7
РЕШЕНИЕ
№ 242
София, 06.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3700/2018 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №449/20.5.2019 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №162/31.5.2018 г. по гр.д.№1/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд г.к.,при условията на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС ОСГТК с оглед императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК.
С обжалваното решение е отменено решение №726/09.11.2017 г. по гр.д.№141/2017 по описа на Врачанския районен съд в частта, в която по предявения от И. П. К. срещу К. Д. Н. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е определен режим на лични отношения на бащата К. Д. Н. с детето А. К. Н., включващ: правото да го взема при себе си в [населено място] всеки първи и втори уикенд на месеца от 18 ч. на петъка до 18 ч. на неделята /с преспиване/, както и три седмици през лятото /юли и/или август/, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, през които да има право да го води на почивки в България; правото да го взема при себе си в [населено място] и Коледните почивни дни през четни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, Новогодишните почивни дни през нечетни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, първата половина на Великденските почивни дни от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на съответния, както и на рождения му ден от 10 ч. до 16 ч.; правото, ако му е невъзможно да го вземе съответния уикенд, да се свърже с него по телефон, за по половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, като за целта майката се задължава да предостави телефонен номер, на който да отговаря за времето, като бащата я предупреди на същия номер поне ден предварително, като вместо това е определен следния режим на лични отношения между бащата К. Д. Н. и детето А. К. Н., а именно:
- бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка първа и втора седмица на месеца за времето от приключване на занятията в детската градина, респ. в училище, в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща в дома на майката, а когато за бащата е невъзможно да взима детето през съответната седмица, той следва да има право, след като предупреди майката поне три дни предварително, на постоянен контакт с детето за половин час в петък и събота, между 18,00ч. и 20,00 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури.
- бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] или в [населено място], Република А., всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и връща в дома на майката.
В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че „Районният съд е определил следният режим на лични отношения на бащата с детето: правото да го взема при себе си в [населено място] всеки първи и втори уикенд на месеца от 18 ч. на петъка до 18 ч. на неделята /с преспиване/, както и три седмици през лятото /юли и/или август/, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, през които да има право да го води на почивки в България; правото да го взема при себе си в [населено място] и Коледните почивни дни през четни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, Новогодишните почивни дни през нечетни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, първата половина на Великденските почивни дни от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на съответния, както и на рождения му ден от 10 ч. до 16 ч.; правото, ако му е невъзможно да го вземе съответния уикенд, да се свърже с него по телефон, за по половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, като за целта майката се задължава да предостави телефонен номер, на който да отговаря за времето, като бащата я предупреди на същия номер поне ден предварително. Според въззивния съд атакуваното решение в частта относно режима на лични отношения следва да бъде отменено, тъй като може да бъде определен по-подходящ такъв.
Настоящият въззивен състав е на становище, че детето следва да може да контактува максимално пълноценно и с родителя, на когото не са предоставени родителските права и той да може да изразява своята любов, привързаност и грижа към детето си. Всичко това следва да бъде съобразено с интереса на детето и обстоятелствата по делото.
Съдът отчита факта, че детето е емоционално привързано и към майката, и към бащата. Следва да се отбележи, че бъдещият режим на детето ще бъде доста ангажиран, тъй като то посещава детска градина, а в последващ момент ще посещава и учебно заведение. Също така през преобладаващата част от годината бащата пребивава извън територията на Република България. Следователно режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен и да се осигури балансирана възможност и на майката и на бащата да контактуват с детето си в почивните и празничните дни. В тази връзка въззивният съд намира, че следва да бъде определен следният режим на лични отношения между детето и ответника:
Бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка и първа и втора седмица на месеца за времето от приключване на занятията в детската градина, респ. в училище, в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща на майката. По този начин от една страна няма да бъдат нарушени посещението на занятията в детската градина или учебната подготовка на детето чрез краткотрайни пътувания за уикенда до А., а от друга страна- чрез последователността в уикендите ще бъдат спестени евентуални допълнителни разходи на родителя за пътуване до България и ще бъде създадена по- добра възможност за планиране на тези пътувания. Съдът споделя становището на първата инстанция, че когато за ответника е невъзможно да се прибере в България съответната седмица и да вземе детето през уикенда, той следва да има право да се свърже с него от разстояние. В тези случаи след като бащата я предупреди поне три дни предварително майката следва да осигури възможност за постоянен контакт на детето с бащата за половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка.
Бащата следва също така да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] или в [населено място], Република А., всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в дома на майката. Това според съда е и най-подходящият начин за запазване на връзката между детето и бащата, въпреки голямото разстояние между България и А., като в същото време подобен режим няма да доведе до накърняване на възможността майката също да осъществява пълноценни отношения с детето през свободното му време. Освен това, по този начин ще бъде защитен и интересът на детето - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни държави и култури, което разширява неговия мироглед и пътуванията в този обем ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие като цяло. С оглед възрастта, нуждите и установената емоционална привързаност на детето към баща му и майка му, настоящият състав намира, че горепосоченият режим би бил в най-добра степен адекватен на нуждите на детето да контактува пълноценно и с двамата си родители и да успее да изгради характерната за семейните отношения привързаност и сигурност чрез редовността и пълнотата на общуването с тях.
В допълнение следва да се посочи, че двамата родители са длъжни да осигурят изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува във вреда на неизправния родител и дава възможност на противната страна, при проявена активност, да намери способи за защита на интереса си.“
С оглед основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., намира следното:
Съгласно правната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.” Разпоредбата включва и действията на съда при спорове относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителите и децата, включително и режима на лични контакти/чл.127, ал.2 СК/. При определяне на последния трайната съдебна практика е, че постановеното от съда има действие от момента на влизане в сила на съдебния акт, а до този момент действат привременните мерки по чл.127, ал.3 КТ, ако такива са поискани.
В касационната жалба против въззивното решение на окръжния съд се твърди, че същото е процесуално недопустимо, тъй като определен режим на лични контакти на бащата с детето, предоставяйки му възможност да взема детето при себе си в [населено място]/А./ в определени периоди от годината, поради което е налице произнасяне по непредявен иск с правно основание чл.127а СК, тъй като с решението по същество е разрешен въпроса за пътуването на детето в чужбина и на практика майката е принудена да даде съгласие за това пътуване, като в противен случай ще бъде поставена в ситуация за препятстване на контактите между бащата и детето и неизпълнение на съдебно решение. Твърди се също така, че ответникът по исковата молба не е предявявал насрещен иск по чл.127а СК, а в депозирания отговор по чл.131 ГПК не се съдържа искане за определяне на режим на лични контакти с детето, който да се осъществява на територията на република А.. Поради това се прави оплакване, че съдът е излязъл извън предмета на спора. Касационната жалбоподателка се позовава на събраните по делото доказателства, установяващи агресивно поведение , възпрепятстващо нормалните контакти и взаимоотношения с другия родител – майката. Освен това се твърди, че съдът не е съобразил интересите на детето с оглед постановения режим на лични отношения между него и бащата, както и поведението на бащата.
Моли се промяна в режима на контакти между бащата и детето, постановен с въззивното решение.
Депозирана е писмена защита от процесуалния представител на касационната жалбоподателка – адв. Л. В.. Претендират се разноски.
Ответникът по касация К. Д. Н., посредством процесуалния си представител адвокат А. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК….
В съдебно заседание становището му се поддържа от процесуалния му представител – адв. В. Д., която представя и писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становището на процесуалния му представител, депозираните по делото писмените защити на страните и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
С оглед направеното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.127, ал.2 СК, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното решение частично е неправилно. Незаконосъобразно въззивната инстанция е стигнала до извод за режима на контакти между бащата и детето в смисъла, вложен във въззивния съдебен акт. Крайният му извод, че детето следва да може да контактува пълноценно с родителя си , на когото не са предоставени родителските права и той да може да изразява своята любов, привързаност и грижа, по същество е правилен, но в конкретния случай не е съобразен изцяло с интереса на детето и обстоятелствата по делото. Действително трябва да се отчете фактът, че бащата пребивава през преобладаващата част от годината извън територията на Република България, но това не означава, че контактът може да се осъществява безпрепятствено извън територията на страната. За това е необходимо провеждане на производството по чл.127а СК, каквото в конкретния случай не е налице.
Като краен резултат правилен е изводът на въззивната инстанция бащата да има възможност след като предупреди майката поне три дни предварително, на постоянен контакт с детето за половин час в петък и събота, между 18,00ч. и 20,00 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури, да се свърже с детето по телефон, за по половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, като за целта майката се задължава да предостави телефонен номер, на който да отговаря за времето, като бащата я предупреди на същия номер поне ден предварително, като вместо това е определен следния режим на лични отношения между бащата К. Д. Н. и детето А. К. Н., както и след като предупреди майката поне три дни предварително, на постоянен контакт с детето за половин час в петък и събота, между 18,00ч. и 20,00 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури.
При наличието на съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване. Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена. Несъмнено е, че при възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител. Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с другия родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания (усвояване на чужди езици, спортни тренировки, художествени занимания и пр. дейности, свързани с пълноценната му подготовка за живот след излизане от детската възраст). В детето трябва да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права. Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес (чл. 12 от Закона за закрила на детето) и това мнение следва да бъде съобразено от родителя, доколкото то е в интерес на малолетното дете. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето.
Неправилно обаче съдът е постановил контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани на територията на Република А., тъй като такъв контакт може да бъде осъществен само със съгласието на майката и при условията на чл.127а СК. По този текст от законът липсва общо съгласие на родителите, а и в настоящото производство не е разглеждан иск на това основание, по който да е допуснато излизане на детето в чужбина по силата на съдебен акт.
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, относно постановените лични контакти между бащата и детето, и постановено друго, с което контактите да бъдат осъществявани само на територията на Република България.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка в размер на 375 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение последно ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №162/31.5.2018 г. по гр.д.№1/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата К. Д. Н., ЕГН – [ЕГН] от [населено място], и детето А. К. Н., ЕГН:- [ЕГН], а именно: бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка първа и втора седмица на месеца за времето от приключване на занятията в детската градина, респ. в училище, в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща в дома на майката, а когато за бащата е невъзможно да взима детето през съответната седмица, той следва да има право, след като предупреди майката поне три дни предварително, на постоянен контакт с детето за половин час в петък и събота, между 18,00ч. и 20,00 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури, и бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] или в [населено място], Република А., всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и връща в дома на майката, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К. Д. Н., ЕГН – [ЕГН] от [населено място], и детето А. К. Н., ЕГН:- [ЕГН], както следва:
- бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка първа и втора седмица на месеца за времето от приключване на занятията в детската градина, респ. в училище, в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща в дома на майката, а когато за бащата е невъзможно да взима детето през съответната седмица, той следва да има право, след като предупреди майката поне три дни предварително, на постоянен контакт с детето за половин час в петък и събота, между 18,00ч. и 20,00 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури.
- бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и връща в дома на майката.
ОСЪЖДА К. Д. Н., ЕГН – [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ап.10, да заплати на И. П. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощник – адв. Л. В., деловодни разноски в размер на 375/триста седемдесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |