РЕШЕНИЕ № 50184 София, 12.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 28.11.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 204 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ответника Гаранционен фонд срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ищецът Д. Д. не изразява становище. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса “Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди да анализира релевантните по делото обстоятелства съобразно общите и специфичните за отделния случай критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД?“. По същество съдът прие следното. По жалба на ответника въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че произшествието е настъпило на автомагистрала „Т.“, като лекият автомобил, в който е пътувал ищецът, движещ се в дясната лента, е бил изпреварен от неизвестен тежкотоварен автомобил, при което е настъпил удар между задната дясна част на полуремаркето на последния и предната лява част на лекия автомобил. След това настъпил втори удар на лекия автомобил в лявата разделителна мантинела, след което бил ударен и от попътно движещия се друг тежкотоварен автомобил. Изводите си относно механизма на произшествието съдът е основал на показанията на свид. Я., управлявала лекия автомобил, и показанията на свид. Х. (полицейския инспектор, посетил мястото и съставил протокола за ПТП), както и самия протокол за ПТП. Заключенията на автотехническата експертиза съдът е намерил за неустановяващи механизъм на произшествието, различен от описания в протокола и от свидетелите. Относно претендираните за обезщетяване вреди съдът е приел, че липсата на видими увреждания към момента на произшествието и съставянето на протокола за ПТП не изключва възможността такива увреждания да са били получени. Въз основа на представения амбулаторен лист е приел за установено, че при извършения същия ден, в 18.30 ч., медицински преглед на ищеца са били установени множество травми, които не са видими без преглед от специалист, което обяснява и неотразяването им в протокола за ПТП, а обстоятелството, че ищецът, заедно със свид. Я., е останал на мястото на произшествието в продължение на няколко часа, не изключва връзката между описаните в амбулаторния лист увреждания и произшествието. Съобразил е и втория представен амбулаторен лист от м. ноември 2016 г., както и изнесеното от свид. П. и заключението на назначената медицинска експертиза, в резултат на което е обосновал крайния извод за наличие на процесните травми и за причинна връзка с произшествието. Извода за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 30 000 лв. въззивният съд е основал върху вида на уврежданията, интензивността и продължителността на болките и страданията, предизвиканата от това промяна в начина на живот и конкретните икономически условия в страната, в частност проявлението им чрез законоустановените лимити на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Предявеното от ответника възражение за съпричиняване съдът е отхвърлил като неоснователно, приемайки въз основа на показанията на свид. Я. и допълнителното заключение на медицинската експертиза, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, а с оглед приетия за установен механизъм на произшествието коланът не би могъл да предотврати настъпването на травми при странично движение на тялото. Основателни са изложените оплаквания за необоснованост на въззивното решение по отношение на процесните травматични увреждания и причинната връзка между тях и произшествието. В тази насока установените от въззивния съд конкретни обстоятелства не са анализирани във взаимната им връзка, поради което и решаващият фактически извод за доказана причинност се явява необоснован. Така установено е, че произшествието е настъпило около 10.40 ч. на 18.08.2016 г. Свид. Х., в качеството си на полицейски орган, посетил местопроизшествието не по-късно от 12.30 ч., когато съставил протокола за ПТП. На място свидетелят установил, че ищецът и свид. Я. били във видимо добро състояние, без наранявания, макар и уплашени. За първи път лекарска помощ ищецът потърсил около 18.30 ч. в [населено място], където били установени контузии на шията, на долната част на гърба и таза, на коляното и на неуточнени части на стъпалото, повърхностна травма на окосмената част на главата. Същия ден на ищеца били поставени шийна яка и гипсова шина за лявото ходило. Според представените доказателства (втори амбулаторен лист, съставен от същия лекар) за втори път ищецът потърсил лекарска помощ на 08.11.2016 г., когато били установени персистиращи в главата и шията, намалели, но неотзвучали болки в долната част на гръбнака и таза, все още оточна и с ограничени и болезнени движения колянна става, последното наложило извършването на пункция и поставянето на ортеза. Въз основа на тези амбулаторни листове е било съставено съдебно-медицинско удостоверение на 25.11.2016 г., според което при извършения на тази дата преглед видими травматични увреждания не са установени, като са възпроизведени констатациите в двата амбулаторни листа. Аналогично е и съдържанието на основното и допълнителното заключение на назначената медицинска експертиза, основани единствено на посочената първична медицинска документация. Същевременно показанията на свид. П. в тази насока установяват, че в продължение на около три месеца ищецът е изпитвал болки и не можел да се обслужва сам, първите 20 дни не е можел да става от леглото, постоянно се оплаквал от болки в кръста и крака. При обсъждането на горните доказателства и факти въззивният съд се е ограничил да посочи, че липсата на отразени в протокола за ПТП видими телесни увреждания не изключва възможността такива да са настъпили; че изминалото между произшествието продължително време и момента, в който ищецът е потърсил лекарска помощ, също не изключва такава причинна връзка; че няма основание да не бъдат възприети за достоверни показанията на свид. П. предвид липсата на заинтересованост и на опровергаващи ги доказателства. Макар и сами по себе си правилни поотделно, тези разсъждения не обосновават възприетия краен извод за проведено пълно доказване на причинната връзка, тъй като не отразяват връзките между отделните доказателствени средства и установените с тях факти и не държат сметка за съществуващите непълноти и неясноти във фактическата обстановка по делото. Не е установено обективно възможно ли е от медицинска гледна точка процесните увреждания да се проявят като симптоматика едва продължително време след произшествието, в конкретния случай около шест часа, с оглед липсата на видими симптоми на мястото на произшествието. Не е установено също описаното от свид. П. сериозно влошено състояние на ищеца за около три месеца, отразено и във втория амбулаторен лист, обективно възможно ли е да се дължи на описаните в първоначалния амбулаторен лист контузии. При положение, че състоянието на ищеца е било значително влошено, и то за продължителен период от три месеца (от произшествието на 18.08.2016 г. до съставянето на съдебно-медицинското удостоверение на 25.11.2016 г., когато е констатирана липса на видими травматични увреждания), остава неустановена причината, поради която ищецът не е потърсил допълнително медицинска помощ, най-малко от личния си лекар, за целия тримесечен период въпреки твърдяното особено тежко състояние; неустановена е и причината, поради която не са били проведени каквито и да било специализирани изследвания и при двата прегледа, както и причината за ускореното възстановяване в края на периода (с оглед отока на лявото коляно с близо тримесечна давност към момента на прегледа на 08.11.2016 г., но липсващ на 25.11.2016 г. при извършения от съдебния лекар преглед). Посочените непълноти и несъответствия дават достатъчно основание да се приеме, че наличието на причинна връзка между процесните увреждания и произшествието не е доказано пълно съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК при доказателствена тежест за ищеца, поради което следва да се приеме, че такава причинна връзка не е налице. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил необосновано решение – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, поради което същото следва да бъде отменено, като се отхвърли предявеният иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изхода на делото държавната такса и разноските за първоинстанционното производство остават за сметка на държавата (арг. чл. 78, ал. 6 ГПК). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направените искания и представените списъци по чл. 80 ГПК и писмени доказателства ищецът следва да заплати на ответника направените за всички инстанции разноски общо в размер на 1815 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 260006/18.09.2020 г. по т. д. № 311/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 112/24.02.2020 г. по т. д. № 695/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, вместо което постановява: Отхвърля като неоснователен предявения от Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу Гаранционен фонд, [населено място], [улица], иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва, за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие на 18.08.2016 г. от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. Осъжда Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1815 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: