1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 21.06.2022 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 2758 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 262517/13.05.2021 г. от ищеца Т. Г. Г., чрез адв. Ц. Д. срещу решение № 260086/31.03.2021 г. по в.гр.дело № 627/2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 186/08.02.2019 г. по гр.дело № 4691/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен частично предявеният от Т. Г. Г. иск за изменение на режима на лични отношения с детето А.-Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. К. срещу Т. Г. Г. насрещен иск за ограничаване на режима на лични отношения, както и в частта за разноските. Вместо това е изменен определения с решение № 49F 15/14 от 15.04.2014 г. на Районен съд [населено място], Германия режим на лични отношения на бащата Т. Г. Г. с малолетното дете А. – Б. Т. Г., както следва: съботите на всяка нечетна седмица от годината от 10.30 часа до 18.30 часа на територията на населеното място по настоящия адрес на майката в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето” или на детски психолог към съответната социална служба, като режимът започне да се осъществява от момента на отпадане на мерките по заповедта за защита от домашно насилие по гр.дело № 3798/2019 г. на РРС или от изтичането на мерките по постановеното в същото производство влязло в сила съдебно решение. С решението е задължена социалната служба по местонахождението на Г. С. К. да осигури социален работник от Отдел „Закрила на детето” или детски психолог към същата, който да присъства при осъществяване на определения режим на лични отношения, за което да се уведоми ДСП Русе. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл.59,ал.9 СК от Т. Г. Г. срещу Г. С. К. за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето А.-Б. Т. Г., определен с решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014 г на Районен съд [населено място], Германия.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се определи режим на лични отношения между бащата Т. Г. и детето А.-Б. Г., който отговаря най-пълно на висшия интерес на детето.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. Как следва да се определи режим на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителски права, за да бъде защитен най-добрия интерес на детето, в случаите когато е констатирано родителско отчуждение у детето, липса на нормална комуникация между родителите, довела до затруднена, непълноценна и прекъсната връзка на детето с родителя, неупражняващ родителски права? Следва ли режимът да бъде детайлизиран, ясен и гъвкав? 2. Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, които имат значение за интересите на децата, при определянето на режима на личните им отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права? 3. Какви са критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение на мерките относно упражняването на родителските права и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интересите на детето? Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. 4. Длъжен ли е съдът при формиране на преценката си за определяне на режим на лични контакти с детето да вземе предвид всички релевантни факти, да отчете спецификите на случая, като при данни за създаване на пречки от единия родител и установено отчуждение на детето спрямо родителя, който не упражнява родителски права, да определи мерки, които да са насочени към преодоляването на тази ситуация и постигането на нормална обстановка за общуване между детето и родителя, който не упражнява родителски права? 5. Следва ли съдът да приеме и обоснове решението си въз основа на експертиза на дете, за което има данни да е извършено домашно насилие, има данни за родителско отчуждение, без вещото лице да е изследвало връзката баща-дете, чрез преки наблюдения и проективни методики на участниците в нея – бащата и детето, за да установи състоянието на отношенията между тях, имайки предвид особеностите на случая? Четвърти и пети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Г. С. К., чрез адв. Д. Т. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 112/13.10.2020 г. по гр. дело № 4527/2019 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, с което е отменено решение № 203/06.06.2019 г. по в.гр.дело № 218/2019 г. на Русенския окръжен съд и делото е върнато на друг състав на съда за ново разглеждане.
С първоинстанционното решение на Русенския районен съд от 08.02.2019 г. по гр.дело № 4691/2018 г. е изменен постановения режим на лични отношения между бащата Т. Г. и детето А. – Б. Т. Г. както следва: всяка събота и неделя в нечетните календарни седмици с преспиване от 10.30 часа в събота до 18.30 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, като бащата взема детето от майката и/или нейния съпруг и го връща обратно на майката и/или нейния съпруг и е отхвърлен насрещния иск на майката за по-ограничен режим както следва: съботите на всяка нечетна седмица от годината от 10.30 часа до 18.30 часа, като срещите да се осъществяват задължително на територията на населеното място по настоящия адрес на майката.
С въззивното решение на Русенския окръжен съд е отменено решение № 186/08.02.2019 г. по гр.дело № 4691/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен частично предявеният от Т. Г. Г. иск за изменение на режима на лични отношения с детето А.-Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. К. срещу Т. Г. Г. насрещен иск за ограничаване на режима на лични отношения, както и в частта за разноските. Вместо това е изменен определения с решение № 49F 15/14 от 15.04.2014 г. на Районен съд [населено място], Германия режим на лични отношения на бащата Т. Г. Г. с малолетното дете А. – Б. Т. Г., както следва: съботите на всяка нечетна седмица от годината от 10.30 часа до 18.30 часа на територията на населеното място по настоящия адрес на майката в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето” или на детски психолог към съответната социална служба, като режимът започне да се осъществява от момента на отпадане на мерките по заповедта за защита от домашно насилие по гр.дело № 3798/2019 г. на РРС или от изтичането на мерките по постановеното в същото производство влязло в сила съдебно решение. С решението е задължена социалната служба по местонахождението на Г. С. К. да осигури социален работник от Отдел „Закрила на детето” или детски психолог към същата, който да присъства при осъществяване на определения режим на лични отношения, за което да се уведоми ДСП Русе. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл.59,ал.9 СК от Т. Г. Г. срещу Г. С. К. за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето А.-Б. Т. Г., определен с решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014 г на Районен съд [населено място], Германия.
За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото са събрани множество влезли в сила съдебни решения на гражданския и наказателния съд – Русе и Велико Т., от които е установено, че бащата упражнява домашно насилие по отношение на майката на детето, на самото дете и по отношение на втората си съпруга, с която понастоящем е разведен по взаимно съгласие. Посочил е, че бащата Т. Г. е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт в това, че е нарушил издадена заповед за защита от домашно насилие на детето А.-Б. и е извършил друг акт на насилие по отношение на него, като го е ритал с крак. Прието е, че според съдебно медицинско удостоверение детето е ударено с шамар и има кръвонасядане по лицето, че е издадена заповед за защита от домашно насилие по гр.дело № 3798/2019 г. на РРС, по което производството е спряно.
Съдът е посочил, че при изслушване на детето А.-Б. в съдебно заседание от 18.12.2020 г. то споделило, че не желае да осъществява контакти с баща си, защото се страхува, че ще бъде ударено, баща му е избухлив и непредвидим в реакциите си на гняв.
Според заключението на приетата съдебно-психологическа експертиза бащата трябва напълно да промени подхода към сина си, като зачита и уважава личността му и се въздържа от психическо и физическо насилие над детето, и методите на възпитание зачитат достойнството му. В заключението на вещото лице е направена психологическа оценка на качествата на бащата като личност и като родител – стреми се да бъде доминантен, демонстриращ висока самооценка и самочувствие, егоцентризъм, самонадеяност, когато не постигне целите си е експанзивен и неконтролируем, често сменя настроенията си от експанзивност към смиреност, но за кратко. Има непреклонно чувство за правота и липса на самоконтрол, лесно преминава границата на позволеното, игнорира социалните норми и поставя своите ценности и потребности над тези на другите. Тези амбивалентни поведенчески реакции и силни гневни афекти и склонност към агресия всяват страх у събеседника и напълно го объркват. Това плаши, подтиска и стресира детето и го поставя в състояние на повишена тревожност по време на престоя при баща му.
Посочено е, че вещото лице, анализирайки поведението на ответника е дало заключение, че интересът на детето налага при първоначалните срещи с баща му да присъства социален работник от Отдел „Закрила на детето” и по възможност детския психолог към съответната социална служба, защото описания психологичен профил на Т. Г. не е изключено да се е превърнал в траен модел за поведение. В съдебно заседание експертът допълнил, че неговите психически преживявания от контакта с ответника са същите, както тези, които описва детето при изслушването му и напълно разбира какви са чувствата на А.-Б., когато общува с баща си.
Въззивният съд е възприел изцяло експертното заключение предвид обективността/съответстващо на всички писмени доказателства – съдебни решения/, пълнотата на изследването и компетентността на специалиста, като е посочил и личното впечатление на съдебния състав от поведението на бащата Т. Г.. Посочил е още, че то съвпада с оценката на вещото лице психолог, отразено в съдебния протокол на л.154, а именно, че ответникът повишава тон, прекъсва, когато не е съгласен с чуждото мнение, има нападателно поведение към участниците в процеса, включително и към съда.
Възоснова на всички доказателства е формиран извод за неконтролируемо незачитащо норми и правила поведение на бащата, преминаващо границата на зачитане на достойнството и физическата неприкосновеност на детето, като тези доводи са анализирани от аспекта на най-добрия интерес на детето при осъществяване на контактите с баща му.
Прието е, че от този аспект при съвкупна преценка на всички доказателства по делото, детето се чувства стресирано и подтискано, психически и физически тормозено и поради това то трябва да осъществява един стеснен режим на лични отношения до промяна на тези обстоятелства. Формиран е извод, че искът на бащата е неоснователен, а този на майката следва да се уважи, като отношенията се осъществяват съботите на всяка нечетна седмица от годината – от 10.30 часа до 18.30 часа на територията на населеното място по настоящия адрес на майката и предвид служебното начало на съда по претенции, които касаят интересите на деца и изразената препоръка от вещото лице съдът е намерил, че на срещите следва да присъства социален работник от Отдел „Закрила на детето” или на детски психолог към съответната социална служба, като режимът се осъществява от отпадане на мерките по заповедта за защита от домашно насилие по гр.дело № 3798/2019 г. на РРС или изтичането на мерките по постановеното в същото производство съдебно решение.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 109/18.06.2020 г. по гр.дело № 2855/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: когато в производство по чл. 59, ал. 9 от СК се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител, да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респ. – следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване. Съдебният състав е приел, че положителен отговор на въпроса е даден в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни.
Правният въпрос не е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай следва да се определи стеснен режим на лични отношения между жалбоподателя-който не упражнява родителските права и детето А. - Б., като се е ръководил от интереса на детето и е преценил всички приети за установени по делото обстоятелства. Съобразени са влезлите в сила съдебни решения на гражданския и наказателен съд, въз основа на които е прието за установено, че бащата упражнява домашно насилие по отношение на майката и на самото дете. Отчетен е и факта, настъпил в хода на въззивното производство, че жалбоподателят Т. Г. е признат за виновен в слязъл в сила съдебен акт в това, че е нарушил издадена заповед за защита от домашно насилие на детето А.-Б. и е извършил друг акт на насилие по отношение на детето, като го е ритал с крак. Обсъдено е приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение от 10.06.2019 г. в което е отразен съобщен факт от майката на детето, че последното е ударено с шамар по лицето от бащата Т. Г. и е удостоверено, че има кръвонасянане по лицето на детето. Обсъдена е и издадена заповед за защита от домашно насилие по гр. дело № 3798/2019 г. на РРС. Въззивният съд е изслушал детето в съдебно заседание на 18.12.2020 г., което е споделило, че не желае да осъществява контакти с баща си, тъй като се страхува, че ще бъде ударено, че баща му е избухлив и непредвидем в реакциите на гняв. Обсъдена е и приетата по делото съдебно-психологическа експертиза относно действителното състояние на детето, като вещото лице анализирайки поведението на ответника е дало заключение, че интересът на детето налага при първоначалните срещи с баща му да присъства социален работник от Отдел „Закрила на детето” и по възможност детски психолог към съответната социална служба, тъй като описания психологичен профил на Т. Г. не е изключено да се е превърнал в траен модел за поведение. Решаващите правни изводи на въззивния съд относно определения стеснен режим на лични отношения между бащата Т. Г. и детето не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Определения режим на лични отношения в случая е при съобразяване от съда на най-добрия интерес на детето с оглед установените конкретни факти и извършената преценка по критериите, посочени в пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Поради изложеното съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението. По същият въпрос не се установява основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС – ППВС № 1/1974 г. – т.V относно дадените разяснения на понятието изменени обстоятелства, с оглед на които съдът да постанови изменение на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с детето и съответния родител.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос от изложението. Жалбоподателят не е цитирал и представил решения на състави на ВКС, с които е дадено разрешение на поставения правен въпрос. В приложените към изложението решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК са разрешени различни от цитирания въпрос. Независимо от това съдът намира, че въпросът е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС. Според тази практика въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба – чл.269 ГПК. В качеството на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта /само в обжалваната част/ и валидността /във всички случаи изцяло/ на първоинстанционното решение. Освен това съдът е длъжен да съблюдава императивните разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не, тъй като в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл. 5 ГПК/. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора, а съгласно чл. 12 ГПК формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14/2013 г. / към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки отделен случай да се определи какъв е най-добрия интерес на детето предвид конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива.
В настоящият случай въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, включително и пред първоинстанционния съд и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Преценил е конкретно установената фактическа обстановка по делото и е посочил кои факти от нея имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето при определяне режима на лични отношения на жалбоподателя с малолетното дете А.-Б., родителските права по отношение на което са предоставени на майката. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос – противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС и ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
С решение № 1/16.04.2021 г. по гр.дело № 1477/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че според разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата; задължение на съда в този случай е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. С т. V на ППВС № 1/1974 г. се сочи, че правната възможност да се изменя мерките в зависимост от настъпилите промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на децата; избирането на мерките цели правилното развитие на децата, поради което, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства; обстоятелствата може да са и съвсем нови или да се отнасят до мярката или нейната рационалност. Двете групи обстоятелства касаят промени, засягащи положението на детето (влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, и пр.; загубване на родителския авторитет или фактическата възможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително, и др.) и мерките и тяхната ефективност (невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките, други). За ефикасността на защитата на детето и положението му, значение имат още: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно – създаване на пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, или нарушаване на режима на детето; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. ВКС последователно поддържа становището, че във всеки спор, свързан с определяне на отношенията родители-деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификата на конкретния случай, имащи значение за създаването на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношенията между детето и неотглеждащия го родител, като висшият критерий, обуславящ решението, е интересът на детето да получи това общуване, топлина, подкрепа и насърчение от родителя, комуто не е възложено да упражнява родителските права, които детето би получило в случай, че живее заедно с този родител, с отчитане на особеностите на всяка конкретна житейска ситуация. Принципно, между детето и неотглеждащия родител следва да се осигурява по-широка възможност за контакт, като детето бъде насърчавано от отглеждащия го родител да поддържа подобен контакт, освен в случаите, когато животът или здравето му във всеки аспект, или възпитанието му не се поставят под заплаха от поведението на неотглеждащия го родител. Необходимо е да се подчертае, че предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите не лишава другия от родителските права и задължения, нито е форма на наказание или негативна оценка като цяло за родителския капацитет на непредпочетения родител; общуването с детето задоволява вътрешната потребност на родителя да участва в оформянето му като личност чрез подкрепа, предаване на опит и родова памет, включително чрез вграждането му в разширения семеен кръг, но основната цел на общуването на детето с всеки от родителите е да се способстват неговото правилно възпитание и развитие като личност. Законът не определя начин и форма на осъществяване на лични отношения между родителите и децата извън общото посочване (чл. 59, ал. 3 СК), че при определяне на режима на личните отношения се определят период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време; съдебната практика в тази насока може да служи като ориентир, но не и като ограничение във времеви, пространствен, технологичен и всеки друг порядък, стига интересът на детето да е такъв и възможностите на съответния родител да позволяват осъществяването на конкретния вид контакт. За осъществяването на пълноценен контакт на детето с неотглеждащия родител, без съмнение е необходимо и съдействието на отглеждащия родител, като ползата от личните отношения има превес над търпените в тази връзка неудобства.
Правният въпрос е разрешен в съответствие с посочената практика на ВКС, както и със задължителната практика на ВС – т.V от ППВС № 1/1974 г. При определяне режима на лични отношения между детето А.-Б. и жалбоподателя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права въззивният съд е съобразил както общите критерии по чл.59,ал.4 ГПК, така и спецификата на конкретния случай, като се е ръководил от интереса на детето. Мотиви в тази насока са изложени в обжалваното решение. Поради това не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвърти и пети въпроси.
Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание - не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси,касаещи приложението на чл.59,ал. 6 и ал.9 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260086/31.03.2021 г. по в.гр.дело № 627/2020 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 262517/13.05.2021 г., подадена от ищеца Т. Г. Г., [населено място], [улица], № 43А,вх.Б, , чрез адв. Ц. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], № 38, вх.Г, кантора 2Б, чрез адв. Ц. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |