1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 18 СОФИЯ, 11.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1446/2020 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 406 от 02.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1487 от 11.12.2019 г. по в.гр.д. № 1546/2019 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 2523 от 07.06.2019 г. по гр.д. № 2459/2018 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. Й. против Ц. И. С. и С. В. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху УПИ ... в кв. ... по ПУП на [населено място], общ. А., с площ 483 кв.м, като премахнат незаконно изградената сграда, с която навлизат в имота му. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, и да изложи убедителни мотиви защо приема за доказани или недоказани определени спорни обстоятелства, за изясняването на които са били необходими специални знания. . Жалбоподателят К. Й. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Ц. И. С. и С. В. С. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че през 2004 г. жалбоподателят К. Й. е закупил 1/2 ид. част от УПИ ..., .... в кв. ... по плана на [населено място], общ. А.. Другата 1/2 ид. част от този имот е закупена през 2005 г. от В. Д. Р.. По искане на съсобствениците през 2005 г. е одобрено изменение на действащия план относно съсобствения имот, като са обособени два нови УПИ: УПИ ... и УПИ ..., съобразно представен от тях проект за ПУП-ПРЗ. С договор за доброволна делба от 29.03.2006 г. В. Р. и К. Й. си поделили съсобствените имоти. В. Р. е получила в дял УПИ ... с площ 483 кв.м, а К. Й.-УПИ ... с площ 483 кв.м. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ... г. В. Р. продала на М. Г. К. получения при делбата УПИ ... На 05.02.2009 г. на името на М. К. е издадено разрешение за строеж за построяване в УПИ ... на жилищна сграда със застроена площ 124 кв.м. С протокол за определяне на строителна линия местоположението на сградата е определено на регулационната линия с УПИ ... в съответствие с одобрения ПУП–ПРЗ, предвиждащ свързано застрояване. През 2015 г. М. К. продала на ответницата Ц. С. УПИ ... заедно с всички подобрения и насаждения в имота. Установено е по делото, че жилищната сграда е изградена до степен груб строеж. Твърдението на жалбоподателя К. Й., ищец по иска с правно основание чл. 109 ЗС, е било, че сградата навлиза в собствения му имот и с това се нарушава и ограничава правото му на собственост. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л. В. У., е дала заключение, че сградата е изградена на регулационната граница между имота на ищеца и на ответниците, и не навлиза в имота на ищеца. Констатациите на вещото лице са направени след запознаване с действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], общ. А., одобрен през 1987 г., изменен със заповед на кмета на [община] през 2005 г, трасировъчен карнет за кв. ... към регулационния план и координатите на осовите точки в координатна система 1950 г. Вещото лице е констатирало, че между двата имота има изградена частична ограда, която не съвпада с регулационната граница. Назначената е повторна разширена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещите лица Д. П., Ж. К. и Д. П., която след графично сравнение на разработката за изменение на ПУП-ПРЗ и отразеното в действащия регулационен план на селото, е дала заключение, че регулационната граница между УПИ ... и ..., отразена в одобрения през 2005 г. проект за ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ-...,..., не съответства на нанесената в плана регулационна граница между двата новообразувани УПИ. Вещите лица са подкрепили констатациите си с комбинирана скица, в която са отразили границата между УПИ ... и УПИ ... по одобрения ПУП-ПРЗ и по регулационния план, видно от която сградата е построена на нанесената в плана регулационна граница, но спрямо регулационната граница по одобрения проект за ПУП-ПРЗ навлиза в имота на ищеца, като в северната част навлизането е около 90 см, а в южната-около 60 см. Назначена е повторна еднолична съдебно-техническа експертиза, изготвена в.л. Д. Д.. Тя е констатирала, че одобрения ПУП-ПРЗ е нанесен ръчно в действащия регулационен план на [населено място], тъй като към преписката за изменение няма цифров модел. След оцифряване и координиране на двата плана вещото лице е посочило, че разликата между регулационните граници по регулационния план и ПУП- ПРЗ е 84 см. в северния край и 60 см в южния, както и че площите на двата нови УПИ са различни. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, видно от която регулационната граница, нанесена в основното платно на регулационния план, е изместена в имота на ищеца. Съобразно тази граница площта на неговия имот е 489 кв.м, а тази на имота на ответниците-473 кв.м, и спрямо нея сградата на ответниците не навлиза в имота на ищеца. Площта съобразно одобрения ПУП-ПРЗ е 518 кв.м за имота на ищеца и 456 кв.м за имота на ответниците, и спрямо границата по това изменение сградата навлиза в имота на ищеца. По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е налице трайно установена практика на ВКС, обективирана и в представеното с касационната жалба решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр.д. № 625/2019 г. на ІІ г.о., според която въззивният съд, като съд по същество на спора, е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, като обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, и да изложи ясни и убедителни мотиви защо приема за доказани или недоказани определени спорни обстоятелства. Въззивното решение противоречи на тази практика. При констатирано от разширената и от допълнителната еднолична съдебно-технически експертизи отклонение между регулационната граница по одобрения проект за ПУП-ПРЗ във връзка с разделяне на съсобствения имот на два самостоятелни УПИ и нанесената в действащия регулационен план, което е от порядъка на 84 см. в северния край и 60 см в южния, въззивният съд е приел, че сградата на ответниците е построена на регулационната линия между двата УПИ, в съответствие с предвижданията на ПУП-ПРЗ, без да мотивира този свой извод. Допуснато е процесуално нарушение, което обаче в случая не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на постановения съдебен акт. Безспорно е установено по делото, че страните са придобили на основание сключени от тях договори за покупко-продажба по 1/2 ид. част от съсобствен по регулация УПИ ..., ... в кв. ... по плана на [населено място], одобрен през 1987 г., целият с площ 965 кв.м. Процедурата по изменение на действащия план чрез разделяне на съсобствения УПИ и обособяването на два самостоятелни УПИ е инициирано по искане на двамата съсобственици със заявление от 27.07.2005 г. Към същото е представен проект за разделянето, включващ графична част и обяснителна записка. В обяснителната записка изрично е посочено, че проектът предвижда вместо досегашния съсобствен УПИ да се отредят два самостоятелни парцела за жилищно строителство, всеки с площ от 483 кв.м. Отразената в действащия ПУП регулационна граница между новообразуваните УПИ ... и ... съответства на правото на собственост на страните и на параметрите на поисканото изменение. Този извод следва от заключението на приетите по делото три съдебно-технически експертизи, които са установили, че площта на УПИ ... съобразно нанесената в действащия регулационен план регулационна граница е 489 кв.м, а тази на УПИ...- ... кв.м. Изрично в заключението на в.л. У. е уточнено, че разделянето на съсобствения имот на два самостоятелни УПИ е в съответствие с притежаваните от съсобствениците права, така, както е поискано, а не по имотната граница между двата имота, за които е бил отреден съсобствения по регулация парцел ..., .... Това вещо лице е изяснило, че предвид площта и лицето на двата новообразувани УПИ застрояването в тях може да бъде само свързано, за да се обезпечи спазването на нормативно установените отстояния от регулационните граници със съседните имоти. В противен случай изменението на плана за регулация, който не осигурява целесъобразно и законосъобразно застрояване, би противоречал на действащите правила и норми по устройство на територията. Това следва от разпоредбата на чл. 15, ал.8 ЗУТ, съгласно която строителството в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация по реда на ал. 3 /със съгласие на собствениците им/, не се разрешава, когато в резултат на изменението на плана за регулация планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е в противоречие с действащите устройствени правила и нормативи. Сградата на ответницата е изградена на регулационната граница с имота на ищеца, съобразно предвижданията на изменения ПУП-ПРЗ и издадените строителни книжа, поради което изграждането й не може да се квалифицира като противоправно действие. Сградата не навлиза в имота на ищеца и не създава пречки за ползването и застрояването на собствения му имот съобразно предвижданията на плана. По тези съображения настоящият състав намира, че като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения негаторен иск за премахване на сградата, въззивният съд е постановил правилно по резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на делото жалбоподателят К. Т. Й. следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Ц. И. С. направените в настоящото производство разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800 Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1487 от 11.12.2019 г. по в.гр.д. № 1546/2019 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА К. Т. Й. да заплати на Ц. И. С. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 800/ осемстотин/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: