О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 474

гр. София, 26.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1320 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. А. Г. Д. чрез адвокат Н. обжалва решение № 10003 от 26.01.2021 г. по в.т.д. № 149/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 563 от 06.12.2019 г. по т.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против ППЗК „Доверие - Миндя" /в ликвидация/, [населено място], общ. Велико Търново иск за установяване несъществуването на вписани в Търговския регистър обстоятелства, касаещи/изразени в прекратяването на дейността й и обявяването й в ликвидация съгласно заявление по образец - приложение № Б6-20181213125942/13.12.2018 г. в резултат на отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията да ги впише, който е санкциониран с решение от 27.12.2018 г. по т.д. № 291/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново, както и в условие на евентуалност - иск за недопустимост на вписването.
Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани и с правото му на защита, като твърди, че са налице нарушения на нормата на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Освен това били налице основания за отвод на съдията и делото не било разрешено от безпристрастен съд. Счита, че съдът не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 12 от ГПК. Основания за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.
Излага доводи за необоснованост на съдебното решение, основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Съдът не бил обсъдил доказателствата според тяхната доказателствена стойност.
Счита, че неправилно е приложена и нормата на чл. 29 отЗТРРЮЛНЦ.
Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Излага подробни съображения, че очевидната неправилност се изразява в липсата на мотиви, които да кореспондират с доказателствата и установените факти, превратното
тълкуване на доказателствата и изводи, които не съответствали на действителните факти. Освен това бил нарушен чл. 235, ал.2 от ГПК, тъй като не били посочени установените факти по делото, както и е нарушил изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК да изложи мотиви, от които да се установи разрешаването на спора от въззивния съд, като съд по същество.
Освен посоченото основание счита, че е налице разрешаване на правни въпроси в противоречие със съдебни решения, основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно - решение № 347 /12.03.2013 г. по гр.д. 389/11 г. 1 ГО на ВКС, решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д. 323/08 г. по описа на ВКС, ITO.
Освен това в противоречие на практиката, обективирана в решение № 54 /16.03.2018 г. по гр.д. 4105/17 г., ВКС, IV ГО.
Ответникът ППЗК „Доверие" [населено място], оспорва касационната жалба. Излага съображения, че не е бил член-кооператор. Счита, че тези въпроси са разрешени с влезли в сила съдебни решения. Поради това нямал право на иск срещу кооперацията.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 04.03.2021 г. Касационната жалба е от 06.04.2021 /п.к.: 02.04.2021 т.1. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед изложените обстоятелства и формулирано искане, са предявени при условията на евентуалност искове от А. Г. Д. против ППЗК „Доверие-Миндя" /в ликвидация/ с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ - за установяване несъществуване на вписани обстоятелства и при условията на евентуалност - недопустимост на вписването. Несъществуването на вписаните обстоятелства е прието, че се извежда от нищожност на решението, въз основа, на което е извършено тяхното вписване в TP - липса на взето решение на ОС на кооперацията на 08.09.2018 г. и обявяване в ликвидация. Искът е за установяване на несъществуването на вписани в Търговския регистър обстоятелства, касаещи /изразени в прекратяване на дейността на ППЗК "Доверие Миндя" в ликвидация, съгласно заявление по образец Приложение Б 6 - 20181213125942/13.12.2018 г. в резултат на отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията да постанови вписване, санкциониран с решение от 27.12.2018 г. по т.д. 291/18 г. на ОС - Велико Търново и предявен при условията на евентуалност иск за установяване на недопустимост на вписването. Прието е, че А. Д., ищецът, има правен интерес от предявяване на исковете, тъй като е член-кооператор. Било взето решение от Общото събрание на кооперацията за изключването му. Но Д. бил предявил иск с правно основание чл. 58 от ЗК, като е образувано гр.д. 1754/18 г. на PC - Велико Търново. Констатирано е, че по това дело е допуснато обезпечение чрез спиране изпълнението на решението на общото събрание на кооперацията. Въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и по същество приема, че след като има решение за изключване на А. Д. като член кооператор, то с оглед издадената обезпечителна заповед по посоченото дело за спиране изпълнението на решението, означава, че решението на Общото събрание на кооперацията не е влязло в законна сила, А. Д. е член-кооператор и има правен интерес да предяви исковете.
Въззивният съд е изложил съображения, че в случая е установено провеждането на Общо събрание на кооперацията на 08.09.2018 г., с което били взети решения за прекратяване и ликвидация на кооперацията. Този извод е направен въз основа на представен протокол и свидетелски показания. Изложени са мотиви, че въпреки дадената възможност А. Д. не бил ангажирал доказателства, опровергаващи така представените доказателства или установяващи обстоятелства, които могат да изключат направения извод. Изложени са подробни съображения относно това, че несъществуващо обстоятелство би било налице, когато същото не е възникнало валидно или когато липсва решение на Общото събрание на кооперацията, но въпреки това е допуснато вписване в Търговския регистър. В този случай ставало въпрос за неистинско удостоверяване - съответното обстоятелство не било съществувало към датата на вписване в Търговския регистър, не било възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство било липсващо решение на Общо събрание, въз основа на което е допуснато вписване в търговския регистър. В тази хипотеза се касаело за неистинско удостоверяване, съответното обстоятелство, не съществувало към датата на вписването му. Не всяко незаконосъобразно или нищожно решение представлявало несъществуващо обстоятелство. С оглед тези съображения, в конкретния случай въззивният съд е приел, че изложените доводи от въззивния жалбоподател за нарушения на процесуалните правила при вземане на решения на Общо събрание на кооперацията, не биха могли съставляват несъществуващо обстоятелство. Основанията за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията, предвидени в чл. 58 от ЗК, не можели да са основание за уважаване на иска за установяване на несъществуващо обстоятелство, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Въззивният съд е приел, че вписването е извършено след като с решение № 199/27.12.2018 г. по т.д. 291/18 г. на ОС - Велико Търново бил отменен отказ с per. № 20181213125942-4/17.12.2018 г. на длъжностното лице по регистрация при АВ , София, за вписване в TP на подлежащи на вписване обстоятелства - прекратяване и обявяване в ликвидация на ППЗК „Доверие -Миндя", предмет на взето решение, проведено на 08.09.2018 г. извънредно общо събрание на кооперацията. Направен е извод, че с оглед решението на съда за отмяна на отказ, не са налице обстоятелства, които могат да обусловят извод за недопустимост на вписване.
По отношение оплакванията за липса на редовна процедура по призоваване на А. Д. за открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е бил призован за насрочено на 07.11.2019 г. открито съдебно заседание, но в това заседание, ход на делото не бил даден, тъй като срокът по чл. 56, ал. 2 от ГПК не бил спазен. Разглеждането на делото било отложено за 28.11.2019 г, като бил приел съдът, че ищецът бил уведомен за заседанието по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд е приел, че липсва нарушение на процесуалните правила на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Но независимо от това е приел, че с определение по делото му е дал възможност да заяви какви искания за събиране на доказателства отправя, за да могат да се съберат пред въззивния съд. Д. бил отправил искане с посочване имената на свидетели и искане за уточнение на писмените доказателства, които иска да се съберат. Но впоследствие в проведеното на 25.11.2000 г. заседание е заявил че се отказва от разпита на свидетелите и няма искане за събиране на доказателства.
По отношение на твърдяното съществено процесуално нарушение, липса на отвод, при наличие на основания за това, на основание чл. 22 от ГПК въззивният съд е приел, че не са посочени обстоятелства, които могат да се квалифицират като такива на основание чл.22, т. 1-5 от ГПК. Не били доказани факти, на основание чл. 22, ал.1, т. 6 от ГПК, които биха могли да се определят наличие на основания за отвод спрямо съдията, постановил решението в първоинстанционния съд. Обстоятелството, че същият съдия се е произнесъл по спор между страните, с различен предмет от предмета на разглежданото дело, не било основание да се приеме, че е налице нарушаване правилата за безпристрастност.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване изискванията, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не могат да се установят основания съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.
Извън посочените основания, предвидени в чл. 280, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.
По отношение посоченото от него основание, очевидна неправилност на въззивното решение съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същото не е налице. От самия акт не може да се установи неправилно приложение на материалния закон, приложение на несъществуваща правна норма или приложение на правна норма в обратния на действителния й смисъл. В решението няма нарушение на правилата на формалната логика, които могат да обусловят извод за необоснованост на съдебното решение. Освен това от самия акт не се установява наличието на съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е обсъдил представените доказателства и е посочил кои факти приема за установени. Изложил е мотиви подробно относно допустимостта на иска, както и относно основателността на предявените искове. Не може да се приеме, че не са изпълнени задълженията на въззивния съд, предвидени в чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 от ГПК, от преценка на самия обжалван акт, така както се твърди от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Твърдяното от касатора „изопачаване" на доказателствата, не може да се установи, тъй като изисква анализ на всички доказателства, а това може да се извърши само при същинска проверка на правилността на акта, но не и при преценка налице ли е очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение.
По отношение твърдяното процесуално нарушение на призоваването за открито съдебно заседание в първата инстанция, свързано с правото на защита на касатора, следва да се посочи, че предвид това твърдяно процесуално нарушение, въззивният съд е обезпечил възможността на касатора да ангажира и събере доказателства, които не са събрани по делото, поради именно твърдяното нарушение. При декларирания отказ от касатора в открито съдебно заседание пред въззивния съд за събиране на допуснатите му доказателства, не може да се приеме, че е налице соченото съществено процесуално нарушение, което може да обуслови неправилност на обжалваното въззивно решение.
Основанието за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност изключва извършването на същинска проверка на обжалвания акт, след призоваване на страните и в открито съдебно заседание, при преценка на предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК основания. В случая от самия акт, не могат да се установят основания за допускане касационно обжалване.
Касаторът е изложил обстоятелства относно разрешаване на правен въпрос, свързан с приложение на чл. 56, ал. 2 от ГПК от първоинстанционния съд, който правен въпрос не би могъл да се определи като значим за изхода на спора, тъй като въззивният съд е осигурил възможност касаторът да реализира правата си в процеса като ангажира писмени и гласни доказателства, на които се позовава. Касаторът в качеството му на въззивен жалбоподател, в открито съдебно заседание е заявил, че се отказва от събиране на тези доказателства. Поради това не може да се приеме, че посоченият правен въпрос е значим за изхода на спора и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.
По отношение сочените обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК следва да се посочи, че не е формулирано общо основание за допускане касационно обжалване. Сочените основания за неправилност на съдебно решение, поради допуснати съществени процесуални нарушение и необоснованост на съдебното решение, не могат да представляват общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение твърдението за необсъждане на доказателствата и липса на отговори на сочените във въззивната жалба основания за неправилност на въззивното съдебно решение, не може да се приеме на първо място формулиран правен въпрос и на второ място, дори и да се приеме, че е формулиран такъв правен въпрос, то не може да се приеме, че разрешаването му е в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС. Сочените съществени процесуални нарушения, нарушение на чл. 56, ал. 2 от ГПК и чл. 22 от ГПК, са обсъдени от въззивния съд.
Сочените от касатора съдебни решения, постановени от ВКС, не могат да обосноват общо основание за допускане касационно обжалване. Евентуално, при формулирано общо основание за допускане касационно обжалване, посочените съдебни решения, израз на трайната практика на ВКС, биха могли да обосноват евентуално допълнително основание за допускане касационно обжалване. Касаторът с посочването на съдебни решения, постановени от ВКС, не е мотивирал основание за допускане касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лв. Доказано е заплащането на възнаграждение от ППЗК „Доверие - Миндя" на представляващия я адвокат Ч., чрез удостовереното получено от посочения адвокат възнаграждение. Следователно е доказано извършването им и касаторът следва да бъде осъден да заплати така направените разноски.
Така мотивиран

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100003/26.01.2021 г. по в.т.д. 149/ 20 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН [ЕГН] , [населено място], [улица] да заплати на ППЗК „Доверие Миндя" ЕИК[ЕИК] сумата от 600 лв, на основание чл. 78, ал.З от ГПК, направените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: