Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 42   София, 19.04.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 593/2009г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Т” ЕО. , гр. С. срещу решение № 15 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 330/2008г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено постановеното от С. районен съд решение № 77 от 15.10.2008г. по гр. д. № 227/2008 г. и са отхвърлени предявените от „Т” ЕО. , гр. С. срещу “В” О. , гр. Д. искове: иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 11 232 лв. – цена по фактура № 8/07.04.2003 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 302 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 07.04.2003 г. до датата на исковата молба. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивното решение поради противоречието му със закона, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за незаконосъобразен извода на въззивната инстанция, че процесната фактура не доказва възникването на правоотношение между страните по договор за продажба на отразените в нея стоки и по-конкретно – получаването на стоките от ответното дружество. Според него, безспорният факт на включването на фактурата в дневника за покупко-продажби по ДДС за 2003 г. и ползването на данъчен кредит по нея за същата година представляват извънсъдебно признание на вземането, което неправилно не е съобразено от решаващия състав. С определение № 700 от 09.11.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е прието, че въпросът, който е значим на настоящото дело, е този за правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит. Ответникът по касация – “В” О. , гр. Д. не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. За да отхвърли предявения от „Т” ЕО. , гр. С. срещу “В” О. , гр. Д. иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, Габровски окръжен съд е счел, че за ответното търговско дружество не е възникнало задължение за заплащане на исковата сума 11 232 лв., представляваща цена на шкафове и дървен материал, описани в процесната фактура № 8 от 07.04.2003 г. Този извод е направен поради приетото от съда, че фактурата е неистински документ, тъй като не е подписана от посоченото за “получател” лице Г. Л. /а от лицето Д. Н. / и поради това не удостоверява отразения в нея факт на предаване и приемане на стоките. Като неприложима към настоящия случай е преценена разпоредбата на чл. 301 ТЗ за потвърждаване действията на лицето Д. Н. , подписал процесната фактура, с мотива, че същият не е лице, действало без представителна власт. Решаващият състав е счел, че всички останали доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на счетоводната експертиза и отчетът до А. за следприватизационен контрол – също не установяват стоките да са постъпили реално в склада на ответника-купувач, с оглед на което е приел, че не се дължи и плащането им. Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Неправилно процесната фактура № 8 от 07.04.2003 г. е преценена като неистински /неавтентичен/ документ. Решаващият състав не е съобразил твърдението на самия ищец, заявено изрично в съдебно заседание на 03.09.2008 г., че фактурата не е подписана от посоченото в нея лице Г. Л. – законен представител на ответното дружество към датата на съставянето й, а от упълномощеното от същия лице Д. Н. /упълномощаването е безспорно установено от показанията на самия упълномощител Г. Л. , разпитан като свидетел в първоинстанционното производство/. Следователно, в случая не се касае за същинско оспорване истинността на документ по смисъла на чл. 193 ГПК, а за преценка доколко действията на подписалото фактурата лице ангажират имуществената сфера на ответното дружество. При тези данни, необосновано въззивната инстанция е счела, че формалната доказателствена сила на процесната фактура е оборена и че тя не удостоверява предаване на описаните в нея стоки, респ. че не е възникнало задължение за плащане на цената им. Независимо от горното, следва да се посочи, че отразеното във фактурата задължение съществува дори да се приеме, че същата е неистински /неавтентичен/ документ. От една страна, фактът на реално предаване на стоките е установен изрично по делото от показанията на свидетелите Г, неправилно преценени от въззивния съд като неубедителни, без да е отчетено съответствието им с останалите доказателства. От друга страна, само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата – представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като главният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ бъде уважен изцяло за сумата 11 232 лв., представляваща цена на продадени стоки по фактура № 8 от 07.04.2003 г. С оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума следва да бъде начислена законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2008 г. – до окончателното й изплащане. Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения с него и имащ аксецорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Върху дължимата сума 11 232 лв. следва да бъде начислена и лихва за забава. В съответствие с установеното в чл. 327, ал. 1 ТЗ правило, забавата в случая е настъпила на датата на издаване на фактурата – 07.04.2003 г., когато е извършено предаването на стоките. Обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва ,обаче, да бъде присъдено от тази дата, а само за период от три години преди подаването на исковата молба /02.04.2005 г. – 02.04.2008 г./, предвид заявеното от ответника в писмения му отговор по чл. 131 ГПК възражение за давност, което настоящият състав намира за основателно. Според заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза от 22.08.2008 г., за посочения период законната лихва върху неплатената цена на процесните стоки възлиза на сумата 4 457.55 лв. За тази сума именно е основателна втората претенция, като за разликата до пълния й предявен размер 7 302 лв. – същата следва да бъде отхвърлена. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички инстанции съразмерно с уважената част от исковете в размер на сумата 2 321.76 лв.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 15 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 330/2008г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т” ЕО. , гр. С. срещу “В” О. , гр. Д. иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 11 232 лв. – цена по фактура № 8/07.04.2003 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 457.55 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 02.04.2005 г. до 02.04.2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “В” О. , гр. Д., ул. “. № 4, да заплати на „Т” ЕО. , гр. С., ул. ”Г” № 1* вх. А, ет. 4, ап. 10, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 11 232 /единадесет хиляди двеста тридесет и два/ лева – цена по фактура № 8/07.04.2003 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2008 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 457.55 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава върху първата сума за периода от 02.04.2005 г. до 02.04.2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА “В” О. , гр. Д. да заплати на „Т” ЕО. , гр. С. разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 2 321.76 лв. /две хиляди триста двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: