4 Р Е Ш Е Н И Е № 51 С.,02.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 105/2011г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 131 от 08.10.2010 г. по в. т. д. № 157/2010 г. на Добрички окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Добрички районен съд решение № 35 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 4122/2009 г. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск за признаване съществуването на вземане за сумата 3 091 лв., представляваща неплатена електроенергия за периода м. септември 2008 г. – м. март 2009 г. по 7 броя фактури, както и за сумата 296.95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата 3 482.53 лв. за периода от изискуемостта на задължението по всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания, като основното му оплакване е за допуснато нарушение на чл. 143, ал. 1 и 2 ГПК. Според него, въззивният съд неоснователно е приел, че претенцията не е изменена по надлежния процесуален ред, като не е отчел, че районният съд е дал необходимите указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест след извършеното от ищеца допълване и пояснение на исковата молба и след направеното от ответника признание на част от релевантните за спора факти. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 792 от 15.12.2011 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като обуславящ изхода на спора е приет процесуалноправният въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция. Ответникът – [фирма], [населено място] – поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 27.01.2011 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за признаване съществуването на вземане за сумата 3 091 лв., представляваща неплатена електроенергия за периода м. септември 2008 г. – м. март 2009 г. по 7 броя фактури, както и за сумата 296.95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за постигнато между страните съгласие за продажба на електроенергия от ищеца на ответника, поради което липсва един от съществените елементи на договора за продажба – неговата цена. Освен това, като аргумент за отхвърлянето на претенциите е посочена липсата на законово право на ищцовото дружество да продава електрическа енергия, тъй като същото няма статут на електроразпределително предприятие и лиценз за продажба на електрическа енергия по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗЕ. При преценката за основателността на иска, решаващият състав е взел предвид фактите, относими към договора за покупко-продажба, а не към договора за предоставяне на услуга, като в тази връзка е посочил, че следва да се съобразят твърденията по исковата молба за сключен договор за продажба на електроенергия, а не твърденията на ищеца от съдебно заседание на 29.01.2010 г. за сключен договор за услуга /заплащане на ползваната от ответника електроенергия, доставена му от съответното Е./, предвид липсата на надлежно изменение на правната квалификация на претенцията. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. При постановяване на същото е допуснатото нарушение на правилата относно правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на предявения иск, приета в доклада на първата инстанция, които правомощия са разяснени подробно във формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за долустоящите съдилища практика на ВКС – решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 30482010 г. на ІІІ г. о.; решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на І т. о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ІІІ г. о. и др. Съгласно тази практика, която се споделя и от настоящия състав, при релевирани във въззивната жалба оплаквания за неточен и непълен доклад на делото във връзка с тежестта на доказване, въззивната инстанция има задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК. Обжалваният акт е в отклонение от цитираната практика. В случая решаващият състав е приел, че в изготвения от районния съд доклад е налице несъответствие между посочената правна квалификация на претенцията /чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД, чл. 318 и чл. 327 ТЗ/ и дадените указания за разпределението на доказателствената тежест, доколкото те са относими към иск с друга правна квалификация /чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД/. При този свой извод, въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е бил длъжен да повтори процесуалните действия във връзка с доклада, т. е. да изготви нов доклад по делото с посочване на правилната, според него, правна квалификация на предявения главен иск, съобразно която да даде на страните и съответните указания за разпределението на доказателствената тежест между тях. При определяне на правната квалификация окръжният съд е следвало да вземе предвид също поясненията и допълненията на исковата молба относно фактите по спора, направени от ищеца в първото съдебно заседание от 29.01.2010 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ГПК, които твърдения и факти не се отричат и от самия ответник, а именно – че ползваната от ответника електрическа енергия се доставя от [фирма], а не от ищцовото дружество, както и че цялата доставена от електроразпределителното дружество енергия се отчита на електромера на ищеца, като впоследствие се заплаща от ответника /респ. от останалите абонати в имота/ съобразно консумацията, отчетена от съответен пасантен електромер. Като е постановил акта си без да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, изрично релевирани в сезиращата го жалба, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Необходимостта от повтарянето на посочените съдопроизводствени действия препятства решаването на спора от настоящата инстанция и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 131 от 08.10.2010 г. по в. т. д. № 157/2010 г. на Добрички окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: