоти в размери, определени от МС съобразно характера на района. Тези размери са определени в ПМС №25/1975г. Притежаваните имоти над тези размери стават държавна собственост, като собственикът се обезщетява по цени, определени от МС – чл.12, ал.2 от ЗСГ /отм./. В чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ е предвидено, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, одържавени по отменения чл.12 от ЗСГ, след връщане на полученото парично обезщетение. Анализът на тези текстове сочи, че по реда на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ се възстановяват само реално отнетите по чл.12 от ЗСГ земеделски земи, за които е било платено парично обезщетение. Останалите имоти, които не са били отнемани от собственика, въпреки забраната на чл.12 от ЗСГ за притежаването им, не следва задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй като с отмяната на ЗСГ забраната отпада. Да се приеме противното означава да се придаде отчуждително действие на ЗСПЗЗ в случаите, при които имотите по чл.12 от ЗСГ не са били реално отнети, собствениците им са продължили да ги владеят и считат за свои и затова не са подали заявление за възстановяването им. Включването на тези земи във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината би било недопустим резултат от един реституционен закон. При действието на ЗСГ, имотите по чл.12 не са могли да бъдат придобивани по давност поради забраната на чл.29, т.4 от ЗСГ, освен от лицата по чл.15, ал.1, т.1 от ЗСГ, стига те да са отговаряли на условията на чл.12, ал.1 от ЗСГ и ПМС №25/1975г. След отмяната на ЗСГ, забраната на чл.29, т.4 отпада. От друга страна чл.5, ал.2 от З. се прилага само по отношение на имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които са изключени от приложното му поле и по-специално – от приложното поле на чл.10, ал.2 на ЗСПЗЗ, текстът не се прилага. След като бившият собственик не е поискал възстановяване на собствеността на основание чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ на имот, който не е бил реално отнеман от държавата по реда на чл.12, ал.2 от ЗСГ, този имот не е сред тези, които има предвид чл.5, ал.2 от З., той не влиза и във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и няма пречка да бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ. В настоящия случай праводателят на ищеца е закупил с частен писмен договор от 1971г. процесното лозе от 1 декар и го е владял до смъртта си през 1999г., а след това владението е продължило от ищеца. В землището на с.Арбанаси не е имало ТКЗС, този имот не е бил обобществяван, не е бил и отнеман по реда на чл.12 от ЗСГ, не е бил и заявен за възстановяване от бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ. Следователно общината не е имала основание да го включи във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. От друга страна след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ, владението на праводателя П. П., а след това и на ищеца Н. П. придобива правна значимост. Неправилно въззивният съд е приел, че владението е преустановено през 1992г. Този извод не е съобразен с показанията на свидетеля К. Д., който сочи, че имотът е бил обработван до смъртта на П. П., а тя е настъпила през 1999г., видно от представеното удостоверение за наследници. След неговата смърт владението е продължено от неговия син – ищецът Н. П., който именно е завел вещото лице в имота. Обстоятелството, че през последните години имотът е запустял не означава, че владението е изгубено. Веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби, а в случая няма данни то да е изгубено. Временната невъзможност на владелеца да упражнява фактическа власт върху вещта, без някой друг да е установил владение върху нея, не води до изгубване на владението. В случая от отмяната на глава първа и втора на ЗСГ, до предявяване на исковата молба през 2008г. владението не е изгубвано и имотът е придобит от ищеца по реда на чл.79, ал.1 от ЗС. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявеният иск да се уважи, съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №532 от 29.10.2008г. по гр.д.№862/08г. на В. окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на община В. Т., че Н. П. Н. е собственик на основание давностно владение по чл.97, ал.1 от ЗС на следния недвижим имот: нива от 1 декар в местността “Т.”, в землището на А., при граници П. В.П., Н. Г. П., Й. И. и К. Д., представляващ новообразуван имот 153.036 в местност “С.”, съгласно скицата на лист 4 по гр.д.№203/08г. на В. районен съд, при сегашни съседи – А. К. С., К. К. Д., К. К. Д., И. С. И., път и имот-общинска собственост. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: