О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 гр. София, 30 март 2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря … и участието на прокурор … като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 240/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящото дело е образувано по повод разпореждане на съдия от окръжен съд гр.Силистра за прекратяване на съдебното производство по ЧНД № 53/2020 г. по описа на същия съд и за повдигане спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите на съдията – докладчик от окръжния съд - Силистра са в насока, че параграф 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛМВЛС/ в сила от 01.01.2020 г. предвижда незавършените до влизане в сила на този закон процедури и производства за трансфер на осъдени лица да се довършват по досегашния ред и макар осъденото лице Д. М. А. да е приведено в Република България на 27.01.2020 г. това е крайният етап на започналата процедура по трансфер на лицето. Наред с това се излагат съображения, че трансферът на осъденото лице е започнал на 27.03.2019 г., когато не се е изисквало удостоверение по чл. 3 от Закона, т. к. е действал старият режим, поради което и издаващата страна не е издала удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛМВЛС. Затова счита, че Софийския градски съд е компетентен да се произнесе по делото по реда на чл. 457 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПИИСАННЛМВЛС следва да намери приложение в настоящия случай, предвид започналата процедура по трансфер през 2019 г., поради което Софийският градски съд следва да разгледа делото по реда на чл. 457 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Производството по ЧНД № 1024/20 г. по описа на Софийския градски съд е образувано на основание Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г., чл. 457 НПК вр. § 8 ПЗР на ЗПИИСАННЛМВЛС по постъпило предложение на Главния прокурор на Република България за решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда № 2017/1035 от 31.03.2017 г. на Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение гр.Гент постановена по отношение на българския гражданин Д. М. А. и с присъда № 2017/1039 от 31.03.2017 г. на Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение гр. Гент, потвърдена с решение № С/1256/2017 на Апелативен съд Гент, с които на лицето са наложени наказания „лишаване от свобода“. Осъденият е приведен в Република България и настанен в затвора – гр.София на 27.01.2020 г. Съдията – докладчик е счел, че производството следва да протече по реда на ЗПИИСАННЛМВЛС в сила от 01.01.2020 г. и компетентен да се произнесе по делото е окръжният съд – Силистра, т. к. от изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че осъденото лице Д. М. А. е с постоянен и настоящ адрес в с.Б, общ. Т., обл. Силистра. Този извод е направил на база чл. 7 от Закона, според който текст компетентен да разгледа делото е окръжният съд по местоживеене на лицето. На това основание съдията от Софийския градски съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил същото на Окръжен съд – Силистра. Върховният касационен съд намира, че в коментираната хипотеза приложение намира § 8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПИИСАННЛМВЛС, който изрично регламентира, че незавършените до влизане в сила на този закон процедури и производства за трансфер на осъдени лица и признаване на присъди се довършват по досегашния ред, а именно – този регламентиран в чл. 453 – чл. 461 НПК. Софийският градски съд неправилно е приел за начален момент на процедурата по трансфер датата на привеждане на осъдения Д. А. в затвора гр.С. Това е така, защото съдебната фаза не се явява начало на процедурата по трансфер, а нейна финална фаза. Процедурата по трансфер започва с юридически и фактически действия на Главния прокурор, обезпечаващи последващото произнасяне на компетентния български съд по въпросите, свързани с изпълнението на присъдата, постановена от чуждестранния съд срещу българския гражданин. Затова независимо, че Софийския градски съд е бил сезиран с искане от Главния прокурор на 10.03.2020 г. след влизане в сила на ЗПИИСАННЛМВЛС, реализацията на правомощията на Главния прокурор по Раздел I на Глава XXXVI от НПК е започнала през 2019 г. Видно от материалите по делото процедурата във връзка с трансфера на българския гражданин Д. М. А. от Кралство Белгия е започнала на 27.03.2019 г. Това означава, че по силата на параграф 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода Софийският градски съд се явява компетентният съд да разгледа делото и на него то следва да бъде изпратено за решаване. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА НЧД № 53/2020 г. по описа на окръжен съд – Силистра за разглеждане от Софийски градски съд. Препис от определението да се изпрати на окръжен съд – Силистра за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.