Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 35/14.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.60126 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Ю., Г. Ю. И., С. Ю. Ю. и С. Ю. М. срещу решение №.733/13.04.16 по г.д.№.686/16 на Софийски апелативен съд, 7с., - в частта, с която е потвърдено реш.№.4906/6.07.15 по г.д.№.9550/14 на Софийски градски съд, І-13с., в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 20000лв. до 26000лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му.
Ответната страна ЗК [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
С определение №.833/8.12.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „Налице ли е процесуално нарушение по чл.266 ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допуске поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд?”.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията на чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по „гражданска отговорност” на водач, който, нарушавайки правилата за движение, е причинил смърт на Ю. И. Ю. – съпруг и баща /съответно на първата и на останалите/ на касаторите-за претърпените от тях вследствие на загубата неимуществени вреди. Посочил е, че между страните е било постановено влязло в сила решение, с което на ищците са били присъдени на горното основание максимално претендираните при условията на частичен иск суми /по 60000лв. ведно със законната лихва/, като спорът е концентриран върху размера на претенции от по 26000лв. за всеки ищец - съставляващи разлика над присъдените по 60000лв. до пълните претендирани размери. Въззивният съд, на база показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд при условията на чл.159 ал.2 ГПК двама свидетели, е приел, че тези претенции са частично основателни и за справедливото обезщетяване на болките и страданията следва да се определи обща сума от по 80000лв. - респективно исковете са основателни за по 20000лв. и неоснователни за разликите над 20000лв. до 26000лв.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да допусне до разпит като свидетели недопуснатите такива, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени; когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е поискала това с въззивната жалба - в случая не се касае за несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната, а за своевременно поискани доказателства, които не са допуснати поради процесуални нарушения на съда; в тази хипотеза събирането на доказателствата пред въззивния съд е допустимо.
По касационната жалба:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената от застрахован при ответника по ГО водач смърт на техния наследодател – баща и съпруг - Ю. Ю.. Между страните няма спор относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за така причинените вреди – като те са обвързани и от постановено влязло в сила решение по частичен иск. Спорен е въпросът дали претенциите на ищците са основателни в пълния предявен размер - за сумата над 20000лв. до 26000лв. или не.
За да докажат обема на търпяните вреди и съответно причинените болки и страдания от загубата и неблагоприятните последиците от нея, ищците /4 на брой/ са поискали допускане на трима свидетели с исковата молба; първоинстанционният съд е допуснал двама, като след разпита им е оставил без уважение направеното в същото съдебно заседание искане на пълномощника им за допускане и на третия свидетел при условията на чл.159 ал.2 ГПК. Искането за разпит на този свидетел е било подновено и във въззивната жалба – но въззивният съд го е отхвърлил - а впоследствие не е уважил изцяло претенциите за заплащане на обезщетение. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че така постановеният отказ е незаконосъобразен. Въззивната инстанция е била длъжна да допусне до разпит свидетелите, ако разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени. Като не го е направила и впоследствие е намерила претенциите за недоказани в пълния претендиран обем, тя е допуснала съществено процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на атакуваното решение. Налице е съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна несъбирането на надлежно поискани и допустими доказателства от въззивната инстанция и обсъждането им препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за събиране на доказателства – допускане и разпит на третия поискан от ищците свидетел, и обсъждането им във връзка с твърденията на страните относно търпените неимуществени вреди и дължимото обезщетение.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.733/13.04.16 по г.д.№.686/16 на Софийски апелативен съд, 7с., в частта, с която е потвърдено реш.№.4906/6.07.15 по г.д.№.9550/14 на Софийски градски съд, І-13с., в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Р. Ю., Г. Ю. И., С. Ю. Ю. и С. Ю. М. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 20000лв. до 26000лв. за всеки от ищците - А. Р. Ю., Г. Ю. И., С. Ю. Ю. и С. Ю. М..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |