Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 19.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1428/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от [населено място], чрез адв. Цв. М. срещу решение № 455/22.10.2015 г. , постановено по в. гр.д. №559/2015 г. на Окръжен съд [населено място] . С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита, че няма качеството на длъжник по договора за банков кредит, сключен между «А. Б. – Клон България» и ТД»Д.»О. , доколкото е подписала същия само в качеството на поръчител и отговорността и е акцесорна.С оглед на това изразява становище, че искът по чл. 135 ЗЗД не може да бъде успешно проведен срещу нея. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което субективно съединения иск по чл. 135 ЗЗД на «А. Б.- Клон българия» [населено място], да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба „А. банк –клон България” [населено място] оспорва жалбата. Развива съображения , че поръчителят отговаря по иск с пр. осн. чл. 135 ГПК, доколкото както главния длъжник отговаря с цялото си имущество пред кредитора на длъжника. / чл. 133 ЗЗД/. С оглед на това същият, както и главния длъжник имат задължението да не намаляват имуществото си във вреда на кредитора.Моли решението като правилно да бъде оставено в сила .Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от касатора. Останалите ответници по касационната жалба – П. Б. К. и Л. П. К. и двамата от [населено място] не вземат становище по жалбата. С определение №585/30.06.2016 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса : „ Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето , което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят , а не и лицето , което поръчителства неговото изпълнение „ .Прието е , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в задължителна съдебна практика на ВКС –Р №199/30.12.2010 г. , по т.д. № 966/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено при условията на чл. 290 ГПК.Поради това касационното обжалване е допуснато с оглед изпълнението на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението по гр.д. №4194/2014 г. , с което на осн.чл. 135 ЗЗД е обявено за недействително по отношение на „А. Б. – Клон България дарението , извършено с нот. Акт №23, том V, нот д. №423/2009 г. на нотариус И. Л., с което В. К. К. и П. Б. К. са дарили на тяхната дъщеря Л. П. К. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда в [населено място] , [улица] предназначение жилище –апартамент , представляващ трети етаж от триетажна масивна жилищна сграда с площ от 106 кв.м. , заедно с две избени помещения /мази / с обща полезна площ от 20 кв.м., както и 1/3 от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж , до размера на прехвърлената 1/2 ид. част от недвижим имот. За да постанови това решение въззивният съд приема, че на 22.10.2008 г. между ищеца и [фирма] е сключен договор за инвестиционен банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата 690 000 евро със срок на погасяване 7 години чрез заплащане на 71 равни месечни вноски, който договор е бил неколкократно анексиран . В качеството на поръчители договорът е подписан от М. Б. К. и В. К. .По заявление на банката на осн. Чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.12.2011 г. по ч. гр.д. №5986/2011 г. на Врачанския районен съд , с която кредитополучателят и поръчителите са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата 687 716,13 евро – просрочена главница ,28 138,10 евро – просрочена лихва, 21 517,17 евро наказателна лихва , просрочени такса за обслужване и такса за управление и разноски за застраховка. Прието е за безспорно , че с НА №23, том V, рег. № 8168, д. №423/2009 г. на нотариус И. Л. на 02.12.2009 г., е извършено процесното дарение , с което В. К. и нейния съпруг П. К. са дарили дъщеря си Л. К. с описания в нотариалния акт недвижим имот , представляващ съпружеска имуществена общност.При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че първата ответница по иска като поръчител по договора за кредит се явява длъжник спрямо кредитодателя.С оглед на това, нейното имущество служи за общо обезпечение на кредитора съгласно чл. 133 ЗЗД.Прието е, че със извършеното дарение ,ответницита е е намалила своето имущество, в резултат на което и обезпечението на банката като кредитор е намаляло. С оглед на това е налице увреждане за кредитора , което съставлява и първата обективна предпоставка на иска с пр.осн. чл. 135 ЗЗД. Прието е, че е налице и втората субективна предпоставка на предявеният иск-знанието за увреждане, както от страна на касаторката като прехвърлителка по договора за дарение, така и от страна на преобретателката по него , като последното предвид безвъзмезния характер на сделката, не подлежи на доказване. С оглед на това искът е уважен до размера на Ѕ ид. част , която съотвества на правата на ответницата /касаторка в настоящото производство/в имота, предмет на дарението съгл. т.1 от ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Относно поставения по делото правен въпрос с решение № 199/30.12.2010 г. е прието , че предмет на отменителния иск са действията на длъжника.Под «длъжник» по смисъла на чл. 135 ЗЗД обаче следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението , породило вземането на кредитора, т.е. носителят на главното задължение , но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение.Поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и при условията на солидарност / освен ако не е уговорено друго/.Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция . Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния дълг.Поръчителството е един от предвидените в закона / чл. 133 и сл. ЗЗД / способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представляла и отменителния иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя . В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение , което е очевидно противоречие със смисъла на този институт. При този отговор на поставения правен въпрос , който има задължителен характер предвид неговото разрешаване с решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доколкото касаторката се явява поръчител по договора за кредит, очевидно същата не може да бъде пасивно материално- правно легитимирана по иска с правно основание чл. 135 ГПК. Действително според друга задължителна практика / Р №120/03.04.2015 г. по гр.д. № 5489/2014 г. на ВКС, ІV г.о./ след проведено производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя, същият придобива качеството на длъжник. Както се посочи обаче, в случая кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр.д. №5986/2011 г. на Врачанския районен съд ,която е с дата 27.12.2011 г. Сделката дарение ,която се атакува с иска по чл. 135 ЗЗД, е с предходна дата – същата е изповядана на 02.12.2009. год. Следователно към тази дата касаторката все още не е имала качеството на длъжник. Доколкото същата не имала такова качество,извършеното от нея дарение не може да бъде относително недействително по отношение на банката кредитор. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Съобразно с изхода от производството, А. Б.-Клон България следва да бъде осъдена да заплати на касаторката направените в производството трите инстанции разноски в размер на 690,66 лв. Възражението на банката за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., е неоснователно. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 455/22.10.2015 г. , постановено по в. гр.д. №559/2015 г. на Окръжен съд [населено място] И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А. Б. – Клон България срещу В. К. К. и П. Б. К. иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на банката дарение , извършено с нот. Акт №23, том V, нот д. №423/2009 г. на нотариус И. Л., с което В. К. К. и П. Б. К. са дарили на тяхната дъщеря Л. П. К. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда в [населено място] , [улица] предназначение жилище –апартамент , представляващ трети етаж от триетажна масивна жилищна сграда с площ от 106 кв.м. , заедно с две избени помещения /мази / с обща полезна площ от 20 кв.м., както и 1/3 от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж , до размера на прехвърлената 1/2 ид. част от недвижим имот. ОСЪЖДА А. Б. – Клон България да заплати на В. К. К. от [населено място] разноски в размер на 690, 66 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: