10 Р Е Ш Е Н И Е № 2 Гр. София, 11.01.2024г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия М. Кацарска т.д. № 2195 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. К. чрез процесуалния му представител – адв. И. К. срещу решение № 83/06.06.2022г., постановено по в.т.д. №32/2022г. на Апелативен съд –Велико Търново, с което е оставено в сила решение №27/20.12.2021г. по търг.дело №38/2021г. на Окръжен съд –Л. за отхвърляне на иска му по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.09.2020г., предявен срещу застрахователя по ГО – ЗК „Лев инс“ АД за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 25.05.2021г. до окончателното изплащане. Касаторът Г. К. твърди, че решението е очевидно неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че въпреки претърпените при ПТП множество увреждания /мозъчно сътресение, контузия на коляно и на гръден кош, множество счупвания на ребра/ и събраните доказателства, съдът неоснователно е приел, че не му се следва обезщетение и вина за произшествието има единствено и изключително той. Поддържа, че не могат да бъдат споделени изводите, че няма основание за претенция за непозволено увреждане и неслучайно органите на КАТ са съставили АУАН и НП от 06.10.2020г. на водач №1-Т. Т., който приемат за виновен за произшествието, и чиято вина се установявала и от констативен протокол №1688261. Твърди, че същият изцяло противоречи на заключението на САТЕ, което е изготвено една година след произшествието и вещото лице е работило само по предположения и догадки на водача Т. М. Т.. Според жалбоподателя автотехническата експертиза е изготвена едностранно и изцяло обслужва интересите на виновния водач. Поддържа се в жалбата, че не са обсъдени показанията на свидетелите на инцидента – съпругата и тъщата на ищеца. Твърди, че не е изяснено и здравословното му състояние с изслушаната съдебно-медицинска експертиза предвид липсата на компетентност на експерта, който не е ортопед. Предвид горното претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на исковата му претенция в пълен размер, както и присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа доводите си чрез процесуалния си представител – адв. И. К.. Ответникът по касационната жалба – Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 08.09.2022г. чрез процесуалния си представител юриск. К. И.. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В откритото заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител. С определение № 793 от 13.10.2023г. по т. дело № 2195/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд –Велико Търново на основание чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по следните въпроси: 1. „Какво е задължението на въззивния съд при сезиране с доказателствени искания при твърдени процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция?“ 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страната за порок при кредитиране на свидетелски показания от заинтересовано от спора лице и необосновност на заключението на експертизата и противоречието й с писмените доказателства?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Велико Търново е посочил, че първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа на всестранен и подробен анализ на всички събрани доказателства и направените правни изводи съответстват на приетата фактическа обстановка, поради което като въззивна инстанция ги споделя и възприема изцяло мотивите с оглед чл. 272 от ГПК. Въззивният съд е посочил също така, че „възраженията и доводите във въззивната жалба са неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда от такива пороци“ / стр.6 от решението/ и поради това го е потвърдил. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното: По първия процесуален въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. Съгласно приетото в т. 3 на ТР 1/2013г. на ОСТГК на ВКС при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото, въззивният съд може и служебно да назначи експертиза, когато тя е необходима за изясняване на делото, без да е обвързан от ограниченията на чл. 266 ГПК. Налице е практика на ВКС, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение, като в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. №1851/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №26/19.03.2018г. по гр.д.№554/2017г. на ВКС, 4 г.о. и др. В постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 195 ГПК, обективирана в служебно известните на настоящия състав и споделящи се от него решения № 188 от 15.05.2012г. по гр.д.№ 588/2011г. на ІІІ г.о.; № 324 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 392/2011г. на ІІ г.о.; № 145 от 19.02.2020 г. по т.д. № 3004/2018 г. на ІІ г.о. и др., е въприето, че съдът е длъжен както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът не притежава, но които имат отношение към обосноваността на решението, поради което щом за установяване на релевантните факти относно настъпилото ПТП и телесни увреждания на ищеца, са необходими специализирани знания и въпреки изслушаните експертизи последните не са напълно изяснени, решаващият въззивен съд е длъжен да назначи и разширена комплексна съдебна експертиза, като определи състава й с оглед сложността на въпроса и необходимата компетентност на вещите лица. По поставения въпрос е формирана практика и с решение №113/ 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно което за да основе решението си на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. В решение №267/04.03.2014г. по гр.д. №30/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. е прието, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №58/13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 241/23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 57/06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и др. В тях се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, като оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. По втория процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото също е налице константна практика на ВКС, обективирана в обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др. актове, като решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните, тъй като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 272 ГПК, в която е предвидена възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не освобождава въззивния съд от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение 4/18.02.2016г. по гр.д.№3322/2015г. на ВКС, 2 г.о., както и цитираните в него 157 от 8.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. ІІ т. о. и решение 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на 2 г. о. на ВКС, с които изрично се приема, че предвидената в ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, не дерогира изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Същата не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка събраните доказателства и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство / чл. 269 ГПК/. По приложението на чл. 172 ГПК също има непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 3244/2016 г., IV г.о. / с цитирани в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, решение по гр. д. № 1499/2018 г., IV г.о. и мн.др., според която съдът е длъжен да извърши преценка за обективността на показанията на заинтересовани от изхода на делото лица и доколко поведението на свидетелите и данните по делото изключват заинтересоваността им да е повлияла на достоверността на показанията им; съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но трябва да аргументира защо ги кредитира, или защо ги отхвърля и съответно какво приема за установено по отношение на правнорелевантните факти. Както се посочва изрично и в постановеното, служебно известно на състава решение №159/22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на ТК, 2 т.о. на ВКС, по действащото гражданско процесуално право не съществува ограничение по отношение на една или друга категория лица, които е допустимо да бъдат разпитани като свидетели, с изключение на тези, имащи качеството на страна в процеса, на съдия или на повереник на страната по същото дело. Дори и да са заинтересовани от изхода на спора лица, съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само на това основание, а е задължен да прецени достоверността им чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Същото задължение има съдът и когато двама свидетели дадат противоречиви показания - да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство. Следователно с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само това, че един свидетел твърди противното на това, което казва друг по отношение на относими към спорното право факти и се намира в близка родствена връзка със страната, посочила го за свидетел, без съдът да е изложил мотиви защо приема, че именно този свидетел не е безпристрастен и не възпроизвежда вярно възприетите факти, не е достатъчно, за да се отрече достоверността на показанията. Нещо повече съдебното решение може да бъде основно и само на показанията на лицата по чл. 172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. В последователната си практика ВКС поддържа разбирането, че преценявайки данните за заинтересованост на свидетелите по правилото на чл. 172 ГПК съдът може да приеме, че макар и заинтересован, свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а друг свидетел, който няма данни да е заинтересован, да е възприел фактите погрешно, да не е способен да ги възпроизведе в показанията си, или да ги възпроизвежда недостоверно. Във всички случаи, обаче, необсъждането във въззивното решение на показанията на всеки един от разпитаните свидетели и неизлагането на съображения защо съдът приема едните за достоверни, а другите отхвърля без аргументация за онези обективни обстоятелства, които са свързани с възприемане на установяваните факти, изключва формираното въз основа на преценката вътрешно убеждение на решаващия съд, което е негово суверенно право, но не е произволно, а трябва да е в съгласие с процесуалния закон, изискващ постановеният съдебен акт да е обоснован и убедителен. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната съдебна практика по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение не е съобразено с горепосочената практика на ВКС по процесуалните въпроси. Великотърновски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като не е изложил свои съображения по заявените във въззивната жалба доводи относно кредитирането на свидетелските показания и експертните заключения. Апелативен съд – Велико Търново въпреки възраженията на жалбоподателя - настоящ касатор, че и обжалваното решение, и заключението на автотехническата експертиза се основават единствено на показанията на свидетеля Т., който е другия водач в процесното ПТП и срещу когото е реализирана административно-наказателна отговорност с влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение при процесното ПТП, т.е. пряко заинтересован от спора, и при наличие на подкрепящи се взаимно показания на двете свидетелки Р. и Л. относно недаване на мигач от водача Т., не е обсъдил защо се възприемат само показанията на единия от свидетелите, нито е обсъдил защо кредитира заключението на оспорената експертиза, основано само на показанията на водача Т.. В решението на въззивния съд не са изложени никакви мотиви относно кредитирането на свидетелските показания, нито изложение по доводите, а се е ограничил с изречението, че „възраженията и доводите във въззивната жалба са неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда от такива пороци“ / стр.6 от решението/. Препращането от въззивния съд към мотивите на първоинстанционния, погрешно записан в решението като Плевенски окръжен съд, макар че атакуваното съдебно решение е постановено от друг съд - ОС – Ловеч, не променя горния извод. В обжалваното решение на стр. 3 и 4 са обсъждани и изложени твърдения относно допълнителна искова молба от ищците и допълнителен отговор от ответника ЗД „Евроинс“ АД, които очевидно не са свързани с настоящото дело, тъй като по делото има само един ищец и ответник е друго застрахователно дружество, т.е. изложението в тази част не кореспондира с данните по делото. АС – Велико Търново е посочил в решението си, че „възраженията и доводите във въззивната жалба са неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда от такива пороци“ / стр.6 от решението/, но не е обсъдил и изложил мотиви по конкретно заявените доводи в жалбата относно кредитирането на свидетелските показания и на изслушаните експертни заключения. Въззивният съд се е отклонил и от практиката по първия поставен въпрос, задължаваща го да назначи за вещо лице специалист със съответна на поставените на експертизата въпроси и задачи специалност, като неправилно не е допуснал повторна съдебно-медицинска експертиза при въведени възражения относно компетентността на вещото лице. Оплакването на въззивника, настоящ касатор, за допуснатото от първостепенния съд нарушение на процесуалния закон по чл. 195 и сл. от ГПК при назначаване на вещото лице по изслушаната от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза относно неговата компетентност, а именно, че не е ортопед дори не е обсъдено от въззивния съд. АС - Велико Търново е нарушил и разпоредбите на чл. 201 от ГПК и чл. 202 от ГПК, които го задължават да прецени експертното заключение във връзка с останалите доказателства по делото и да назначи допълнително или повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти, ако депозираното заключение не е достатъчно пълно и ясно или е необосновано и възниква съмнение за правилността му. Изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на автотехническата експертиза, без да е аргументирано защо се кредитира, е изготвено в противоречие с приетите неоспорени писмени доказателства по делото, а именно протокола за ПТП, АУАН и наказателното постановление. Липсват каквито и да е изложени мотиви от Апелативен съд – Велико Търново защо кредитира заключение, основано на лична преценка на експерта какви са щетите по автомобила на водача Т., при положение, че относно същите има изрично отбелязване в неоспорения протокол за ПТП, съставен от служител на МВР, подписан от водачите, без забележки и възражения. АС – Велико Търново не е изложил мотиви защо кредитира това заключение в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 15 по т.д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т.д. № 750 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн.др., в която се приема, че протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител на МВР/, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ, но дори и в хипотезата, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява факта на направеното волеизявление от участника в ПТП и съдържанието му, протоколът за ПТП се ползва с доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола. Водачът Т. не е възразил нито срещу описания в протокола механизъм на ПТП, нито срещу констатираните със същия вреди по автомобилите, а е подписал същия без забележки. Противоречието е следвало да бъде съобразено от въззивния съд с уважаване на искането на въззивника за нова автотехническа експертиза, която да се основава на всички обективно събрани по делото доказателства. Отделно е следвало да бъде изрично обсъдено в акта на апелативния съд защо се кредитира заключението на така изготвената експертиза, а в обжалваното решение такива мотиви липсват. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са довели до необоснованост на въззивното решение, с оглед на което налагат отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 от ГПК вр. с чл. 293, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, като следва да бъде отменено изцяло и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи повторна съдебно-медицинска експертиза, като съобрази специалността на определеното вещо лице със сочените от ищеца травми, както и повторна автотехническа експертиза със задачи по жалбата, като съобрази при поставянето на същите и гореизложените съображения. При постановяване на въззивното решение при новото разглеждане на делото, съдът следва да изложи мотиви дали кредитира или не събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Предвид връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №83/06.06.2022г., постановено по в.т.д. №32/2022г. на Апелативен съд –Велико Търново. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.