Р Е Ш Е Н И Е № 178/2016 г. гр.София, 01.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. д. № 926 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх.№ 5800 от 03.02.2016 г., подадена от В. Н. Н. и Е. Д. Н. срещу Решение № 1302 от 17.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 5152/2013 г. по описа на РС - Варна, ГО, 16 състав и влязло в сила на 04.11.2015 г. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата И. П. Н. и Г. С. Д. чрез адвокат А. А. от АК - В., в който се оспорват допустимостта и основателността й. Претендират разноски. По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 106 от 23.06.2016 г. След преценка на наведените доводи и събраните в рамките на настоящото производство доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение са отхвърлени предявените от молителите искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди (в размер на 3 000 лева за В. Н. Н. и в размер на 2 000 лева за Е. Д. Н.), причинени от вещ, собственост на ответниците И. П. Н. и Г. С. Д. – инверторен климатик. Молителите поддържат, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК със следните доводи : атакуваното решение се основава на приетото по делото в о.с.з. 04.02.2015 г. заключение на СТЕ, изготвено от ВЛ А. Й.. Последното пък почива на измервания, извършени с помощта на [фирма] – [населено място] без присъствие на ищците (сега молители). След приключване на делото, един месец преди депозиране на молбата за отмяна, молителите намерили ръчно написани бележки, за които твърдят, че изхождат от ръководител на „Виброконтрол и диагностика на машини и съоръжения” към [фирма] – [населено място] – инж. Х. П., като на тях са изписани стойности, отчетени от показанията на апаратурата и значително надвишаващи допустимите. Считат, че се касае за нови писмени доказателства, които при това разкриват нови обстоятелства от изключително значение за правилното решаване на спора. По тази причина поддържат, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане, в рамките на което да се вземат предвид показателите за различните единици. Поради обстоятелството, че бележките не са подписани и за установяване на авторството им, по искане на молителите е проведен разпит на свидетел - инж. Х. П.. Установи се, че инж. П. е помогнал на експерта по делото (ВЛ А. Й.) да извърши измерване на вибрации и шум. По показаните от молителите оригинали на бележките свидетелят заяви, че почеркът (с изключение на датата) прилича на неговия, но не е категоричен, че е автор на документите. Самите бележки съдържат отбелязани цифри и лаконични текстове, въз основа на които не е възможно лице без специални технически знания да направи каквито и да е самостоятелни изводи, включително относно обстоятелства, относими към предмета на спора по чл. 45 ЗЗД. Така установените факти обосновават следните правни изводи: Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, едната от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов от гледна точка на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, въпреки отсъствието на небрежност при водене на делото. В случая като такова обстоятелство се сочат стойностите на вибрации и шум, отразени в представените с молбата за отмяна бележки. Съобразно фактическия състав на обсъжданата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдението си за наличието на новооткрит(и) факт(и) страната е длъжна да подкрепи с писмени доказателства и то такива, които са или (1) официални документи, или (2) частни документи, изходящи от противната страна. Представените бележки не са подписани. За тях не се твърди да са съставени от противната страна. В показанията си свидетеля П. не е категоричен, че е техен автор. Дори от разпита му недвусмислено да беше установено, че той е съставил бележките, то същите не отговарят на изискванията по чл. 179, ал. 1 ГПК, за да бъдат третирани като официални документи. Изложеното обосновава извод, че твърдението на молителите за наличието на новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с надлежни писмени доказателства, което налага молбата им за отмяна, обоснована с това отменително основание, да бъде оставена без уважение. Молителите се позовават и на другата хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че бележките съставляват новооткрити писмени доказателства в подкрепа на твърденията им за високи нива на шум и вибрации, заявени още с исковата молба. В тази връзка е нужно да се имат предвид разясненията на т. 4 от ППВС № 2/1977 г. Задължителната практика постановява, че по смисъла на закона новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото. Преценявани самостоятелно, бележките не установяват релевантни за спора обстоятелства – те съдържат отбелязвания, които могат да бъдат преценявани само от лице, притежаващо специални технически знания, с каквито съдът не разполага. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения да се постановява въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквано бъдещо заключение на вещо лице, изготвено след съобразяване на стойностите, записани в бележките. Отделно от това, бележките не съдържат информация, която да е годна да обоснове извод, че отразяват стойности, констатирани именно при измерванията, извършени във връзка с гражданското дело, водено от В. Н. Н. и Е. Д. Н. срещу И. П. Н. и Г. С. Д.. Дори да бе потвърдено авторство на инж. Х. П. (а то не е), показанията му не разкриват обстоятелства, въз основа на които да се направи несъмнена връзка между бележките и гр.д.№ 5152/2013 г. по описа на РС - Варна, ГО, 16 състав. В обобщение – представените от молителите документи не съставляват писмени доказателства, които да могат да доведат до промяна на постановения по делото краен резултат и в този смисъл нямат никакво (още по-малко – съществено) значение за спора, поради което молбата за отмяна, обоснована и с това отменително основание, следва да бъде оставена без уважение. Процесуалното поведение на молителите в настоящото производство недвусмислено сочи, че искането им за отмяна е продиктувано от недоверието в изслушаното по делото заключение на ВЛ Й.. Преразглеждане на същото, обаче, не е възможно да се постигне в рамките на производство като настоящото - по искане за отмяна при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, защото законът не допуска в рамките на такова производство да се извършват процесуални действия, въз основа на които да се формира извод дали е налице или отсъства съответствие между експертното заключение и обективната действителност. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по молбата имат право да им се присъдят направените разноски. Искането им е основателно и доказано за сумата 450 лв. – заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 0000250198 от 16.02.2016 г. Искане за присъждане на разноски са заявили и молителите, но предвид изхода на делото такива не им се следват. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 5800 от 03.02.2016 г., подадена от В. Н. Н. и Е. Д. Н. срещу Решение № 1302 от 17.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 5152/2013 г. по описа на РС - Варна, ГО, 16 състав и влязло в сила на 04.11.2015 г. ОСЪЖДА В. Н. Н. и Е. Д. Н. ДА ЗАПЛАТЯТ на И. П. Н. и Г. С. Д. сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: