Р Е Ш Е Н И Е № 401 гр. София, 17 март 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА При участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Севдалин Мавров дело № 907/2013 година. В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия Р. П. С.. Атакува се възивното решение № 6 от 21.02.2013 год. по ВНОХД № 861/2012г. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е отменена присъда № 184 от 20.06.2012 г. по НОХД №88/2012г. на Софийски градски съд, относно предявените граждански искове, като производството в гражданскоправната му част е прекратено. Съдът е потвърдил присъдата в останалата й част. В жалбата са визирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК – нарушения на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се иска: оправдаването на подсъдимия; връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане; намаляване размера на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените в нея основания и доводи. В допълнение се изтъкват доводи за липса на мотиви във въззивното решение и игнориране обясненията на подсъдимият С.. В съдебно заседание присъства гражданският ищец и частен обвинител И. Ч., който изтъква доводи в полза на въззивния акт. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените основания и доводи и становищата на страните, установи следното: С цитираната присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че около 19.00 ч. на 10.01.2011 г. в апартамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] умишлено умъртвил А. И. И. и убийството е извършено по особено мъчителен начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. с чл. 115 НК и чл. 57 и чл. 54 НК е осъден на СЕДЕМНАДЕСЕТ години лишаване от свобода, които на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да сед изтърпят при първоначален „строг” режим в затвор, като на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното му задържане. Осъден е да заплати на В. Л. И. лично и със съгласието на законния й представител Л. А. И. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Отхвърлен е предявеният иск от Л. А. И. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението. Подсъдимият е осъден да заплати на И. А. Ч. и А. Г. Ч. по 60 000 лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и разноските по делото в размер на 3138.53 лв. и държавна такса от 8000 лв. По жалба на подсъдимия с второинстанционния акт, присъдата в гражданскоправната й част е отменена изцяло и производството в тази му част е прекратено. Присъдата е отменена и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати 8 000 лв. държавна такса. Съдът е потвърдил първоинстанционният съдебен акт в осъдителната му част. Касационната жалба е неоснователна. В голяма степен тя преповтаря доводите, залегнали във въззивната жалба относно незаконосъобразността на съдебния акт, в частност на приетата правна квалификация на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК. Настоящият състав, счита че квалификацита е законосъобразна, тъй като и двете предходни съдебни инстанции са се постарали да изложат подробни мотиви в тази насока, които се подкрепят и от настоящия състав. Въззивната инстанция дори прави корекция на мотивите на присъдата относно умисъла, с който е извършено престъплението, тъй като фактологията, която описва изпълнителното деяние на убийството и поведението на подсъдимия по време и веднага след извършеното от него, напълно обективизират формата на вина, като пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин, каквото е и изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Съдът е изложил убедителни съображения на кои факти се дава вяра и на кои не, както и на кои се гради направеният извод за виновността на подсъдимия С.. В конкретния случай, за да се определи правилно правната квалификация на деянието от съществено значение е и механизмът на самото умъртвяване. В самия процес на задушаване на пострадалата от подсъдимия С., позата, в която той се е намирал над тялото й, както и интезитета на натиск с ръце спрямо дихателните отвори на лицето й, така също и съпротивата, която тя е оказала, онагледяват в пълна степен квалифициращия признак „особено мъчителен начин”. Тези действия от страна на подсъдимия са обективирани и подкрепени от свидетелеските показания на Д. и съдебно-медицинските експертизи, които по своята същина са непротиворечиви и взаимно се допълват. Видно от заключението на СМЕ на труп № 49/2011г., вещите лица са констатирали кръвонасядания на носа и горния клепач на дясното око, охлузване на челото в дясно, травматичен кръвоизлив от носа, кръвонасядания на лигавицата на горната и долната устни, кръвонасадяния по шията по цялата й дължина, кръвонасядане на подлежащите мускули и меки тъкани. От своя страна, това говори за достоверност на показанията на св. Д. за нанасяне на удари от страна на С. по лицето на И.. Д. е бил употребил не малко количество алкохол, но това не е попречило правилно и обективно да възприеме случващото се. Касационният съд напълно се съгласява с мотивите на въззивната инстанция, за кредитирането на посочените доказателствени стредства за сметка на други, които са били отхвърлени и от първата инстанция. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите на този съд за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, са напълно законосъобразни. Въззивният съд е в правото си да приеме един доказателствен източник за достоверен или не. В тази насока, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства е мотивирал отказа си, защо отхвърля обясненията на подсъдимия С.. Истанциите по фактите изцяло са изпълнили задължениеята си по чл. 13 и 14 НПК и в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и средствата, предвидени в НПК. Ръководейки се от закона, са постановили решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнили са задълженията си относно събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени с необхофимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност, което е отразено в мотивите на СГС /л. 189 – 193/ и решението на САС/л. 83 – 87/. Направена е и обстойна проверка на защитаната версия, изложена от подсъдимия. Позоваването от страна на защитата на накърняване правото на защита на подсъдимия, като не е била разкрита обективната истина по делото и не е допусната исканата съдебно-медицинска експертиза, при наличната доказателствена съвкупност, не налага извод за недоказаност на обвинението по отношение на авторството на С.. Извършените съдебно – медицинска експертиза на труп № 49/2011г. /л. 117 от ДП/ и такава по писмени данни № 17/2011 г. /л. 127 от ДП/, а впоследствие потвърдени с разпити на вещите лица в хода на съдебното следствие, напълно изчерпателно очертават причината за смъртта на пострадалата И., както и състоянието, в което тя се е намирала непосредствено преди вредоносния резултат. Независимо че при изследване на травматични увреждания на пострадалата е установено, че рогчетата на подезичната кост и на щитовидния хрущял са здрави, останалите увреждания, както и кръвонасядането на носа, лигавицата на горната и долната устни, вещите лица са били категорични за причината за смъртта, а именно механична асфикция. По неоспорим начин е доказано, че изтеклата кръв по матрака е именно от носа на жертвата. Тези данни, съпоставени с останалите доказателства по делото, са били достатъчни на въззивната инстанция, за да отхвърли искането за извършването на нова съдебно-медицинска експертиза. С оглед на гореизложеното, касационната проверка на въззивното решение, потвърждавайки в осъдителната й част присъдата спрямо С., не констатира решаващите инстанции да са придали на събраните доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Претендираните нарушения на процесуалните правила и в останалата част са неоснователни, защото доказателствената съвкупност представлява непротиворечиво единство от източници, на което са противопоставени само обясненията на подсъдимия, чието съдържание се свежда до отказът му да приеме обективно установената фактическа обстановка. Доводите от страна на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание също не могат да бъдат споделени. И двете предоходни съдебни инстанции са взели предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Следва да се подчертае, че възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия също изключват възможността да не е съзнавал, че с действията си в инкриминираната вечер не би могъл да предизвика съставомереня резултат. В този смисъл е и поведението му, според което непосредствено след като установил заедно със св. Д., че пострадалата е мъртва, напуснал мястото на инцидента и направил опит да прикрие периода от време, в което е пребивавал в апартамента. Изхвърлил е в контейнера за смет част от приобщените по-късно по делото веществени доказателства и не изчакал идването на полицейските органи. Този извод е подкрепен и от извършената съдебно-психиатричната експертиза /л.190 от ДП/, относно данните за личността и характера му. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че се касае за висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и дееца, като наложеното му наказание отговаря на целите по чл. 36 НК. При посочените съображения жалбата от страна на подсъдимия С. е НЕОСНОВАТЕЛНА и атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касациионен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 6 от 21.02.2013 год. по ВНОХД № 861/2012г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: