5 Р Е Ш Е Н И Е № 50 Гр. София, 09 март 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 86/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. К. А., защитник на подс. В. Б. С. против присъда № 20/26. 06. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 501/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата са релевирани доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с извода на въззивната инстанция, че случаят е особено тежък, като в тази връзка се поддържа, че в обвинителния акт отсъстват обстоятелства, които да обосновават наличието на този квалифициращ признак, а спецификата на процедурата, по която е разгледано делото на първа инстанция, не позволява да бъдат приети нови фактически положения. В същото време се възразява и срещу приетата от инстанциите по фактите скорост, като се твърди, че не е съществувала пречка да бъде установена друга величина, която е по-ниска от посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Направено е искане за отмяна на присъдата само в частта ѝ относно скоростта и относно наличието на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 от НК и за връщане на делото на въззивния съд само в тази част. В писмено възражение адв. Н. Ц., повереник на частния обвинител В. Д. С. излага контрааргументи срещу жалбата Подс. С. не се явява в съдебно заседание, редовно призован, и не изразява лично или чрез защитника си становище по основателността на жалбата. Повереникът на частния обвинител В. Д. С. – адв. Ц., счита, че обжалваната присъда не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което пледира за потвърждаването ѝ, както в частта относно правната квалификация на деянието, така и досежно наложеното наказание. Частните обвинители Ю. К. и Е. К., действаща лично и като законен представител на Й. К., не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и пледира присъдата на САС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 5779/07. 11. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 330/2016 год., Благоевградският окръжен съд е признал подс. В. Б. С. за виновен в това, че на 11. 07. 2014 год. при управление на МПС – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Д. В. Й., на С. Л. Й., на Н. Д. С. и на Ц. Д. С., както и телесни повреди на повече от едно лице: на Е. В. К., Й. Ю. К. и В. Д. Д. С. – средни телесни повреди, и на Ю. Л. К. – тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на три години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и на лишаване от правоуправление на МПС за същия срок, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане С. да бъде осъден по първоначалното обвинение, както и по жалба на подсъдимия и с присъда № 20/26. 06. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 501/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд е отменен в частта, с която подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление. В останалата част, включително и досежно наложеното наказание, присъдата на окръжния съд е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Приоритетно разглеждане следва да получат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани аргументите за неправилно приложение на материалния закон. Изразеното от жалбоподателя несъгласие с приетата от апелативния съд величина на скоростта не държи сметка нито за спецификата на диференцираната процедура, по която е разгледано делото от първостепенния съд и за предопределеното от нея съдържание на въззивната присъда, нито за особеностите на производството пред касационната инстанция. Подсъдимият е направил искане делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Предпочетената от него диференцирана процедура е свързана с признаване на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в замяна на благоприятното му третиране по реда на чл. 58а от НК той се е лишил от възможността да оспорва правно значимите обстоятелства, определящи правната квалификация и съставомерността на деянието. По силата на чл. 372, ал. 4 от НПК, след като се е убедил, че признанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, първостепенният съд е бил длъжен да приеме в мотивите си именно признатите от С. факти, сред които е и избраната от него скорост, равняваща се на 102 км/ч. Тази особеност на производството рефлектира и върху правомощията на въззивната инстанция, която извършва проверка на извода за подкрепеност на признанието от доказателствата от подготвителната фаза на наказателния процес. При положителен отговор, какъвто е и настоящият случай с оглед заключението на автотехническата експертиза, второинстанционният съд е обвързан от фактологията, описана в мотивите на проверяваната присъда. Ето защо, нито Благоевградският окръжен съд, нито САС е могъл да удовлетвори искането на защитата да бъдат възприети показанията на свид. Р. за скорост от около 70 км/ч. Що се отнася до настоящия състав, наред с изложеното по-горе, като допълнителен аргумент за невъзможността да бъде възприета претендираната от подсъдимия по-ниска скорост следва да бъдат изтъкнати правомощията на ВКС и спецификата на касационното производство. За разлика от първата и въззивната инстанция, касационният съд е такъв единствено по правото, поради което не може да установява нови фактически положения. Той се произнася съобразно фактическите рамки, поставени от долу стоящите съдилища. Единственото изключение от това принципно положение се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но настоящият казус безспорно не попада в посочената хипотеза. Несъстоятелни са и доводите, че като е приела, че случаят е особено тежък по смисъла на чл. 343, ал. 4, пр. 2 от НК, въззивната инстанция е признала подсъдимия за виновен по непредявено фактическо обвинение. Внимателният прочит на обвинителния акт недвусмислено показва, че на стр. 2 и 13 на подсъдимия са били предявени всички обстоятелства, които обосновават посочената правна квалификация, като те са свързани не само с проявлението на съставомерните последици много над минимално необходимото, но и с данните за подсъдимия като водач на МПС и с конкретното му поведение на инкриминираната дата. Те са били признати от С. и са съобразени от апелативния съд при преценката дали е налице коментираното квалифициращо обстоятелство. Проверката на обжалвания съдебен акт не установява наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възраженията за отсъствие на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 4, пр. 2 от НК – особено тежък случай, не се основават на закона и материалите по делото, поради което не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК дефинира особено тежкия случай като онзи случай, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Използваната от законодателя формулировка не дава основание за поддържаната в жалбата теза за приоритет на личната обществена опасност на дееца над тази на деянието. Напротив, визираните в чл. 93, т. 8 от НК предпоставки имат равностойно значение, а преценката за кумулативното им наличие се основава върху всички обстоятелства по делото. Този законосъобразен подход е следвала и въззивната инстанция при постановяване на присъдата. Изключителната обществена опасност на деянието е свързана преди всичко с броя на пострадалите от пътнотранспортното произшествие – осем души. Смърт е причинена на четирима от тях, като един от загиналите е дете на единадесет години. Сред останалите четирима пострадали също има дете. Всички те са получили различни по тежест телесни увреждания, които за трима от тях – Й. К., Е. К. и В. Д. С., са с медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда, а за Ю. К. – с тези на тежка телесна повреда, при това без каквато и да е прогноза за подобряване на състоянието му. Наред с това на последните двама пострадали е причинено повече от едно увреждане, което допълнително повишава степента на обществена опасност на деянието. Всички тези обстоятелства удовлетворяват критериите, залегнали в т. 4, б. „к“ на ППВС №1/83 год., защото, както правилно е отбелязала и въззивната инстанция, значително надхвърлят минимално изискуемото за съставомерност на деянието по чл. 343, ал. 4 от НК. Действително подсъдимият е неосъждан, но това обстоятелство съвсем не е единственото, което се взема предвид при преценката дали същият представлява голяма обществена опасност. За да приеме, че и втората кумулативно изискуема предпоставка е налице, апелативният съд с основание се е позовал на факта, че като професионален шофьор С. е следвало да бъде много по-внимателен при управлението на МПС, особено като се има предвид, че в конкретния случай е се е придвижвал по път с интензивно движение и е превозвал немалък брой пътници, част от които са били деца. Наред с това допуснатите от него в конкретния случай нарушения на правилата за движение и за престой и почивка го характеризират като невнимателен и неприлежен водач на МПС. Същото значение имат и предходните му административни наказания за неспазване на различни разпоредби от ЗДвП. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства мотивира и настоящия касационен състав да приеме, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 343, ал. 4, пр. 2 вр. чл. 93, т. 8 от НПК и материалният закон е приложен правилно. Тъй като с касационната жалба не са наведени доводи за явна несправедливост на наказанието, на основание чл. 347, ал. 1 от НПК настоящият състав не дължи произнасяне за наличие на касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 20/26. 06. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 501/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.