Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 02.07.2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 829/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. С. С. Б. от гр. П., чрез нейния защитник – адвокат Е. Т., против въззивна присъда на Пернишкия окръжен съд, постановена по внохд № 9/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедлив. Искането е да бъде отменен съдебният акт и алтернативно: подсъдимата оправдана, или приложат разпоредбите на чл. 78а НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 4/10.02.2014 г., постановена по внохд № 9/2014 г., Пернишкият окръжен съд, наказателен състав, е отменил изцяло присъда № 1224/14.11.2013 г., по нохд № 1805/2012 г., на Районен съд гр. Перник, като вместо нея е признал подс. С. С. Б. за виновна в извършено престъпление на 06.12.2004 г. в гр.П. по чл. 311, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, условно на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години. Присъдил е направените разноски. По довода за необоснованост на съдебния акт: Въпросът за необосноваността на въззивната присъда не е предмет на касационна проверка, тъй като не е включен в касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Затова няма законно основание за обсъждане доводите на касаторката в тази насока. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна, съставът на престъплението, за което е била обвинена и осъдена от второинстанционният съд, че е извършена неправилна преценка на доказателствата и от там направен незаконосъобразен извод за виновността й. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, след събиране и на допълнителни доказателства – съдебно – техническа експертиза, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подс. С. Б., е осъществила от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен. На инкриминираната дата – 06.12.2004 г., подсъдимата в качеството си на длъжностно лице – „старши експерт” в сектор „Общинска собственост” при община Перник, в кръга на службата си е съставил официален документ – акт за частна общинска собственост, в който удостоверила неверни обстоятелства, подробно описани в мотивите и диспозитива на този съд, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и издадена заповед на кмета, на община Перник за продажба на недвижим имот. Изводите за виновността й в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, се подкрепят изцяло от събраните и проверени доказателства по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на св. А., Ч., Г., частично на кредитираните на св. Й., отчасти от обясненията на подсъдимата, подкрепени и допълнени от приложените многобройни писмени доказателства и експертно заключение на в. л. Н., изслушано пред въззивния състав, правилно оценени от предходната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимата е извършила престъплението, за което била обвинена. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, е законосъобразно. Липсват доказателства опровергаващи тези изводи. Обратно, събраните по делото такива, посочени по-горе са последователни, взаимно допълващи се, кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че тази подсъдима е автор на инкриминираното деяние. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са били обсъдени в мотивите на въззивния съд по повод на подадения протест. Същият на стр. 3 – 8, задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. В тази връзка подробно се е занимал с длъжностното качество на подсъдимата, като е точен извода, че обработването и разглеждането на преписки образувани по молби на граждани по § 1 от 235/1996 г. ПМС и свързаното с това съставяне на акт за частна общинска собственост, влизат изцяло в кръга на служебните й задължения, обсъден е и акта за частна държавна собственост, като официален документ съставен от нея, наличието на умисъл и целта по чл. 311, ал. 1 НК за използване на документа, на довода на защитата, че преписката била проверена от различни други хора и институции. С оглед на това правилно е било прието, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението, поради което и законосъобразно е била осъдена. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда по това обвинение. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което и не се нуждаят от преповтаряне. Неоснователно е и искането за приложение на чл. 311, ал. 2 НК. В конкретния случай, с оглед извършеното деяние в кръга на службата на подсъдимата, не са налице изискванията на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Твърдението, че „маловажността” на случая произтича от отдалечеността на времето на извършване на престъплението до реализирането на наказателната отговорност, не може да бъде възприето като законосъобразно. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и това възражение за неоснователно. Присъдата на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая съществено е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. Б., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, на които е дадена вяра, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установил точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила съставът на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е била осъдена за извършеното. Невъзприемайки правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че съставът на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, а такива не се сочат конкретно в жалбата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Понеже въззивния съд е изпълнил и задълженията си по НПК при постановяване на присъдата, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните правила на подсъдимата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са били подробни съображения, обсъдени са били направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита и това оплакване за неоснователно. При определяне размера на наказанието, са били подложени на задълбочен анализ, всички онези обстоятелства, които имат значение за отговорността на дееца. Направен е бил законосъобразен извод, че същото следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК. Точно са приложени принципите на индивидуализацията, поради което и определеният размер, е напълно справедлив. Санкцията е напълно съответна на тежестта, на конкретното посегателство, начина и мотивите за осъществяването му, данните за личността на дееца. По - голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. С оглед на всичко изложено, жалбата като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението на Пернишкият окръжен съд - оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4/10.02.2014 г., постановено по внохд № 9/2014 г., на Пернишкия окръжен съд, наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: