4 Р Е Ш Е Н И Е № 136/2011 София, 01.03. 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 414/2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Л., чрез пълномощника му адв.В.Я., против решение № 1537 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1973/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 07.08.2009 г. по гр.д. № 2809/2008 г. на Варненския районен съд в частта за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., за изтекла лихва до подаване на исковата молба за разликата над 5 212,69 лв. до 9 856,63 лв. и за законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението по справедливост- касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], чрез пълномощника му юрк.В.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Третото лице-помагач [фирма],чрез пълномощника му адв. П. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Третото лице-помагач Държавата не изразява становище. С определение № 39 от 20.01.2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора- ищец част на основание чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 на ППВС № 4/1968 г. По жалбата на ответника срещу решението в уважената част на исковете не е допуснато касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че с оглед продължителния период на възстановяване и настъпилата вследствие на трудовата злополука трайна нетрудоспособност и инвалидност за срок до 01.04.2011 г. обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост в размер на 15000 лв., като за разликата до предявения размер 50000 лв. искът е неоснователен. При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му от трудовата злополука на 22.09.2005 г.неимуществени вреди, въззивният не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в т. 11 на ППВС № 4/68 г., според които понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. В случая тази преценка въззивният съд не е извършил, тъй като не е съобразил всички обстоятелства в случая, имащи значение за определяне размера на репарацията. Установено е по делото, че на 22.09.2005 г. по време на работа при пренасяне на кетърингови кутии ищецът е паднал от няколко метра височина върху бетонова настилка. Получил е комбинирана травма глава- гърди: многофрагментарно счупване на черепа, тежка контузия на мозъка, остър хематом над твърдата мозъчна обвивка, левостранен хемоторакс- кръв в гръдната кухина. Откаран е в безсъзнание в болница, където е проведено оперативно лечение, престоят там е от датата на злополуката до 04.11.2005 г. В периода 06.02.- 13.02.2006 г. е проведено оперативно лечение за пластика на костния дефект. Към момента на тройната съдебно-медицинска експертиза- близо 4 години след трудовата злополука вследствие черепно-мозъчната травма ищецът е с нарушение на паметта и интелекта- тежка травмена енцефалопатия и тежък психоорганичен синдром с глобарна деменция, налице е тежко нарушение на мнестичните възможности- фиксационната памет и ретенционната /дълговременната/ памет. С ЕР на НЕЛК № 0775/21.06.2007 г. му е определена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ за срок от 2 години- до 01.05.2008 г., като според направените психологично и психиатрично освидетелстване налице е тежко нарушение на способността му за ориентация в семейна и социална среда, за извършване на елементарни действия от бита и грижи за себе си и околните, необходима му е ежедневна грижа и помощ от близките му. С ЕР на ТЕЛК №1010/24.04.2008 г. е преосвидетелствуван като му определена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ за срок 3 години- до 01.04. 2011 г.Според заключението на тройната експертиза възможността за бъдещото пълноценно включване на ищеца в социалния живот и способността му да полага физически и интелектуален труд е напълно загубена. От свидетелските показания е установено, че дълго време е било необходимо отново да се учи да ходи, да говори, да се обслужва, че паметта му, способността му да общува, да се придвижва навън, да извършва ежедневните си дейности, да чете и пише не са възстановени. Установено е, че ищецът е бил на възраст 31 години към момента на трудовата злополука, семеен е и с две деца. Въззивният съд не е отчел всички тези установени обстоятелства, които обуславят определяне размера на обезщетението в съответствие с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед тежките травматични увреждания на ищеца, проведеното лечение и неговата продължителност, болките и страданията, трайните негативни последици от черепно-мозъчната травма-тежки нарушения на паметта и интелекта, препятстващи самостоятелното му обслужване, контактите му в семейството, социалните му контакти, професионалната му реализация, неблагоприятната прогноза, както и младата му възраст, че обезщетение в размер на 50000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част и на ищеца да се присъди още сумата 35000 лв./разликата над уважения от въззивния съд размер 15000 лв. до предявения размер 50000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането- 22.09.2005 г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца заплатените за настоящото производство разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1343,46 лв. за оказаната безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА за отговора на касационната жалба на ответника, по която не е допуснато касационно обжалване. Ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1537 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1973/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 07.08.2009 г. по гр.д. № 2809/2008 г. на Варненския районен съд в частта за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., за изтекла лихва от 22.09.2005 г. до 17.04.2008 г.- датата на подаване на исковата молба за разликата над 5 212,69 лв. до 9 856,63 лв. и за законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Летище В., да заплати на Ц. Г. Л. от [населено място], [улица], вх. А, ет.2, ап.16, на основание чл. 200 КТ още 35000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 22.09.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.09.2005 г. до окончателното й изплащане, както и 4000 лв. разноски. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв. В. Т. Я. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] възнаграждение в размер на 1343,46 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1400 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: