Р Е Ш Е Н И Е
№ 733
София, 04.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1536 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 372/10 от 03.05.2010г. по касационна жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение № 232 от 27.02.2009г. по гр.д.№ 1286 по описа за 2007г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.04.2007г. постановено по гр.д.№ 1163/2005г. на В. РС. С последното е осъдено на основание чл. 76 от ЗС дружеството-касатор да предаде на М. Н. М. владението върху дворно место с площ 3600 кв.м., находящо се в землището на[населено място], м. “Св. Н.” при граници: от север път, от запад – държавно место, от юг – крайморска алея от запад – път, съставляващо имот 1257,1258 и 1259 по кадастралния план на тази местност от 1956г., очертан със зелен контур по скицата на л.- 13 от делото на РС, което владение е било отнето по скрит за владелеца начин в кря на месец декември 2004г
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 76 от ЗС, защото е възстановено владение, което не е съществувало към момента на установяване владение от ответника, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът се е произнесъл в повече от претендираното и при наличие на забрана за това в чл. 295 от ГПК /отм/, респективно чл. 359 от действащия ГПК, и за необоснованост на решението, защото е основал изводите си на доказателства, които не са официални документи.
Ответницата по касация М. М. оспорва жалбата, счита, че щом е владяла имота заедно с брат си при условията на съвладение, може да предяви иска по чл. 76 от ЗС за цялата вещ независимо, че неговия иск е отхвърлен. Нормата на чл. 359 от ГПК счита за неотносима, защото се отнася само за осъдителните искове. По същество моли решението да се остави в сила, тъй като са установени предпоставките на чл. 76 от ЗС.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на В. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск само от М. М. за целия имот е допустим, тъй като тя твърди съвладение с брат си и след оттегляне на иска от него за неговата идеална част, тя поддържа иска за цялата вещ, тъй като има право при условията на съвладение да си служи с цялата вещ. Съдът е приел, че иска е допустим въпреки, че от двамата владелци е предявен отрицателен установителен иск против дружеството за същия имот, защото забраната на чл. 295 от ГПК /отм/ респективно чл. 359 от действащия ГПК се отнася само за иск по чл. 108 от ЗС. По същество въззивният съд е приел, че ищцата и брат й са установили владение за себе си още през 1993г., след като праводателите им, получили имота по договор за доброволна делба от 1992г. и им дарили процесните 3600 кв.м. с н.а. № 39,т.ХХІХ/23.12.1993г. и н.а. № 42,т. ХХVІІІ//07.07.1993г. Прието е въз основа на писмените и гласни доказателства, че владението на ищцата се е изявявало с ограждане на имота, поставяне на два фургона в него, прокарване на ток и вода, благоустрояването му чрез изграждане на барбекю, площадка, детска люлка и заплащане на сметки за ток и вода до м. ноември 2004г.. Съдът е приел, че това владение е продължило поне до есента на 2004г., а отнемането му е констатирано от владелците на 02.01.2005г. Ответното дружество е купило имоти 1257,1258 и 1259 по КНТ от 1956г. с н.а. № 80/2004г. По изработения нов кадастрален план, тези имоти попадат в очертанията на имот 372. На 21.12.2004г. е съставен констативен протокол от Община[населено място], че в имота е струпана земна маса и се ползва за нерегламентирано сметище и са дадени предписания за ограждането му.
Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК са 1.може ли при условията на съвладение по иск предявен само от единия владелец да се уважи иска за цялата вещ, особено като се има предвид, че за другата част другия съвладелец води отделен процес, 2. допустим ли е иска по чл. 76 от ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 от ГПК. 3. съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата, касаят допустимостта на предявеният иск.
По първия въпрос: Правният интерес се определя от твърдението в исковата молба. Ищцата и след оттегляне на иска от брат и е продължила да твърди съвладение с него на цялата вещ. Съвладението е общо упражняване на фактическа власт от две и повече лица с намерение за своене за себе си и за другите съвладелци.. Всеки един от съвладелците е самостоятелен владелец, включително и по отношение на другите съвладелци. Затова той може да защитава владението на цялата вещ от трети лица. По тези съображения първото възражение на дружеството-касатор за недопустимост на предявения иск за половината от имота е неоснователно.
По въпроса допустим ли е иска по чл. 76 от ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 от ГПК, съдът намира следното: Предмет на владелческия иск по чл. 76 от ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактичедко състояние. По тези спорове, съгласно правилото на чл. 294 от ГПК/отм/ съдът е ограничен да установи само факти - факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора. Представените документи за установяване правото на собственост се вземат предвид само до колкото установяват факта на владение, като фактическо състояние – чл. 357, ал.2 от действащия ГПК. Предмет на петиторните искове е винаги вещно право. Правото на собственост и ограничените вещни права включват в съдържанието си правото да се владее вещта, респективно ограниченото вещно право. С петиторнните искове, след съдебно пълно доказване на правото на собственост се дава защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост. Забраната на чл. 295 от ГПК /отм/, респективно чл. 359 от ГПК е обусловена от това, че по предявения иск за собственост, ищецът ще търси защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен, ищецът ще получи фактическата власт върху имота. Ако петиторният иск бъде отхвърлен, то ищеца няма право на владение върху имота. В този случай логично е на този ищец да се отрече възможността да предвява иск за защита на владението като фактическо състояние. Нормата на чл. 359 от новия ГПК допуска изключение само когато владелческия иск е основан на нови факти – отнемане на владението по насилствен или скит начин след предявяване на иска за собственост. Идеята на законодателя е свързана с това ако не може да се защити правото на собственост защото то не е все още придобито, например поради не изтекъл срок за придобиване по давност, да може да се защити владението, като фактическо състояние.
От данните по делото е видно, че след предявяване на владелческия иск е предявен от ищцата и брат й отрицателен установителен иск по отношение на дружеството. По този иск няма да се установява правото на собственост, респективно правото на владение на ищцата, а правото на собственост на ответника, поради което забраната на чл. 359 от новия ГПК с оглед дадения отговор на поставения въпрос не е налице.
На третия въпрос - съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата, настоящия състав намира следното: Както вече се посочи владелческите искове имат за предмет фактическо състояние. Споровете по тях се решават въз основа на установените факти, за които много рядко има съставени документи. Твърденията в исковата молба имат значение за допустимостта на иска и за очертаване предмета на доказване, но съдът е длъжен да установи действителните фактически отношения между страните. Ако в хода на производството се установят други факти, различни от твърдяните, съдът ще се съобрази с установеното при решаването на спора. В този смисъл може да се установява различна дата на отнемане на владението, но това ще има значение за основателността на предявения иск.
В исковата молба, ищцата твърди, че е владяла с брат си имота до края на 2004г., а на 02.01.2005г. е установила, че липсват части от оградата, а в имота е ответното дружество, което е поставило свой катинар на вратата. Въззивният съд е приел, че тя е изгубила владението през есента на 2004г., но е уважил иска в диспозитив за отнето владение от ответника “по скрит за владелеца начин в кря на месец декември 2004г.”. Така постановено решението противоречи на нормата на чл. 76 от ЗС, тъй като на защита чрез този иск подлежи владение, което е било отнето чрез насилие, или по скит начин, но не такова, което е изгубено преди това. Това налага отмяна на решението като неправилно.
С оглед очертания предмет на доказване, ищцата е следвало да установи, че до края на 2004г. тя е била във владение на имота, т.е. че към момента на нарушението е била във владение. Свидетелските показания установяват владение до към края на лятото 2004г. За имота са съставяни фактури за консумирани ток и вода до към м. ноември 2004г. По делото е представен констативен протокол от 21.12.2004г. на служител от сектор “Строителен контрол” и предписание към ответното дружество. Видно от съдържанието им преди края на 2004г. имота не е бил ограден от всички страни и върху него са насипани земни маси и има незаконно сметище. В тази връзка са дадени предписания на дружеството. На 04.01.2005г. служител от [община] е констатирал ответното дружество да извършва дейност по разчистване на имота от тревна растителност и храсти. Показанията на св. М. и Г. се подкрепят от констатациите в протокола от 21.12.2004г. въз основа на тях, съдът приема, че към момента, когато ищцата твърди, че е отнето владението й – 01.01.2005г. имота вече не е бил в нейно владение. Поради това не е налице насилствено отнемане на владението.
Въззивният съд е приел противното, като е изследвал владението на ищцата в предходни моменти, приел е в мотивите, че е отнето през есента на 2004г., но го е възстановил като отнето в края на м. декември 2004г. с дииспозитива на решението. Затова изводите му проиворечат на нормата на чл. 76 от ЗС, което налага отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения посесорен иск. Съобразно този резултат и на основание чл. 79, ал.2 във вр. с чл. 81 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество претендираните от него деловодни разноски, в размер на 450 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 232 от 27.02.2009г. по гр.д.№ 1286 по описа за 2007г. на В. окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Н. М. ЕГН-[ЕГН] на основание чл. 76 от ЗС да бъде осъдено [фирма][населено място] да й предаде владението върху дворно место с площ 3600 кв.м., находящо се в землището на[населено място], м. “Св. Н.” при граници: от север път, от запад – държавно место, от юг – крайморска алея от запад – път, съставляващо имот 1257,1258 и 1259 по кадастралния план на тази местност от 1956г., очертан със зелен контур по скицата на л.- 13 от делото на РС, което владение било отнето по скрит за владелеца начин в кря на месец декември 2004г.
ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на [фирма][населено място] деловодни разноски в размер на 450 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|