Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 01 август 2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 191/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 205 от 15.12.2015г., постановено по внохд №252/15г. по описа на Варненски апелативен съд, както следва: -жалба от адвокат Р. В., защитник на подсъдимите Б. М. и Е. Ю., в която се реливират доводи по всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за оправдаване на двамата подсъдими, а алтернативно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане; -жалба от адвокат Р. Г., защитник на подсъдимия Б. М., с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Искането, което се отправя е касационната инстанция да отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба от адв.Радиан Г.. От адв.Х., защитник на подс.Ю. е постъпило допълнение към касационната жалба, подадена от адв.В.. И в двете допълнения се доразвиват доводи в подкрепа на първоначално релевираните оплаквания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира и двете жалби за основателни.Изразява становище, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.Счита, че авторството на двете деяния не е доказано по несъмнен начин.Моли за отмяна на решението на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Защитата на подс. М. - адв. Г., поддържа касационната жалба и допълнението към по изложените в тях съображения. Твърди, че са допуснати нарушение на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на ново разглеждане от друг състав. Адвокат Х. поддържа жалбата по релевираните касационни основания и изложените в нея и допълнението съображения. Моли за отмяна на въззвиното решение и оправдаване на подс.Ю. Подсъдимите М. и Ю., молят за бъдат оправдани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 30.06.2015г., постановена по нохд №19/15г., Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Б. М. М. за виновен в това, че на 22.12.2013г. в [населено място], е използвал платежен инструмент - банкова карта /№/, издадена от “банка” с титуляр А. А., осъществявайки транзакция в 15.02ч. за сумата от 200лева, без съгласието на титуляра и за това, че на същата дата и място, в съучастие като съизвършител с Е. Ю. е използвал платежен инструмент-банкова карта №4870020146893109, издадена от Банка “банка” с титуляр С. М., осъществявайки транзакция в 15,04ч. за сумата от 400лева, без съгласието на титуляра, като деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 600 лева.На основани чл.66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. Със същата присъда подсъдимата Е. А. Ю. е призната за виновна в това, че на 22.12.2013г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Б. М. е използвала платежен инструмент-банкова карта /№/, издадена от Банка “банка” с титуляр С. М., осъществявайки транзакция в 15,04ч. за сумата от 400лева, без съгласието на титуляра, поради което и на основание чл.249, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 400лева. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 205 от 15.12.2015г., постановено по внохд № 252/15г., Апелативен съд-Варна е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционнна присъда. Касационните жалби на двамата подсъдими са допустими, като тази на подс.Б. М. е неоснователна, а на подсъдимата Е. Ю. е основателна Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Същите сочат на основателност на релевираните от подс.Ю. и защитата й доводи за допуснати нарушения в дейността на решаващите съдилища по оценка на доказателствата, установяващи релевантните относно авторството на подсъдимата факти, обусловили и съответните правни изводи. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдилища, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса по формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Независимо, че констатира някои нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд, настоящата инстанция преди да се спре на тях, намира за необходимо да посочи, че въззивният съд в акта си е обсъдил всички доказателства и доказателствени източници, при това аргументирано, с необходимата задълбоченост, като е извел и релевантни с оглед предмета на доказване факти, с едно изключение, а именно, тези касаещи участието на подс.Ю. в осъществяване на инкриминираното й престъпление. Във връзка с последното, съдът е приел да установено, че подс.М. е поставил в банкомата картата, издадена от Банка “банка” и въвел ПИН-кода, с което първоначално проверил наличността по сметката на свидетелката С. М., след което повторил действията по поставянето на картата в устройството, като “в 15.04ч. подс.М. и подс.Ю. заедно въвели ПИН-код. Ю. взела от банкомата зададената с подс.М. сума от 400лева”. Тези данни съдът е извел въз основа на писмените и веществени доказателства, касаещи извършените транзакции с банковата карта на св.М., както и на заключението на лицево-идентификационната експертиза. Правилно въззивната инстанция е приела за установено/от писмените доказателства/ извършването на две транзакции с банковата карта, издадена от банка Д., с титуляр св.С. М. на инкриминираната дата от банкомат № 58818, обслужван от [фирма]. Също така законосъобразно и в унисон със съдебната практиката дискът, съдържащ снимков материал от видеокамерата на банкомата е бил ценен като веществено доказателство по делото, чиято достоверност е проверена, чрез проведеното експертно изследване. Съдът е обсъдил и изводите от заключението на лицево-идентификационната експертиза, както и устните разяснения на вещото лице. Приел е, че резултатите от експертното изследване сочат следното: в транзакция от 15.03.28ч. до 15.04.41ч. е участвала жена със светла коса и със сходни общи черти на главата и лицето с тези на подс.Ю.. Впоследствие е направил извод, че конкретно фиксираното на ф.к.37 и ф.к.40 от снимковия материал към експертизата позволява да се направи единствен извод, че двамата подсъдими заедно са започнали втората операция по теглене на пари от картата на С. М., след което Ю. фактически е получила парите, което изключа възможността за случайното й присъствие в зоната на банкомата. Тези изводи, според настоящата инстанция са лишени от безспорност и почиват на предположения, същите се базират на непрецизност в оценката на заключението лицево-идентификационната експертиза и са обусловили фактически констатации, които не са изводими от доказателствената съвкупност. Както от писменото заключние на вещото лице, така и от устните му разяснения, не може да се направи несъмнен извод за участие на подс.Ю. при осъществяване на транзакцията по теглене на пари от картата на св.М.. Експертизата единствено установява, че по време на извършването на тази транзакция подсъдимата се е намирала пред банковата-като на фотокопието, на което е отразено, че е въведен ПИН-кода, тя е заедно с подс.М. и е сама на този кадър отразяващ момента на фактическото получаване на парите.Тези констатации обаче не сочат на категорично нейно участие при въвеждането на кода и вземането на парите. Еднакво правдоподобна например е и версията, че парите са получени от подсъдимия, без той да е влязъл в кадър. Горното не се променя и от отразеното в експертизата заключение, че вероятно подсъдимата е лицето от женски пол “опериращо” с банковото устройство в интервала от 15:03:28ч. до 15:04:41ч. В хода на разпита пред първата инстанция, на въпрос дали лицето от женски пол, заснето от камерата на банката извършва операция с устройството или просто стои пред камерата, експертът е заявил: “Естествено е, че би могло да се предположи, че оперира с банкомата това лице, тъй като може да се приеме хипотетично, че има клекнало лице долу до банкомата. Най-вероятно е възможно някой от страни да стои и натиска”. Така изразеното становище е в подкрепа на изводите за установеност на присъствието на подсъдимата Ю. пред банкомата при извършване на транзакциите с картата на св.М., но не и относно приетите за извършени от нея действия по боравене с картата и банковото устройство. Следва също така да се посочи и обстоятелството, че за разлика от подс.М., по отношение деятелността на подс. Ю., съдът не е събрал, респективно не се е позовал на други доказателства, извън експертното заключение. Настоящият състав намира, че гореизложеното обуславя извод за изграждането от решаващия съд на фактически и правни изводи, касаещи обвинението срещу подс.Ю. на базата на предположение, което е недопустимо. При тези констатации, настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като тази отмяна следва бъда цялостна, включително по отношение на подс.Ю., доколкото обвинението е за деяние осъществено в условията на съучастническа престъпна дейност. Това от своя страна, независимо от констатираната неоснователност на неговата жалба, не налага обсъждането на конкретните доводи, тъй като това би могло да се отрази при формиране вътрешното убеждения на контролираната инстанция. При новото разглеждане на делото апелативният съд следва да извърши точен и съответен откъм съдържание анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, при необходимост да събере нови или извърши проверка на вече събрани такива, след което да изведе верни фактически положения и приложи правилно материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 205 от 15.12.2015г., постановено по внохд № 252/15г., по описа на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Апелативен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: